Решение № 3244 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г.СТ. Г.Административно наказателно дело № 20231110205390 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г. при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.НД №5390 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №122/20.03.2023 г. на началник ГПУСофия към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на А. ”Б. АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С депозираната пред съда жалба А. ”Б. АД иска отмяна на постановлението.

Жалбоподателят А. ”Б.” АД, редовно призован, не се представлява.

Административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание, който пледира за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 06.02.2023 г. около 15:00 ч. в гр.София, на ГКПП - А. при извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет **** от А. за С. се установило, че А. ”Б.” АД е извършила услугата по превозване на******** род. на ******* г., гражданство ******, която притежавала стар образец небиометричен паспорт №*******, изд. на 02.10.2013 г., и превозвачът я е превозил до Р. Б* без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта.

Съставен е акт на жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Р., Б. и Д., както и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал служебно наличието на такива.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

2

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 вр чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС)2016/399 , защото превозвачът А* ”Б*” АД е превозил пътника *****до Р. България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта.

По чл.51 от ЗЧРБ се наказва превозвач, който не изпълни задълженията си п о чл.20 с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушената материално-правна норма е посочена точно, нарушението е словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Размерът на имуществената санкция е съобразен с характера на нарушението и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.

В случая е наложена минималната по размер имуществена санкция, поради което е недопустимо да се намалява размера на наказанието.

Нито АУАН, нито наказателното постановлен ие страдат от съществени пороци.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди А* ”Б*” АД да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи.

По тези мотиви съдът

3

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №122/20.03.2023 г. на началник ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА А*”Б*” АД, ЕИК********** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4