Решение № 47 от 21.04.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 68/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Янита Димитрова Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20221800900068 по описа за 2022 година
ИЩЦИТЕ – М. Й. М., ЕГН **********, адрес: с. З. и А. С. Т. , ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. „С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв.В. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ап.* са предявени срещу ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ №* ет.*, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К.ов Д., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, както следва:
- обективно съединени искове, предявени от М. Й. М., за плащане на следните суми: сумата от 40000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес и дискомфорт, търпени в резултат на телесни увреждания, причинени му при ПТП, настъпило на 28.11.2020 г. по вина на Д. А. Д. - водач на л. а. „Форд Фокус“ с рег. № КН0993ВМ, относно който към датата на ПТП е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на сумата; сумата от 1901.27 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение /индивидуализирани по вид и размер в исковата молба/, причинени при същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане сумата;
- обективно съединени искове, предявени от А. С. Т., за плащане на следните суми: сумата от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес и дискомфорт, търпени в резултат на телесни увреждания, причинени му при ПТП, настъпило на 28.11.2020 г. по вина на Д. А. Д. - водач на л. а. „Форд Фокус“ с per. № КН0993ВМ, относно който към датата на ПТП е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на сумата.
Изложено е в исковата си молба, че на 28.11.2020г., около 18 часа, ищците пътували в лек автомобил Тойота Ланд Круизер с peг. №СО5522ВТ, управляван от К. Д. Л., по главен път II – 62, от гр. Д. към гр. С.. При достигане на разклона за гр. С.Б., лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № КН0993ВМ, управляван от Д. А. Д. в посока от гр . С. към гр. Д., предприел маневра „завой наляво" към гр. С.Б., отнемайки предимството на автомобила, в който пътували ищците, като движещ се направо. Последвал челен удар, при който ищците сочат, че са получили множество увреждания на здравето.
Ищецът М. Й. М. излага, че получил фрактура с дислокация на дясната мишница (хумерус). Бил приет за лечение в УМБАЛ „Ц.Й. - ИСУЛ", където бил опериран и му била поставена заключваща плака. На 01.12.2020 г. б ил освободен от лечебното заведение за продължаване на възстановяването му в домашни условия. Сочи, че лечението му било продължително. Преминал курс по рехабилитация. Няколко месеца не мож ел да си служи с дясната с и ръка, която била водеща за него и имал нужда от помощ в ежедневното си обслужване. Търпя л силни болки, приемал болкоуспокояващи медикаменти.
Възстановителният период продължил 6 месеца.
Ищецът А. С. Т. сочи, че при катастрофата получил множество малки рани и оток в областта на челото, както и контузия на шията. Раните му били обработени от екипа на Спешна помощ. Поддържа още, че получил вследствие на ПТП и схващане, болки в областта на шията в продължение на два месеца. Раните по челото му заздравели за две-три седмици, но останали белези.
Ищците сочат, че в резултат на ПТП са получили и психически травми - силен страх и стрес.
Ищецът М. М. твърди още, че е претърпял и имуществени вреди - разходи за поставена метална плака, потребителска такса, разходи за медикаменти и прегледи, на обща стойност 1 901.27 лв.
Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство № 662/2020г. по описа на РУП Д. и пр.пр. № 2409/2021г. по описа на РП-Д., които били прекратени по искане на М. М. в качеството му на пострадал.
Твърди се в исковата молба, че виновният за ПТП водач на л. а. „Форд Фокус“ с peг.
№ КН0993ВМ, имал сключена при ответника застрахователна полица № BG/23/120001834183 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към момента на ПТП.
Ищците излагат, че с претенция, на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, депозирали искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. Такова не било изплатено.
Предвид на горното молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ №* ет.*, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К.ов Д., да им заплати, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, както следва: на М. Й. М., сумата от 40000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес и дискомфорт, търпени в резултат на телесни увреждания, причинени му при ПТП, настъпило на 28.11.2020 г. по вина на Д. А. Д. - водач на л. а.
„Форд Фокус“ с рег. № КН0993ВМ, относно който към датата на ПТП е действал валиден договор № BG/23/120001834183 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на сумата; както и сумата от 2
1901.27 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, включващи разходи за поставена метална плака, потребителска такса, разходи за медикаменти и прегледи, причинени при същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на сумата; а на А. С. Т. сумата от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес и дискомфорт, търпени в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 28.11.2020 г. по вина на Д. А. Д. - водач на л. а. „Форд Фокус“ с per. № КН0993ВМ, относно който към датата на ПТП е действал валиден договор № BG/23/120001834183 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.01.2021 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „О.-З.” АД, ЕИК ********* е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Х., с който оспорва предявените искове, като неоснователни, а тези на ищеца Т., като недопустими. Сочи, че претенцията на ищеца Т. е недопустима, защото не бил изпълнил изцяло процедурата по чл.380 от КЗ, като не предоставил поисканите му допълнителни документи за установяване на основанието и размера на претенциите му. Излага, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите, сключено между него и собственика на л. а. „Форд Фокус“ с per. № КН0993ВМ.
Ответникът оспорва обаче твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, като твърди че същият не е установен с представените към исковата молба доказателства. Поддържа още, че застрахованият при него водач не е отговорен за възникване на ПТП и че не е налице причинно следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищеца.
Ответникът е направил при условията на евентуалност и възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на водача на автомобила Тойота и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищците, тъй като пътували без поставен обезопасителен колан.
С отговора на исковата молба се оспорват предявените искове и по размер. Твърди се, че на ищеца М. М. е заплатена вече сума в размер на 7 500 лева – застрахователно обезщетение за причинените му вреди, като това обезщетение било съразмерно на вредите му.
С отговора на исковата молба се възразява и срещу претенцията за лихва от претендираната дата, тъй като за първи път тази претенция била направена с исковата молба, а ответникът узнал за нея на 06.06.2022г.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва твърденията изложени в ДИМ и поддържа депозирания от него отговор на исковата молба.
3
С определение № 1590 от 21.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 20221000503454 по описа за 2022г. на САС, по делото е конституирано, като трето лице помагач на страната на ответника – К. Д. Л.. Последният не изразява становище по предявените искове.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.11.2020г. на ОД на МВР – С. е, че на 28.11.2020г., около 18.10 часа, на път II-62, км 54-169, се е осъществило ПТП с двама участници - л. а. „Форд Фокус“ с рег. № КН0993ВМ и л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с peг. №СО5522ВТ. Първия посочен участник при завой на ляво не пропуснал насрещно движещото се ППС и се ударил в него. По отношение и на двете МПС – участници в ПТП били налице изцяло повредени предни части на автомобилите, което обстоятелство е отразено също в протокола за ПТП.
Установява се по делото, че с молба – претенция от 19.01.2021г., ответникът е уведомен от ищците за процесното ПТП и последните са поискали да им бъде определено и съответно заплатено застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, а на М. М. и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1821.27 лева.
Не се спори между страните, че на 29.04.2022г. ответникът е заплатил на ищеца М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 7500 лева.
От представената с исковата молба епикриза, издадена от УМБАЛ „Ц.Й. ИСУЛ“ ЕАД – С. се установява, че пострадалият ищец М. М., при горното ПТП е бил приет на 28.11.2020 год. в болничното заведение за два дни /изписан на 01.12.2020г./ с диагноза „счупване на тялото /диафиза/ на раменна кост“. Видно е още от епикризата, че на ищеца е била указана първа помощ в болницата в гр.Д., където била извършена рентгенография на дясна раменна кост и е установена фрактура. В УМБАЛ „Ц.Й. - ИСУЛ“ ЕАД – С. бил насочен за хоспитализация и оперативно лечение. Направената му рентгенография установила диафизарна фрактура на десен хумерус с дислокация по дължина и под ъгъл.
Проведено било оперативно лечение, без усложнения и с подобрение при изписване.
Назначено било и медикаментозно лечение след изписването за 30 дни.
С исковата молба по делото е представена и епикриза на ищеца М., издадена от МБАЛ – С., Физиотерапевтично отделение. От нея се установява, че ищецът М. М. е бил приет в болничното заведение на 03.02.2021г., като там му бил проведен курс физиотерапия и рехабилитация, включващ нискочестотно магнитно поле, активни упражнения и ултразвукова терапия. Отразено е още в епикризата, че в резултат на така проведената терапия била подобрена функционалната оценка на пациента.
Разпечатката съдържа 41 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18522ae8-3fd4-4890-9670-b67fd91480e2