Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35154 от 21.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63816/2021
Вид
Определение № 35154
Подписан
21.12.2022
В сила
21.12.2022
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35154 гр. София, 21.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20211110163816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба н а ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от *** срещу ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 2 475, 32 лв., представляваща сбора от следните суми 789, 29 лв. – вземане по Фактура № *** г., 789, 29 лв. – вземане по Фактура № *** г., 789, 29 лв. – вземане по Фактура № *** г., 60, 13 лв. – вземане за заплатени разходи по наемния имот, дължими от длъжника по Фактура № *** г., 47, 32 лв. – вземания за заплатени разходи по наемния имот, дължими от ответника по Фактура № *** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.02.2021 г. по ч. гр. дело № 59436/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в. претендират се разноски.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 59436/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

С Разпореждане от № 34056/23.11.2021 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до страната е връчено на 24.02.2022 г.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не е депозиран писмен 1 отговор по подадената искова молба.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 59436/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 25.10.2019 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който *** в качеството си на наемодател предоставя за временно възмездно ползване на *** – наемател, недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 1, представляващ 1/ склад на ниво сутерен със застроена площ от 144, 15 кв.м. и 2/ офис на втория етаж със застроена площ от 16 кв.м. Наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 657, 74 лв. без ДДС. Страните се съгласили, че дължимият данък добавена стойност ще бъде начисляван допълнително от наемодателя и следва да бъде заплащан от наемателя на посочената в договора банкова сметка до пето число на месеца, за който е дължима, като наемодателят се задължил да издава фактура в полза на наемателя. По отношение на комунално-битовите разходи по ползване на имота страните се съгласили, че до 27 2 число на съответния месец наемодателят ще издава фактура. Договорът е бил сключен за срок от една година, считано от 01.11.2019 г., на която дата наемодателят предоставил на наематаеля фактическата власт върху имота.

В изпълнение на сключения договор наемодателят издал Фактура № *** г. , Фактура № *** г., Фактура № *** г. всяка за сумата от 789, 29 лв. и с основание заплащане на наемна цена за процесния имот съответно за месеците януари, февруари и март. Фактурите са изпратени до наемателя на адреса на електронната поща, чрез която се е провеждала комуникацията с ищцовото дружество във връзка със сключването на договора за наем. По електронна поща са изпратени и издадените фактури за консумативи.

През месец април 2020 г. договорът за наем между страните е прекратен по взаимно съгласие със сключването на Анекс № 1 от 30.04.2020 г. към Договора. В сключения анекс наемателят е признал задълженията си по издадените фактури и страните са се съгласили задълженията да бъдат изпълнени до 14.06.2020 г., въпреки това ответникът *** не изпълнил задължения си, което е мотивирало правния интерес на ищеца *** да потърси вземанията си по реда на заповедното производство, а в изпълнение на дадените указания от съда по чл. 415 ГПК и след подаване на възражението по чл. 414 ГПК и с предявяване на настоящия установителен иск.

- възражения на ответника:

В законоустановеният срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.

- правна квалификация - предявените осъдителни искове са с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД

- права и обстоятелства, които се признават – няма такива - обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива - разпределение на доказателствената тежест – на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за наем на процесните имоти, както и уговорката относно заплащането на режийни разноски. В тежест на ответника е докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на наемна цена и режийни разноски.

- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не представя доказателства за изпълнение на задълженията си по договора за наем;

На основание чл. 146, ал. 4 чр. Чл.148 ГПК от ГПК съдът:

ПРИЕМ А като писмени доказателства приложените към исковата молба документи.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 59436/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

3

УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба, каквото не е сторил и не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение в полза на ищеца.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора и неговото решаване от съда.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се разноски по воденето на настоящото производство за държавна такса.

Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото производство.

УКАЗВА на страните, че в случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5