Акт от 27.01.2021, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е-21

Гр.В.

27.01.2021

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на ................................януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател : С. С.

Членове :1. Г.

Й.

2.Д. В. при секретаря ...................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията .Й. гр. дело №28 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от трето лице-Чл.435 ал.4 ГПК/.

Образувано е по жалба на В.Й.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** чрез А. К. адвокат от САК, личен номер . със съдебен адрес:*** по изп.д. № 20207240400223 по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № 724 на КЧСИ.

В жалбата се твърди ,че на 20.02.2017 г. жалбоподателят В.Й.К. образувал изп.д. № 20178410401450 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, въз основа на издаден Изпълнителен лист от 27.01.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 72080/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37 състав.

Съгласно изпълнителния лист длъжникът по делото М. М. П., ЕГН ********** бил осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 9 000 лв.

В хода на изпълнителното производство поради липса на друго налично секвестируемо имущество на длъжника, въз основа на подадена Молба с вх. № 040160/08.05.2018 г., на 17.05.2018 г. била наложена ВЪЗБРАНА, вписана под Акт № 22, том I от 2018 г. по описа на Служба по вписванията – К., върху недвижим имот на длъжника М. М. П., ЕГН **********, а именно: ½ (една втора) идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г., идентичен с УПИ 1-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г. общ. Г., обл. В., без построените в имота сгради - собственост на „Н. И. 91" ООД, при съседи на имота: от изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К. от север - земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г..

С оглед липсата на местна компетентност на ЧСИ Н. М. да реализира принудително изпълнение върху гореописания имот, на основание чл.

427, ал. 2 от ГПК през 2020 г. изпълнителното дело било препратено на ЧСИ В. Т. с рег. № 724 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – В., за извършване на необходимите изпълнителни действия спрямо имота - опис и публична продан.

Съобразно дадените указания от ЧСИ Т. авансово били внесени такси и разноски за извършването на опис на недвижимия имот в общ размер на 309.40 лв.

След тези подготвителни действия на 01.12.2020 г. в отговор на подадена от взискателя молба до съдебния изпълнител за извършване на опис на имота по реда на чл. 483 от ГПК бил получен препис от Постановление за отказ с изх. № 12324/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ Т., с което тя отказва да извърши опис на гореописания недвижим имот. Съображенията на съдебния изпълнител били, че при извършване на дължимите проучвания относно имота се установява, че имотът е внесен под формата на непарична вноска в капитала на „В.

И. К." ООД, ЕИК. Вземайки това предвид ЧСИ Т. е приела, че същият не е собственост на длъжника поделото М. М. П.

Твърди се ,че постановеният отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото от взискателя изпълнително действие бил неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се ,че на 06.07.2007 г. длъжникът М. М. П. бил придобил гореописания имот от М. М.П. въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 2648, нотариално дело № 1063 по описа за 2007 г. на нотариус В. Б., рег. № 256 в НК, вписан под Акт № 40, том VI по описа за 2007 г. на Служба по вписванията – К. На 17.05.2018 г. по искане на ЧСИ Н. М. съдия по вписванията към Районен съд – К. бил наложил Възбрана, вписана под Акт № 22, том I по описа за 2018 г. на Служба по вписванията – К. върху ½ идеални части от гореописания недвижим имот. Без съмнение вписването на възбраната било станало възможно след извършена проверка от съдията по вписванията, от която се била установила липсата на вписани в Имотния регистър прехвърляния на имота, следващи придобиването му на от длъжника 06.07.2007 г., от които да става ясно, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на друг субект.

Съгласно чл. 483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. ЧСИ Т. била извършила тази дължима проверка, в резултат на която установила, че е налице апортиране на имота в капитала на „В. И. К." ООД, ЕИК.

Действително, апортът бил вписан в Търговския регистър на 02.06.2008 г., като поради конститутивния характер на това вписване следвало да се приеме, че от момента на вписването се е реализирало прехвърлителното действие на сделката.

Но тази сделка не е била впоследствие вписана в Служба по вписванията – К.

Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. В съдебната практика се приемало категорично, че вписването на разпоредителна сделка с недвижим имот в Службата по вписванията има оповестително-защитно действие, тъй като от една страна давал публичност на извършената сделка, а заедно с това и създавал противопоставимост на вписаната сделка спрямо третите лица, които след това са придобили от същия собственик и са вписали вещни права върху същия недвижим имот по реда на чл. 113 от ЗС. Дори и при специфичния начин на прехвърляне на вещни права - апорт на непарични вноски, законодателят не бил предвидил промяна в общите правила относно действието на вписванията. Целта на вписванията била да се даде публичност на вписаните обстоятелства, както и да се противопоставят евентуално придобити права преди извършено вписване (Решение №150/10.11.2009 г. по дело №766/2008 на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр.д. № 2215/2016 2., Г.К., I Г.О.

ВКС; Решение № 124 от 17.02.2017 г. по е.гр.д. № 209/2017 г. на Окръжен съд- Б..

Както било видно от извършените по делото справки в

Имотния регистър ,апортната вноска не била вписана в съответната служба по вписванията. За сметка на това по персоналната партида на длъжника М. М. П. била вписана гореописаната възбрана, наложена в рамките на настоящото изпълнително производство по искане на ЧСИ Н. М.. Имайки предвид тази фактическа обстановка жалбоподателят поддържа ,че липсата на вписване на апортната вноска в капитала на дружеството води до нейната непротивопоставимост на жалбоподателя В.Й.К., в чиято полза на 17.05.2018 г. била вписана възбрана върху ½ идеални части от същия недвижим имот. Затова в описаната хипотеза следвало да намери приложение нормата на чл. 453, т. 1 от ГПК, според която на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Така сделката за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот в капитала на „В. И. К." ООД под формата на непарична вноска се явявала относително недействителна спрямо взискателя В.Й.К..

Извършването на тази сделка не можело да представлява пречка за насочване на принудително изпълнение върху имота, макар и той да не е собственост на длъжника. В подкрепа на това становище била и съдебната практика по въпроса за конкуренцията между по-рано вписана възбрана върху недвижим имот и по-късно вписан апорт, респ. предхождащ възбраната невписан апорт на същия недвижим имот .

Да се приеме противното означавало да се обезсмисли вписването на апорта на вещни права върху недвижим имот в Службата по вписванията като правно действие, от което произтичат конкретни законовоустановени правни последици. Още повече, императивната норма на чл. 73, ал. 5 от ТЗ задължавала извършващия апортната вноска да впише факта на нейното настъпване в Имотния регистър. В нарушение на тази норма длъжникът М. М. П. не бил извършил такова вписване, макар че е имал правна легитимация да го направи. Освен това като управител на „В. И. К." ООД в периода 02.06.2008 г. - 14.08.2009 г. той имал имал задължението да впише извършения учредителен апорт в Служба по вписванията –К.. Жалбоподателят поддържа ,че на общо основание е недопустимо сега той да черпи благоприятни последици от това свое противоправно поведение.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 437 от ГПК се иска съдът да отмени Постановление за отказ с изх.

№ 12324/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ В. Т. рег. № 724 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд В., като заедно с това върне делото с указания до съдебния изпълнител за извършване по реда на чл. 483 от ГПК на искания от страна на взискателя по изп.д. № 20207240400223 по описа на ЧСИ В. Т. ОПИС на следния недвижим имот: ½ (една втора) идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г. идентичен с УПИ I-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г., общ. Г., обл. В., без построените в имота сгради - собственост на „Н. И.91" ООД, при съседи на имота: от изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.; от север - земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г.

Към жалбата са приложени :

1/ платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на

Окръжен съд – В. за сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за разглеждане на настоящата жалба съобразно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

2/ платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на

ЧСИ В. Т. за сумата от 38.00 лв. (тридесет и осем лева), представляваща такси в полза на съдебния изпълнител по т. 4, т. 8 и т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с включен ДДС, както следва:

- по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - 12.00 лв. с ДДС;

- по т. 8 от ТТР към ЗЧСИ - 24.00 лв. с ДДС;

- по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - 1.85 лв. с ДДС;Приложения:

- Платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на ЧСИ - оригинал;

- Платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на ОС-В. - оригинал;

- Пълномощно за процесуално представителство - заверено копие;

- Преписи от жалбата за съдебния изпълнител и за длъжника;

Частният съдебен изпълнител Т. на основание чл. 436 ал.3 от ГПК , излага писмени мотиви във връзка с обжалваните действия.Поддържа ,че жалбата е неоснователна поради това ,че имотът е апортиран в капитала на търговско дружество много преди налагане на възбраната по изп.дело.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено следното :

На 20.02.2017 г. жалбоподателят В.Й.К. образувал изп.дело № 20178410401450 по описа на ЧСИ Н. М. рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, въз основа на издаден Изпълнителен лист от 27.01.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 72080/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37 състав. Съгласно изпълнителния лист длъжникът по делото М. М. П., ЕГН ********** бил осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 9 000 лв.

В хода на изпълнителното производство поради липса на друго налично секвестируемо имущество на длъжника, въз основа на подадена Молба с вх. № 040160/08.05.2018 г., на 17.05.2018 г. била наложена ВЪЗБРАНА, вписана под Акт № 22, том I от 2018 г. по описа на Служба по вписванията – К., върху недвижим имот на длъжника М. М. П., ЕГН **********, а именно: ½ (една втора) идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г., идентичен с УПИ 1-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г. общ. Г. обл. В., без построените в имота сгради - собственост на „Н. И. 91" ООД, при съседи на имота: от изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.; от север - земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г..

Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1857ad36-0f33-4404-adde-441cd487b13e