Решение № 1915 от 17.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502346 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.259 ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№53857/07.08.2020г., подадена от Д. У. ЕООД, ЕИК 200733809, чрез пълномощник на страната адв.С.О., срещу решение №2875/06.07.2020г., постановено по ГД №6749/2019г. на ВРС, 46 състав, с което съдът е уважил изцяло предявения от М.С. Г. –Б., ЕГН ********** срещу Д. У. ЕООД и срещу Л. И. ВАРНА ЕООД, иск за отричане съществуването на вземане на Д.

У. ЕООД от Л. имоти Варна ЕООД, за сумата от 24 480.40 лева, представляващи възнаграждение по договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г.; сумата 489.60 лева – държавна такса и сумата 640 лева адв.възнаграждение, за които в полза на Д. У.

ЕООД е издаден изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №131/2015г. на РСгр.Елена, на основание чл.464 ГПК.

В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно. Твърди се допуснато процесуално нарушение, което е довело до непопълване на делото с относим доказателствен материал и до неблагоприятно решение за жалбоподателя. Твърди се, че съдът е указал доказателствена тежест на дружеството с доклада по спора, но същевременно оставил без уважение относимо доказателствено искане за допускане на СТЕ. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото. Твърди се пълно 1 изпълнение на възложените с договор от 14.07.2014г. СМР, а и липса на доводи и възражения на насрещната по договора страна в тази насока. Поддържа се, че видно от представената преписка на РС –Елена, се установявало, че издадената заповед не е базирана единствено на договора за СМР, а и на останалите доказателства към заявлението, които установяват допълнително извършени СМР и монтирани съоръжения. Твърди се, че наличието на договорна връзка се установява и от доказаните частични плащания по договора и осчетоводяване при страните по същия, вкл. фактури и платежни нареждания.

Прави се довод, че по делото не са представени доказателства за разваляне на договора като не са налице и данни за липса на възможност за изпълнение. Тъй като договорната връзка не е прекратена, то е налице основание за търсене на остатъчното плащане по договора.

Жалбоподателят сочи, че в производството по чл.464 ГПК е достатъчно доказване на основание за задължението на другия кредитор и неговата валидност. Страната се позовава и на извъндоговорно основание за съществуване на вземане от другия ответник въз основа на неоснователно обогатяване. Прави се довод, че този иск няма за цел да установява точния размер на вземането на конкуриращия взискател, а само неговото съществуване. Претендира се отмяна на решението.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. Г. – Б., чрез адв.Н.Т. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Оспорват се оплакванията за неправилност на първ.решение и допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Твърди се, че в производството ответникът не е направил допустими и относими доказателствени искания за попълване на делото. Подчертава, че разпределената док.тежест с оглед оспорване на фактурите е изисквала активно проц.поведение от страната, каквото тя не е демонстрирала. Твърди се, че причина за протакането на делото е именно поведението на въззивника, а не на съда или др.страни.

Изразява се становище и относно материалноправното решение по спора като съответстващо на практиката и нормативната регулация. Прави се довод, че док.тежест е надлежно и законосъобразно разпределена между страните съобразно характера на предявения иск. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебния акт ведно с присъждане на сторените разноски и адв.хонорар.

По делото е постъпило становище и на другия ответник Л. И. В.

ЕООД, чрез адв.Б., за неоснователност на въззивната жалба. Не се споделят и се оспорват направените от въззивника оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и допуснати от първата инстанция проц.нарушения. Поддържа се становище съобразно изложеното в отговора на исковата молба, а именно, че всички дължими на Д.

У. ЕООД суми по договора за СМР от 14.07.14г., са били надлежно заплатени от задължената страна Л. имоти Варна ЕООД, което се установява от издадените фактури и документите за извършените плащания. Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да са доказателства за възложени по договора допълнителни СМР по изграждането на басейн, за параметрите на това възлагане и приемане на работата от възложителя. За първи път в жалбата се сочи като основание на вземането „неоснователно обогатяване“ на Л.

2 имоти Варна, поради което страната счита същото за недопустимо. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът редовно призован, не се представлява, но с писмена молба адв.О. не възразява за гледане на делото в отсъствие на страната.

Въззиваемата страна Л. И. ВАРНА ЕООД, чрез адв.Б., оспорва основателността на жалбата.

Въззиваемата страна М.С. Г.-Б., чрез адв.Н.Т., оспорва основателността на жалбата.

За да се произнесе по спора, въззивният състав на първо място установи, че производството е било образувано по искова молба на М. Б. срещу Л. И. ВАРНА ЕООД и Д. У. ЕООД, за установяване, че първият ответник не дължи на втория, сумата от 24 480.40 лева, възнаграждение по договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г. както и сумата 489.60 лева – държавна такса и 640 лева адв.възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №131/2015г. на РС – гр.Елена. За да обоснове интерес от предявения иск ищцата сочи, че е кредитор на Л. имоти Варна ЕООД по изпълнителен лист, издаден по друго ЧГД №4970/2018г. на ВРС, съответно взискател по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, Варна. Твърди се, че ответникът Д. У. също е кредитор на ответното дружество Л. имоти Варна, конституиран в изп.дело и участващ в извършеното от ЧСИ разпределение на осребрени суми от 12.04.2019г. Твърди се, че конкурирането с втория ответник мотивира ищцата да предяви иска за отричане на вземането на същия кредитор, участващо в разпределението.

Твърди, че Д. У. се явява привиден кредитор на ответника Л. имоти Варна ЕООД, тъй като вземането му не съществува. Твърди се, че по договора за СМР от 14.07.2014г., сключен между ответните дружества, по който Д. У. е изпълнител, а другия ответник – възложител, са касае за извършване на изработка по имот в с.Николовци, общ.Елена срещу цена от 87212.94 лева. За сумата са издадени от изпълнителя фактури на същата стойност. Според ищеца, въз основа анализ на приложените доказателства, не е налице вземане на ответника Д. У. от Л. имоти Варна по процесния договор, тъй като всички задължения са изплатени. Твърди се предявяване на разпределението на 12.04.2019г., от който момент тече едномесечния срок за предявяване на иска по чл.464 ГПК по отношение на длъжника и привидния кредитор. Тази фактология обосновава правния интерес на ищеца от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор в принудителното изпълнение спрямо Л. имоти Варна. Претендират се и сторените разноски.

В срок е постъпил отговор от насрещните страни, с който ответникът Л. имоти Варна излага становище за основателност на отрицателния установителен иск без да оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че по процесния договор с Д. У. ЕООД е налице пълно изпълнение на задължението на възложителя Л. имоти Варна като не съществува задължението, за което ответното дружество участва в 3 разпределението по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров.

Вторият ответник Д. У. ЕООД оспорва основателността на иска. Оспорва и допустимостта на иска предвид издадения ИЛ по ЧГД №131/2015г. на РС-Елена. Твърди липса на правен интерес за ищцата от иска поради наличие на достатъчно имущество у длъжника за изпълнение на задължението спрямо нея. Оспорват се приложените към исковата молба документи като относими към процесния договор за СМР. Оспорва се основателността на иска. Без да се излага ясно становище по договора за СМР, ответникът сочи, че изпълнителния лист е издаден както за основното строителство, така и за допълнително възложени СМР както и неустойка за забава. Претендира се отхвърляне на иска.

Съдът, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата и постъпилите отговори, съдът съобрази, че жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен за въззивна инстанция проц.представител, при интерес от обжалването. Администрирането на жалбата е надлежно извършено, вкл. постановено определение №265258/22.07.2021г. по чл.77 ГПК вр.чл.248 ГПК. Редовни са и постъпилите отговори по жалбата.

Страните не правят доказателствени искания.

По наведените от въззивника оплаквания за допуснати от ВРС процесуални нарушения, съставът ги намира за напълно неоснователни. След преценка на въведените от страните твърдения, възражения и доводи по спора както и обективирания в определение №11401/02.09.2019г. доклад на първата инстанция, съотв. извършените по делото процесуални действия, съдът намира, че не са налице процесуални нарушения. Докладът е пълен, точен и ясен. Освен това, твърдейки допуснати от съда нарушения страната не е направила съответните док.искания с жалбата си.

С оглед качеството на ответника Л. И. ВАРНА ЕООД на задължителен другар на въззивника и на основание чл.265, ал.2 ГПК, същият е служебно конституиран във въззивното производство.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По възраженията за недопустимост на иска: Въззивният съд намира предявения иск с правно основание чл.464 ГПК за допустим – предявен от легитимирана като взискател по изп.дело страна, при съобразяване останалите процесуални изисквания на цитираната разпоредба. Предявеният иск е отрицателен установителен иск за отричане съществуване на 4 вземане на конкуриращ в изпълнението взискател Д. У. ЕООД от общия длъжник Л. имоти Варна ЕООД, което вземане е основано на изпълнителен лист, издаден по реда на чл.410 ГПК, въз основа на договор за СМР/изработка/ от 14.07.2014г., сключен между двете ответни дружества. Искът е предявен в преклузивния срок, считано от извършеното разпределение по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров.

Съгласно приложен протокол за разпределение, изготвен на 12.04.2019г., получената общо сума за разпределение е предназначена за удовлетворяване на взискателите в производството по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров /л.43/, като ответникът Д.

У. ЕООД е с вземане в т.3 от протокола, което конкурира с вземането на ищцата М. Г. по т.6 от същия протокол. Интересът на ищцата като взискател в изпълнението се поражда от момента на присъединяването на другия кредитор, поради което разпределението и предвидения в ГПК преклузивен срок за оспорване вземането на трето лице, предопределя единствено характера на иска. Доколкото в случая искът на оспорващия взискател е предявен в преклузивния едномесечен срок от разпределението, то и избраната форма на защита чрез отрицателен установителен иск е допустимата.