Решение № 104 от 18.12.2025, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Административно наказателно дело 345/2025
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Анелия Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ан. Д.а при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Ан. Д.а Административно наказателно дело № 20251450200345 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
О Т М Е Н Я ВА Наказателно постановление № 25-0300-000318/
04.07.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ М., упълномощен със Заповед № 81213-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи,с което на нарушителя Ц. Д. Н. от гр. М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл. чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатка работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Н. от гр. М. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ц. Д. Н. от гр. М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 250300-000318/04.07.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ М.
Жалбоподателят се явява лично и с адв. Г. П. от АК гр. В. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП, включително да бъдат присъдени депозираните по делото разноски. Акцентува се, че Закона за административните нарушения и наказания препраща към нормите на НПК касателно процедурата по установяване на нарушенията и в тази насока твърдяното, че жалбоподателя е управлявал без предпазен колан не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, което е опорочено и изцяло води до отмяна на акта и на НП. На следващо място, но не по значение се посочва, че акта не е оформен по надлежния ред във връзка с отказа на жалбоподателя да го подпише, което води до неговата порочност.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на 20.09.2025 г., а жалбата е входирана пред ответника на 23.09.2025 г.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №25-0300- 000318/04.07.2025 г.,АУАН Серия G A №3347739/16.06.2025 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 24.09.2025 г., Справка от Началника на РУ-М. под вх.№5243/23.10.2025 г., ведно с разпечатка от АИС ПП за смяна 07:00 часа-19:00 часа на 16.06.2025 г., АУАН с №GA 3347738/16.06.2025 г. , АУАН с №GA 3347739/16.06.2025 г. , 2
Справка от Началника на РУ-М. под вх. №5636/14.11.2025 г., Справка от Директора на Дирекция „комуникационни и информационни системи“ към МВР под вх. №5877/28.11.2025 г.Съответно са разпитани свидетелите И. В. С., П. М. П., Т. С. М., К. М. Л. и Н. Н. Е. Първите двама свидетели, а именно С. и П. са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.Последните трима свидетели , а именно М., М. и Е. бяха допуснати по почина на жалбоподателя и неговия процесуален представител и във връзка с разкриване на обективната истина и направеното възражение от жалбоподателя, че същият е бил с поставен обезопасителен колан в управлявания от него лек автомобил.
Акта за установяване на административното нарушение е съставен на жалбоподателя затова, че на 16.06.2025, около 13:45ч. в гр. М., общ. М., ул.“Х.
Б.“ №.., а впоследствие в по-долните абзаци е отразено, че в гр. М., по ул.‘Х.
Б.“ до номер .. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ .. собственост на Д. Ц. Г. с ЕГН: ... от гр.М., като по време на движение водача не е използвал /поставил/ обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП,в което е пресъздадена така отразената фактическа обстановка с изключение на отпадналото обстоятелство,че се касае за улица „Х. Б.“ до №.., като вече отсъства ул. „Х. Б. №..
Съдебния състав констатира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не се доказа по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ без да е поставил обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила. Както бе отразено и в по-горните абзаци свидетелите И. С. и П. П. са служители в РУ-М. и са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. И двамата са категорични, че на 16.06.2025 г. са се намирали в гр.М. и са извършили проверката на жалбоподателя на ул. „Х. Б.“ до №... Същите са били спряли един автомобил на кръговото, на който са писали фиш за неправилно паркиране, в който момент са възприели, че жалбоподателят управлява товарният автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван. Твърдят, че са тръгнали по жалбоподателя след като са приключили съставянето на фиша, като служебният автомобил е бил 3 оборудван с видеорегистратор, а свидетелят П. П. е бил с боди камера. И двамата свидетели твърдят, че жалбоподателят е бил сам в автомобила, като е бил агресивно настроен към тях, тъй като е твърдял, че не е извършил нарушението, а именно бил през цялото време с поставен обезопасителен колан. Процесният акт е съставен в присъствието на жалбоподателя, с който служителите на РУ са го запознали, но последният категорично е отказал да го подпише и отказът да положи подпис е бил свързан с несъгласието, с така констатираното от свидетелите П. и С. Свидетелите П. П. и И. С. са категорични в своите показания, че са възприели, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан, че са били само двама служители на РУ-М., както и че жалбоподателят е бил водач на процесният товарен автомобил.
Същите твърдят, че са се движели зад товарният автомобил и са били на звуков и светлинен сигнал до извършване на проверката. Интересни са фактите, които установяват двамата свидетели в показанията си, а именно, че едновременно са извършвали проверка на друг нарушител и са съставяли фиш, впоследствие са го връчвали и едва след това са последвали жалбоподателят до установяването му на ул. „Х. Б.“ №.. Така изложеното не отговаря на обективната истина, тъй като видно от приложената справка от Началника на РУ-М. под вх. №5243/23.10.2025 г. се установява, че на 16.06.2025 г. за времето от 12.00 часа до 13.45 часа полицейските служители П. П. и И. С. са съставили 2 бр. актове за установени административни нарушения, съответно под номера №3347738 и процесният №3347739. Няма спор, че в служебният автомобила са били монтирани средства за аудиозапис и видеозаснемане, чрез които непосредствено се регистрира първична визуална информация под формата на статично или динамично изображение с или без звук, но тези заснети записи се съхраняват за срок от 30 дни и тъй като в този срок такова искане не е отправено, се установило, че в Централната компонента на АИС ВОДПК няма съхранена информация от техническите средства, поради което и на съдебния състав не са предоставени посочените записи. В тази насока е и приложената Справка от Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – С. под вх. №5877/28.11.2025 г. Тук е мястото да се отбележи, че в инкриминирания период двамата свидетели П. и С. очевидно не са били съставили фишове и извършвали проверка на трети нарушител извън посочените 2 бр. актове в официалната справка. На следващо място, но не по значение следва да се отбележи, 4 многократно установявания до момента факт от съдебния състав, че заснетите записи се съхраняват за срок от 30 дни, считано от деня на извършеното и констатирано нарушение и напрактика те никога не се прилагат по административнонаказателните дела. По този начин нито свидетелите на ответника, нито жалбоподателят може да защити своята позиция, а именно бил ли е той с поставен обезопасителен колан или съответно не. В контекста на изложеното, съдебния състав намира за основателно да отбележи, че посочената разпоредба на чл.11 ал.1 от ОТП страда от порок, тъй като не са вменени задължения на служителите на съответните полицейски управления изрично да разясняват на нарушителите, че същите могат да се възползват от заснетите записи, а не това да става ясно едва в административнонаказателното производство след връчване на съответното НП, при което отдавна тези срокове са изтекли.
Административнонаказващия орган не може да черпи право от своето бездействие и да накърнява правата на нарушителите. Основно право в наказателния процес и в административния такъв, е че всеки обвиняем, респективно нарушител е невинен до доказване на противното. В противовес на изложеното от двамата свидетели П. П. и И. С. са показанията на свидетелите Т. М. и К. Л. Първият от тях е работел във фирмата „Д., Р. и синове“, където е работел и жалбоподателя. Същият е категоричен в показанията си, че на процесната дата и място, свидетелят М. и жалбоподателя са се връщали от гр.В. към гр.М. и минавайки автогарата са забелязали патрулна кола спряла с предната си част към пицарията. Същите направили завой и отишли да се отчитат към офиса , като през цялото време са били с поставени обезопасителни колани. Същите са спрели, свалили са обезопасителните колани, след което при тях е пристигнала полиция на светлинен сигнал. Свидетелят М. потвърждава твърдението на жалбоподателя, че същият е бил с поставен обезопасителен колан и твърдението на свидетелите П. и С., че същите са възприели обратното.
Свидетелят М. е категоричен, че тези колани са били свалени пред фирмата находяща се срещу автогарата в гр. М. Това обстоятелство е възприела и свидетелката К. Л., която работи в процесната фирма . Същата е категорична в своите показания, че е възприела, тъй нареченото камионче, което е било управлявано и с водач жалбоподателя и пътник свидетелят М. , които са спрели пред склада и са слезли, за да се отчитат. Именно след като те са 5 слезли, една, две минути след тях е спряла процесната полицейска кола.
Напрактика имаме изключително противоречиви гласни доказателства в насока и твърдение за поставен и възприет обезопасителен колан и такъв, който е бил поставен и непосредствено свален преди слизане от автомобила.
Както беше отбелязано в по-горните абзаци жалбоподателя е бил категорично несъгласен с така отразеното в акта, като през цялото време е бил изключително възмутен от това, че го обвиняват, че е управлявал товарният автомобил без поставен обезопасителен колан. Това е мотивацията и повода жалбоподателя да откаже категорично да подпише акта. Прави обаче впечатление от така приложения АУАН по делото, че отказа на жалбоподателя да подпише акта не е оформен по надлежния ред с подписа на един свидетел, както и с посочване на трите имена на последния. По делото не са събрани никакви доказателства защо това не сторено. В същото време не е ясно и разяснено ли е на жалбоподателя, че трябва да му се връчи препис от акта и той дали отказва. Съдебния състав констатира, че има положен подпис на отказа на жалбоподателя да получи разписка на така съставения АУАН. Този отказ е оформен от свидетеля П. П., който посочва, че е подписал акта в качеството си на свидетел и в същото време е положил подпис на отказа на жалбоподателя да получи препис от акта. Отново във връзка с опита на съдебния състав да разкрие каква е обективната истина, бе допуснат в качеството на свидетел, служителят на РУ-М., Н. Е. От показанията на посочения свидетел се установява, че на процесната дата и място същият, е присъствал на извършената проверка на жалбоподателя, като също потвърждава, че е забелязал, че жалбоподателят е управлявал без колан, поради, което обстоятелство впоследствие му е бил съставен процесният акт.
Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1853e503-ca8f-4833-a571-2283102ce6db