Решение № 2099 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20221100511869 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „БАКБ“ АД срещу постановление от 14.09.2022 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 781 – Г.Д. на Камарата на ЧСИ по изп. д. № 583/2022, с което е отказано да се намалят приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя и начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което са наведени твърдения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в настоящото производство.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 583/2022 г. по описа на ЧСИ рег. № 781 – Г.Д. е образувано по молба на „В.-И. –Н“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден от САС, ТО, 11 състав по търг. дело 2630/2020 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата 107 517 лв. – 1 моратортна лихва върху главницата от 452 636, 86 лева, дължима в периода 26.06.2016 г. – 9.06.2018 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 04.08.2022 г.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до БНБ за сумата по изпълнителния лист респ. сумата от 5 480 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство и 6 753, 93 лв. – такси.

На 08.08.2022 г. взискателят чрез процесуалния си представител е депозирал молба пред ЧСИ с искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника.

Впоследствие, действията по изпълнителното дело са спрени с оглед определение 171/09.08.2022 г. на ВКС по т.д. 79/2022 г. по реда на чл. 282 ал.2 от ГПК.

С уведомление от 15.08.2022 г., ЧСИ е уведомил взискателят, че с оглед горното определение са спрени изпълнителните действия по делото респ. е разпоредено вдигане на наложения на 05.08.2022 г. запор до размера на 107 517 лв. като за разноските по изпълнението запорът остава в сила.

На 17.08.2022 г. длъжникът е депозирал възражение пред ЧСИ срещу приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя и начислената такса за събрани суми по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление от 14.09.2022 г. ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя респ. таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.

Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 583/2022 г., по 2 искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер респ. таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до размера, посочен във възражението на длъжника, което постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на отказа на съдияизпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в релевантната й редакция, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл.

7, ал. 2 на наредбата.

По изпълнителното дело до момента на спиране на изпълнителните действия по същото с оглед определението на ВКС не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на същото, поради което липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство. Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.

При възобновяване на производството и при наличие на извършени действия от страна на довереника на взискателя, насочени към процесуално представителство няма пречка да бъдат приети впоследствие допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, но към настоящия момент процесуални предпоставки на приемането им не се установяват.

По отношение на размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в жалбата са наведени твърдения, че при определянето й е включен и размера 3 на адвокатско възнаграждение на взискателя, което съставлява авансов разход по делото респ. не следва да се включва при изчисляване на размера на таксата. Таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съобразно използваната словесна конфигурация се изчислява върху събраната сума. Към настоящия момент такава събрана сума, с оглед спирането по чл. 282 ал.2 от ГПК на изпълнителното производство от ВКС няма. Да се градят предположения каква и дали би имало такава е безпредметно в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Б.-А.К.Б.“ АД, ЕИК **** постановление за разноски от 14.09.2022 г. на ЧСИ 781 – Г.Д. по изп.дело 583/2022 г., с което е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя в частта за горницата над 200 лв. до пълния приет размер от 5 480 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4