Решение № 5369 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5369 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100504642 по описа за 2025 година

С Решение № 448 от 10.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9181/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав, е уважен предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 9337,05 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи по имуществена застраховка по щета №470421222234489, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 2733,92 лева, представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника си – юриск. Б. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, незаконосъобразност и необоснованост на изводите. Въззивникът оспорва приетия за доказан механизъм на настъпване на процесното ПТП, до който извод съдът е достигнал както при неправилно приложение на материалния закон, така и след непълна и неточна преценка на събрания по делото доказателствен материал. От една страна, счита, че съдът не е съобразил доказаното неправомерно поведение на застрахования при ищеца автомобил, изразяващо се в 1 предприемане на маневра рязко спиране на управлявания лек автомобил, без преди това да установи местоположението на движещите се около него превозни средства и без да прецени евентуалната опасност, която би създал за движението. От друга страна, твърди, че не е взел предвид приложената по делото АНП, от която се установява участието и на четвърти автомобил в процесното ПТП, което се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел С.К.. Излага съображения, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, доколкото по делото е установен механизъм на ПТП, различен от описания в исковата молба, като само на това основание претенцията следва да бъде отхвърлена. Оспорва да са доказани по делото виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и претърпените имуществени вреди. Поддържа възражението за съпричиняване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като евентуално бъде намален размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди поради наличието на съпричиняване и прекомерност на същото.

Претендира разноски.

Въззиваемият - ищец ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на единствения спорен пред въззивната инстанция въпрос, повдигнат с въззивната жалба, касаещ изводите на първоинстанционния съд относно механизма на 2 настъпване на ПТП следва да се отбележи, че по делото е представен Протокол за ПТП №1808080/24.06.2022 г., ведно със скица към него, подписан от участниците в него, в който е посочено, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. „Мерцедес Б230“ с рег.№****.

Съгласно направената в протокола скица на произшествието, водачът на лек автомобил, посочен в протокола като „участник 1“, при неспазване на необходимата дистанция е ударил спрелият пред него в колона от автомобили лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №****, посочен в протокола като „участник 2“, с което го е бутнал напред. В резултат на удара са увредени задната броня и левия стоп на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, които се установяват от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.

В случая механизмът на реализиране на процесното ПТП, респективно за вината на водача С.К., управлявал л.а. „Мерцедес Б230“ с рег. №****, като причина за настъпване на същото, се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Е.Д. и приложената по делото административно – наказателна преписка.

Съгласно представеното по САвТЕ заключение водачът причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Б230“ с рег.№****, управлявал превозното средство със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № ****.

Друг извод не може да бъде направен и от останалите писмени доказателства по делото. В съставения АУАН с № 637513/24.06.2022 г. и издаденото въз основа на него НП №22-1204- 001035/12.07.2022 г. също е прието, че водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, което да му позволи да избегне удар в него, ако то намали скоростта или спре рязко. Последното е квалифицирано като нарушение на правилото, установено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба възражение за участие на четвърти автомобил в процесното ПТП, доколкото данни за такова се съдържат единствено в декларацията от приобщената по 3 делото административно – наказателна преписка, попълнена от Димитър Сашков Бонев третия участник в процесното ПТП, обозначен в схемата към Протокол от ПТП с номер „3“, намиращ се в началото на веригата от автомобили. Посоченото в схемата към декларацията единствено потвърждава разположение на автомобилите при настъпване на ПТП, идентично с отразеното в схемата към Протокола от ПТП и описано в свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Е.Д.. В другата част относно четвъртия автомобил не се подкрепя от доказателствения материал по делото.

В тази насока по отношение на механизма на ПТП-то са и показанията на свидетеля Е.Д. - водач на увредения л.а. „Фолксваген Голф", с рег. № ****, който сочи, че водачът пред него е спрял, в резултат на което той спира рязко, но успял да спази дистанция и не е реализирал удар. Удар е последвал едва след като водачът на лекия автомобил зад него е влязъл рязко и поради късата дистанция между двете превозни средства не е успял да спре.

Противно на твърденията във въззивната жалба, вещото лице в заключението си е посочило механизъм на процесното ПТП, съответстващ на описания в останалите писмени доказателства по делото, като е ирелевантно обстоятелството, че е посочен и механизъм, съответстващ на показанията на разпитания по делото свидетел С.К.. Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а следва да обоснове изводите си съобразно целия доказателствен материал по делото, както именно е процедирал първоинстанционния съд в настоящия случай. За да приеме заключението на вещото лице във варианта, в който причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес Б230“ с рег. №****, първоинстанционния съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото Протокола за ПТП, административно наказателната преписка и гласните доказателства по делото, като подробно е изложил в кои части ги кредитира, в кои не ги възприема за достоверни и причините за това. Следователно не е налице твърдяната необоснованост на обжалваното решение.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на първата инстанция относно точния механизъм на ПТП и реализирането му единствено по вина на водача на л.а. „Мерцедес Б230“ с рег. №**** – С.К., който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Неоснователно е възражението на въззивника – ответник относно размера на обезщетението. Съгласно разпоредбите на чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс - ал. 1, и при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност - ал. 2.

Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната 4 стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние.