Решение № 250 от 14.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 122/2026
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, ал. 2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 499 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал.7 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000122 по описа за 2026 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 347/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение рег. № 129 от 25.04.2025 г., допълнено с решение, рег. № 132 от 28.04.2025 г. и поправено с решение, рег. № 37 от 05.02.2026 г.
Едната е подадена от З. Г. Д., ЕГН **********, гр. Ч. В. П. К., ЕГН **********, гр. С. и П. С. Д., ЕГН **********, гр.С.З.. С нея решение рег. № 129 от 25.04.2025 г., допълнено с решение, рег. № 132 от 28.04.2025 г. и поправено с решение, рег. № 37 от 05.02.2026 г. се обжалва в частта, с която съдът е отхвърли искът на З. Г. Д., ЕГН ********** и този на конституираните на основание чл. 227 от ГПК като ищци З. Г. Д., ЕГН **********, гр. Ч. В. П. К., ЕГН **********, гр. С. и П. С. Д., ЕГН ******, гр.С.З. в качеството им на законни наследници и правоприемници на починалия в хода на пъровинстанционното производство първоначален ищец П. С. Д., ЕГН ********** за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр.С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да им заплати по 160 000 лв. ведно със законната лихва от 1
18.01.2022 г. за обезщетяване на реално претърпените неимуществени вреди болки и страдания от настъпилата вследствие на станало на 08.10.2021 г. ПТП смърт на техния син - С. П. Д., които се явяват част от претендираните с отхвърлените искове по 180 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решенето отхвърлящо исковете за присъждане на обезщетения в обжалваните размери и е поискана отмяната му и постановяване на друго осъждащо този застраховател да ги плати.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр.С. намира същата за неоснователна.
Втората жалба е подадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, гр. С., ул. „Сребърна“ № 16.
С нея решение рег. № 129 от 25.04.2025 г., допълнено с решение, рег. № 132 от 28.04.2025 г. и поправено с решение, рег. № 37 от 05.02.2026 г. се обжалва в частта, с която ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, гр. С., ул. Сребърна № 16 е осъдено да заплати за обезщетяване на реално претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата вследствие на станало на 08.10.2021 г. ПТП смърт С. П. Д. следните суми:
60 000 лв. на З. Г. Д., ЕГН: **********, гр. Ч. в качеството й на майка на починалия , ведно със законната лихва от 18.01.2021 г. и - общо 160 000 лв. на З. Г. Д., ЕГН: **********, гр. Ч. В. П. К., ЕГН **********, гр. С. и П. С. Д., ЕГН **********, гр.С.З. в качеството им на конституирани като ищци на основание чл. 227 от ГПК законни наследници и правоприемници на починалия в хода на пъровинстанционното производство първоначален ищец П. С. Д., ЕГН **********, който е баща на починалото при ПТП-то лице.
Застрахователят обжалва същото и в частта, с която са отхвърлени исковете на З. Г. Д., ЕГН **********, гр. Ч. и на конституираните като ищци на основание чл. 227 от ГПК законни наследници и правоприемници на починалия в хода на пъровинстанционното производство първоначален ищец П. С. Д., ЕГН ********** за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр.С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да им заплати сумите от по 180 000 лв. ведно със законната 2 лихва от 18.01.2022 г. като част от дължими се по 200 000 лв. за обезщетяване на реално претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата вследствие на станало на 08.10.2021 г. ПТП смърт на техния син С. П. Д..
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Отправено е искане за отмяната му в частите осъждащо ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и постановяване на друго отхвърлящо исковете. Поискано е също отмяна на това отхвърлящо исковете против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и постановяване на друго, с което те да се уважат.
По повод на същата „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД изразява становище за пълната й неоснователност. Въззиваемите физически лица пък намира същата за основателна в частта оспорваща решението по исковете срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ и за неоснователна в другата й част.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 18.09.2023 г. в СзОС е постъпила изходяща от З. Г. Д., ЕГН **********, гр. Ч. и П. С. Д., ЕГН **** двамата от гр. Ч. искова молба против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 08.10.2021 г., около 8,00 ч. на автомагистрала „Тракия“ по платното с посока от гр. С. към гр.
Бургас в лявата му лента се движел със скорост от 175 км.ч. лек автомобил „Опел Инсигния“, рег. № **** управляван от С.Ж.С.. В него пътували като пътници С. Д. и Д.А.. По същото време, в същото платно, но в дясната пътна лента пред лекия автомобил се движели товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1224 Л, рег. № ****, управляван от С. Д. С., а пред него влекач „Скания Р 420“, рег. № *** с прикачено полуремарке, рег. № ***. Скоростта на тези две МПС била около 90 км.ч. Така пътувайки в описаното разположение и последователност около километър 310 + 100 м от магистралата, лекият автомобил застигнал товарния такъв „Мерцедес“, рег. № ****, който в този момент предприел изпреварване на влекача „Скания Р 420“ и прикаченото към него полуремарке. Забелязвайки тези действия на шофьора на изпреварващия 3 камион водачът на лекия автомобил предприел аварийно спиране и отклоняване на автомобила наляво. Последвал удар между предната лява странична част на Опела и мантинелата. Той променил траекторията на движение на лекия автомобил и го насочил към камиона „Мерцедес“.
Последвал втори за Опела удар този път с горния десен ръб на тавана на лекия автомобил и задния долен ляв край на падащия борд на товарния автомобил.
Вследствие на него, горният покривен метален панел на автомобила, заедно с усилващата дясна греда са останали в задната лява част на товарния автомобил. Лекият автомобил продължил движението си в лявата пътна лента, но вследствие на втория удар довел до разкъсването на покрива започнал да занася към дясната пътна лента, където в този момент се намирали другия товарен автомобил и тегленото от него полуремарке. Последвал приплъзващ удар между дясната част на лекия автомобил и предния ляв ръб на влекача „Скания“. След него леката кола продължила да се движи в посока към аварийната лента и десния пътен банкет. След като достигнала дясната граница на платното за движение продължила по десния пътен банкет и ската, намиращ се между банкета и отводнителна бетонна канавка. Последвал удар в същата, при което се преобърнал и пак се ударил в нея. Така били изминати от около 46,5 метра считано от пътния банкет. Движението било преустановено, когато бил с колела нагоре и предна част насочена на север към платното за движение. Така описаните удари довели до деформации причинили изтичане на горивото и запалване на автомобила. Той изгорял напълно, като металните му части вследствие високата температура се деформирали до неузнаваемост.
Шофьорът успял да го напусне преди неговото самозапалване, но пътниците Д.А. и С. Д. изпаднали по време на преобръщането в канавката и загинали на мястото на произшествието.
На база така описания механизъм на инцидента от страна на двамата ищци е направен извод, че водачите на лекия автомобил С.Ж.С. и на камиона „Мерцедес“ С. Д. С. нарушили правилата за движение по пътищата, като в резултат на допуснатите нарушения и в условията на независимо съизвършителство по непредпазливост причинили смъртта на Д.А. и С. Д., който пък бил син на двамата ищци.
По - надолу в исковата молба е казано, че с противоправното и виновното си поведение водачите С.Ж.С. и С. Д. С. причинили на ищците З. Г.
Д. и П. С. Д. неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и 4 психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия им син. В подкрепа на това си твърдение те са изложили множество факти и обстоятелства за отношенията им започвайки с това, че той бил техния първороден и единствен син. Проследили са отделните етапи от живота им в хода на неговото съзряване и са описали изградените отношения между членовете на семейството им. Те се изразявали в любов, обич, привързаност, уважение. Описани са и преживяванията от момента, в който научили за внезапната му смърт, начина, по който същата е настъпила, както и рязката промяна в живота им с оглед това, че са го загубили завинаги.
На тази база в обстоятелствената част е направен извод за наличие на предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на виновните лица с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.
Посочено е, че за управляваните от тях превозни средства имало валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответните дружества. Тази за лекия автомобил такава била сключена със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С., а за товарния със
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, гр. С.. Направен извод, че с оглед разпоредбата на чл. 432 от КЗ те могат да търсят обезщетение за така претърпените вреди пряко от застрахователите и че отговорността на същите на основание чл. 499, ал.7 от КЗ също е солидарна.
Сочат, че са се възползвали от тази възможност и са отправили застрахователни претенции до двете дружества.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, гр. С. получила същите на 17.01.2022 г. Уведомила е ищците за образувана щета и е изискала допълнителни документи. Поради непредставянето им е отказала изплащане.
Претенциите до ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С. били получени на 18.01.2022 г. То също ги уведомило за образувана щета, изискало допълнителни документи и поради непредставяне на такива отказало плащане.
На тази база е отправено и искане до съда за осъждане на ответните дружество да заплатят солидарно на двамата ищци за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина им по 26 000 лв. като част от дължимото им се обезщетение по 200 000 лв. ведно със законната лихва от 17.01.2022 г.
5
Двамата ответници са подали отговори на исковата молба.
В този на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, гр. С. е изразено становище за неоснователност на предявените от двамата ищци против дружество искове като не е оспорено наличието на валидна застраховка за товарния автомобил с дружеството.
В подкрепа на това се твърди, че от представените с исковата молба доказателства не можело да се направи извод за вина, респ. виновно поведение на С. Д. С. в качеството му на водач на товарния автомобил „Мерцедес 1224 Л“. Вина за настъпване на пътното произшествие имал единствено водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, който управлявал същото със скорост превишаваща максимално разрешената според ЗДП и несъобразена с пътната маркировка и условията в зоната на настъпилото ПТП.
От друга страна според този ответник камионът „Мерцедес 1224 Л“ се движел със съобразена за пътния участък, пътната маркировка и условия в зоната на настъпилото ПТП скорост. Посочено е също, че водачът на лекия автомобил не е изпълнил и задължението си да спазва необходимата дистанция между управляваното от него ППС и движещите се пред него. Сочи се, че до сблъсъка с товарния автомобил се е достигнало след контакт на лекия с мантинелата разделяща двете платна на магистралата и отклоняването му от инерционните сили поради движението с несъобразена скорост надясно към товарния. Сочи се, че шофьорът на лекия автомобил не е имал причини да извърши действия по аварийно спиране, които пък били основна причина за отклоняването му към мантинелата, удар в същата и последвалия такъв с камиона. На база изложеното е посочено, че ако лекият автомобил „Опел Инсигния“ се е движил със съобразена с пътните условия скорост, а водачът е имал съобразени с условията на пътя реакции до удар в предпазната мантинела, респ. до настъпване на ПТП - то не би се стигнало Наред с липсата на елементи от ФС обуславящи отговорността на водача на товарния автомобил в отговора на този ответник са оспорени твърденията, че в резултат от ПТП - то за ищците са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди. Евентуално е посочено, че ако все пак такива има то същите като размер и интензитет не обуславят присъждане на обезщетения в размерите, за които се сочи, че претендираните с исковете суми са част.