Решение № 18348 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18348 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110105564 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. П. Б. срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ****** от 12.10.2018 г., предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 561,74 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 23.10.2023 г.), представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна договорна клауза под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател и ответника [фирма] ***, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ****** от 12.10.2018 г. за предоставяне в полза на Д. Б. на паричен заем в размер на сумата от 800 лева със задължение за връщането му чрез 14 двуседмични погасителни вноски.Твърди също, че съгласно клаузата на чл. 6 от договора за заемополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни да предостави на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговоря едновременно на следните изисквания: да получава възнаграждение в размер на 4/7 1 минимални работни заплати (в зависимост от броя на поръчителите); същите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Посочва се, че при неизпълнение на това задължение и на основание клаузата на чл. 8 от договора Д. Б. дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 561,74 лева. Поддържа се, че в случая същата била начислена от ответника и събрана, като част от общо погасената от ищеца сума по договора за заем. Последният заявява, че с оглед начина на установяването им изискванията към обезпечението били изначално неизпълними от него, което е начин за автоматично задействане на прекомерно високата по размер неустоечна клауза, установяваща вземане, равняващо се почти на 100 % от размера на заемната сума. Ищецът оспорва клаузата на чл. 8 от процесния договор като недействителна.

Счита, че уговарянето й цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, установяваща максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит. Посочва, че формално неустоечното вземане е посочено само формално като обезщетение за неизпълнение, за да не бъде включено при формиране на ГПР по договора. Ищецът намира, че в случая обаче неустойката отговаря на всички критерий, установени в § 1, т. 1 ЗПК, тъй като представлява разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора и подлежащ на плащане от потребителя, включен като задължение още към момента на подписване на договора. Б. оспорва действителността на клаузата и като протИ.речаща на добрите нрави, тъй като последната излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, нарушавайки основните принципи на справедлИ.ст и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Конкретно се посочва, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заемната сума, като размерът й е над 50 % от размера на предоставения заем, при липсата на яснота какви вреди обезщетява, доколкото кредиторът е оценил кредитоспособността на потребителя и е одобрил отпускането на кредита. Ищецът твърди, че с предвиждането на процесното неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че в случай на допусната забава потребителят дължи единствено лихва върху неплатената в срок сума, за времето на забавата. Процесната договорна клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка, а и не е индивидуално уговорена. С тези съображения ищецът Д. Б. отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ****** от 12.10.2018 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, както и за заплащане от ответника на сумата от 50 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 561,74 лева – недължимо платена – въз основа на недействителна клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

2

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] ***, чрез пълномощника си юрк. Л.В., признава за основателен предявения установителен иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем № ******/12.10.2018 г., отправяйки искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и посочвайки, че нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не обуславя нищожност на целия договор. Поддържа, че с извънпроцесуалното си поведение дружеството не е дало повод за предявяване на исковата претенция, тъй като [фирма] *** не е претендирало заплащането на процесната неустойка, не е изпращало покани или други съобщения до насрещната страна.

Поддържа, че търсената от ищеца сума не е заплатена на ответника. Ето защо счита, че при разпределяне на отговорността за разноски, приложение следва да намери правилото на чл.

78, ал. 2 ГПК и в тежест на [фирма] *** да не бъдат възлагани такива.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП:

Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорни клаузи, които протИ.речат на закона или го заобикалят, както и тези, които накърняват добрите нрави, като изрично законодателят определя като недействителна, като неравноправна, тази клауза в договор, сключен с потребител, която задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Следователно, основателността на предявената установителна по характера си искова претенция е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключване между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем № ******/12.10.2018 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания.

В тежест на ответника е да установи действителността на оспорената договорна клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с добрите нрави.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 17.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между Д. Б., в качеството му на заемател и ответника [фирма] ***, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем ****** от 12.10.2018 г., както и, че в клаузата на чл. 8 от същия е предвидено задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договора.

3

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени преписи от договор за паричен заем № ****** към искане № 0297760 от 12.12.2018 г. и погасителен план към същия, данните от които свидетелстват за сключването на договора между [фирма] ***, в качеството му на заемодател и Д. П. Б., в качеството му на заемател, с предмет предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 800 лева. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора ищецът е удостоверил, подписвайки същия, че реално и в брой е получил заемната сума. Срещу това Д. Б. е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – чрез 14 двуседмични погасителни вноски, две от тях в размер от по 12,47 лева, а останалите 12 в размер от по 73,61 лева, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 40,08 % и годишен процент на разходите от 49,21 %, с дата на първо плащане 26.10.2018 г. и дата на последно такова: 26.04.2019 г. В представения погасителен план е отразено, че погасителната вноска от 12,47 лева, съответно от 73,61 лева включва съответната част от главницата и от договорната лихва, последната в общ размер от 108,26 лева, при което общата сума, подлежаща на връщане от заемателя възлиза на 908,26 лева. Изяснява се, че е предвиден и възможен втори размер на погасителната вноска – от по 105 лева, в случай, че в последната се включи и вземане за неустойка в общ размер от 561,74 лева, при което общата дължима сума по договора възлиза на 1 470 лева.

Страните не спорят, а и от клаузата на чл. 6 от договора следва, че същите са постигнали съгласие за обезпечаване на договора за заем чрез едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. Последните не са представени по делото, но страните не спорят, че така регламентираните изисквания предвиждат поръчителство от физическо лице, което да отговоря едновременно на следните изисквания: да получава възнаграждение в размер на 4 или 7 минимални работни заплати (в зависимост от броя на поръчителите); същите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно клаузата на чл. 8 от договора при неизпълнение от страна заемателя на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му или когато представеното обезпечение не отговаря на условията, предвидени в ОУ, последният дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 561,74 лева, с разсрочено плащане на същата, съгласно погасителния план към договора.

Изясни се, че с исковата молба ищецът оспорва действителността на тази клауза с доводи за нищожността й, поради протИ.речието й със законовите изисквания - конкретно на чл. 33 ЗПК и като неравноправна по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, поради заобикаляне на законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 ГПК и като протИ.речаща на добрите нрави, като с отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва и признава нищожността на клаузата.

4

Както вече беше изяснено, процесният договор за паричен заем е сключен на 12.10.2018 г. и е със страна, в качеството на заемател физическо лице – ищеца Д. Б..

Предвид това и доколкото няма данни и не се твърди същият да е действал в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид неговия предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.