Решение № 4278 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100107617 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищe ца

[1] В искова молба от 01.07.2023 г. А. С. е заявил, че е син на С. С.ов, който е бил пострадал от престъпленията, разследвани по сл. д. 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили (делото за Възродителния процес). С.

С.ов е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера Белене и е бил принудително изселен в село Карбинци, област Видин. След завръщането си в Ардино, С. С.ов е бил под постоянно наблюдение на милицията и е следвало да се подписва в кметството сутрин и вечер.

[2] А. С. не е бил задържан, но поради задържането на баща му всички техни близки са започнали да странят от семейството му, той е бил привикван от органите на МВР, като е бил заплашван да не тръгва по пътя на баща си, иначе ще бъде изключен от университета, където е следвал медицина. През 1

1989 г. цялото семейство на А. С. се е принудило да напусне България и да се установи в Турция. С. С.ов е починал на 11.08.1992 г.

[3] През 2022 г. А. С. е подал молба до ВОП за участие като пострадал в досъдебното производство. А. С. твърди, че от прекомерната продължителност на наказателното дело за Възродителния процес, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване, безпокойство за резултата от делото, притеснения от бавенето му, тревоги и страх, че то се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Той оценява вредите, които лично е претърпял от забавянето на наказателното дело за Възродителния процес на 120 000,00 лева. Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не е изплащала на А. С.ов обезщетение за тези вреди. Затова А. С. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати: 120 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди; обезщетение за забава от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-26; уточнителната молба, л.

280-282).

2. На ответника

[4] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че производството по делото е недопустимо, тъй като:

1. не е ясен размерът на предявената претенция и в какво се състои твърдяното нарушение;

2. не е била протекла административната процедура по ЗСВ;

3. С. С.ов и А. С. не са били пострадали по наказателното дело за Възродителния процес;

4. не е допустимо А. С. да търси неимуществени вреди, като наследник на баща си С. С.ов, който не е бил предявил преживе иск за такива вреди;

5. искът е недопустим за периода преди 15.12.2012 г., понеже тогава чл.

2б от ЗОДОВ е влязъл в сила. Затова Прокуратурата моли съда да прекрати производството по делото.

2

[5] Прокуратурата е заявила и, че искът е неоснователен. Тя твърди, че:

1. наказателното производство е продължило толкова дълго не по вина на Прокуратурата, а поради: неизпълнение на съдебни поръчки от Република Турция; фактическата му и правна сложност; връщането му от съда в досъдебната фаза;

2. А. С. не е претърпял вреди от евентуалното забавяне на наказателното дело за Възродителния процес;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 264-269).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

[6] Не се спори, че С. С.ов е бил роден на ******* г. На 28.11.1983 г.

Министърът на вътрешните работи е издал заповед, с която е определил гр.

Белене, Плевенски окръг, като място за прилагане на превантивна административна мярка "принудително установяване в друго населено място" (заповедта, л. 30-33).

[7] На 05.03.1985 г. Министърът на вътрешните работи е наложил на С. С.ов превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за народната милиция (ЗНМ) принудително установяване в трудововъзпитателно общежитие (ТВО) "Белене" за три години. Той е направил това, защото С. С.ов: се е противопоставял на мероприятията за национално осъзнаване на турчеещите се българи, като е правил негативни коментари; явявал се е подстрекател за оказване на отпор при подмяната на турскоарабските имена (заповедта, л. 231-232).

[8] На 16.10.1986 г. Министърът на вътрешните работи е издал втора заповед за прилагане спрямо С. С.ов на принудителна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗНМ . Министърът е направил това, защото е приел, че С. С.ов: е бил протурски националист, който въпреки престоя си в Белене е 3 оставал твърдо на националистически и изселнически позиции; не е одобрявал и не е възприемал възродителния процес; с поведението си е влияел отрицателно на местното население. Този път С. С.ов е бил принудително установен за три години в село Карбинци, Видински окръг (заповедта, л. 238239).

[9] Поради влошаването на здравословното състояние на С. С.ов мярката не е била приложена. Със заповед от 04.11.1987 г. е била прекратена превантивната административна мярка, взета спрямо него (заповедта, л. 244245).

[10] На 01.06.1990 г. Народното събрание е приело решение, с което е обявило политическа и гражданска реабилитация на 517 лица, неоснователно лишени от свобода в Белене във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани. Между тях е бил и С. С.ов (Държавен вестник, л. 57; удостоверението, че Севдалин Севдалинов и С. С.ов са имена на едно и също лице, л. 96, л. 230).

[11] На 31.01.1991 г. Прокуратурата е образувала сл. д. 1/1991 г. за престъпления по чл. 387, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК, изразяващи се в злоупотреба и превишаване с власт в периода 08.05.1984 г.-15.12.1988 г., включително чрез противозаконно задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода (обвинителния акт, л. 368-396). С. С.ов е починал на 11.08.1992 г. (акт за смърт, л. 96). Негови наследници по закон са останали съпругата му С.Ю., и двамата му синове А.

С. и Е. С. (удостоверението за наследници, л. 97).

[12] През 1994 г. Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт по сл. д. 1/1991 г., по който е било образувано н. о. х. д. 1/1994 г. на Върховния съд, Военна колегия. По делото ВС е установил, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Прокуратурата за доразследване.

4

[13] Нарушенията, които ВС е установил, са били за това, че:

1. не са били индивидуализирани с имена и адреси някои от пострадалите;

2. не са били посочени конкретните правни норми, които е бил нарушил единият от обвиняемите;

3. не са били спазени датите за разпит, за които са били уведомени обвиняемите, единият обвиняем е бил разпитан без да присъства адвокатът му, а протоколът за разпит не е бил подписан от прокурора (разпореждането, л. 397-398).

[14] На 19.02.1996 г. 94 граждани са подали жалба до Прокуратурата, с която са поискали да се потърси наказателна отговорност от бивши държавни ръководители за насилствената промяна на имена на български граждани, смъртта на някои от тях и принудителното установяване на други в Белене (жалбата, л. 60-61). На 19.12.1997 г. Прокуратурата отново е внесла обвинителния акт в съда, по който е било образувано н. о. х. д. 1/1998 г. на ВКС, Военна колегия. На 28.04.1998 г. ВКС е приел, че Прокуратурата не е отстранила съществените процесуални нарушения, установени с разпореждането на ВС от 1994 г. ВКС е установил и противоречие в диспозитива на обвинителния акт. Затова ВКС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Прокуратурата за доразследване (справката, л. 308).

[15] На 13.05.1998 г. сл. д. 1/1992 г. е било изпратено по компетентност на Военно окръжна прокуратура (ВОП). Първоначално то е било образувано като сл. д. 780-II/1998 г., а впоследствие като досъдебно производство II048/1999 г. на ВОП-София (справката, л. 308-гръб).

[16] На 02.07.2002 г. С.Ю. е била разпитвана във връзка с воденото досъдебно производство за Възродителния процес. По време на разпита са били разяснени правата на пострадал по чл. 60-64 от НПК (отм.) (протокола, л. 403-404). С.Ю. е била подала граждански иск от свое име и от името на синовете си А. С. и Е. С. (гражданския иск, л. 404-405).

5

[17] От 1997 г. насам Прокуратурата не е внасяла обвинителен акт в съда по досъдебно производство II-048/1999 г. На 04.10.2018 г. прокурор от ВОП-София е спрял наказателното производство по досъдебно производство II-048/1999 г. (постановлението, л. 104-107). На 15.01.2022 г. А. С. е подал молба до ВОП-София на основание чл. 75 от НПК за участие като пострадал в досъдебното производство II-048/1999 г., както и молба за преквалифициране на деянията (молбата, л. 161-162; молбата, л. 163-165).

[18] На 18.04.2022 г. е било възобновено наказателното производство по досъдебно производство II-048/1999 г. (справката, л. 309). На 31.05.2022 г.

ВОП-София е прекратила наказателното производство по досъдебно производство II-048/1999 г. (постановлението, л. 177-184). А. С. е подал жалба до ВОП-София за прекратяването на наказателното производство (жалбата, л.

202-205).

[19] На 20.06.2022 г. СГС е потвърдил постановлението от 31.05.2022 г. на ВОП-София за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство II-048/1999 г. (определението, л. 320-321). На 22.12.2022 г. САС е отменил определението на СГС от 20.06.2022 г. и постановлението на ВОП-офия от 31.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство II-048/1999 г. и е върнал делото на ВОП-София за продължаване на процесуално-следствените действия (определението, л. 322-324).

[20] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала на А. С. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на процесното наказателно производство в разумен срок. А. С. е заплатил: 10,00 лева за държавна такса (л. 27); 35,00 лева за съдебни удостоверения (л. 27 и л. 700); 300,00 лева адвокатско възнаграждение (л.

698). Прокуратурата не е направила разноски.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

6

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО