Решение № 188 от 02.07.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Сливен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500262 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 92/24.03.2026 г. постановено по гр. д. № 20252220100820 / 2025 г. на Районен съд Н. З., с което е осъдено „Палиррия България“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*******, да заплати на „СЛАВ ПОКРИВ“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от С. Г. Д., сума в размер на 1517,39 евро /хиляда петстотин и седемнадесет евро и тридесет и девет цента/ - равностойност на 2967,76 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл.6, ал.1 от „Договор относно изпълнение на ремонтни покривни работи на обект - „Палиррия България“ ЕАД - гр.Н. З., съгласно Констативен протокол, съставен от представител на фирма „Палиррия България“ ЕАД и представител на фирма „Слав Покрив“ ЕООД“, сключен между „Палиррия България“ ЕАД като възложител, и „СЛАВ ПОКРИВ” ЕООД като изпълнител, за извършване на ремонтни покривни работи на обект „Палиррия България“ ЕАД гр.Н. З., с обща 1 стойност на договорените СМР 37097,00 лева без ДДС съгласно констативен протокол, подписан между страните по договора, виновно неизпълнен от страна на „Палиррия Българня“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 25.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдено е „Палиррия България“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Н. З., *******, да заплати на „СЛАВ ПОКРИВ” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от С. Г. Д., сума в размер на 367.47 евро /триста шестдесет и седем евро и четиридесет и седем цента/ - равностойност на 718.71 лв. /седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща съдебноделоводни разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и приложимият материален закон. Съгласно чл.5, ал.6 от Договора, задължение на ищеца е да издаде съответен счетоводен документ във връзка с извършване на всички плащания по Договора, а именно данъчна фактура, въз основа на който счетоводен документ да има основание да бъде извършено съответното плащане от ответника. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, фактура била издадена - Фактура № 21 от 13.03.2025 г., но след това същата е била анулирана с издадено от ищеца кредитно известие — Кредитно известие № 22 от 31.03.2025 г. Ищецът не само, че анулирал Фактура № 21 от 13.03.2025 г., но и не издал нова фактура до прекратяване на договора, което издаване на нова фактура е зависило изцяло и само от него. От страна на ответника не е налице неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 от Договора, съответно издаденото от ищеца Кредитно известие № 22 от 31.03.2025 г. и липсата на последваща фактура не могат да обосноват готовност от страна на ищеца за изпълнение по Договора, а точно обратното - липса на такова намерение от страна на ищеца. Ответникът има строго определена процедура по допускане на външни лица и външни превозни средства на територията на предприятието си. Представители на ищеца са посетили предприятието три пъти, което е документирано в съответните дневници за посещение, като и 3- 2 те посещения са осъществени преди датата на сключване на Договора.

Свидетелят, доведен от ищеца, потвърдил, че представители на ищеца не са посещавали и не са имали намерение да посетят територията на предприятието след датата на сключване на Договора, а единствено са контактували с представител на ответника (който се яви като свидетел, доведен от ответника) относно заплащането на аванс. Свидетелят, доведен от ответника, потвърдил, че не е уведомяван от представители на ищеца, нито за планирана дата, на която да посетят предприятието за предаване на работната площадка, нито такива са идвали на място, за да се свържат с него за тази цел.

При липса на активно поведение на кредитора то същият е в забава и не може да търси претендира обезщетение за собственото си неправомерно поведение.

Претенцията, че ответникът не е осигурил достъп до работната площадка, с което е нарушил задължението си по чл. 4, ал. 1 от Договора за строителство е неоснователна. Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Исковата молба не съдържала документи, които сочат, че след датата на сключване на Договора ищецът е извършил, каквито и да било разходи, свързани с изпълнението му. Не били представени доказателства за сключени, нито предварителни договори, нито трудови договори, нито граждански договори.

За процесния период (от датата на сключване на договора до датата на неговото прекратяване) била представена справка за наетите лица по трудови правоотношения при ищеца, от която е видно, че има само едно наето лице.

Това лице е управителят на ищеца. Не били представени каквито и да е доказателства или наведени твърдения за закупени от ищцовото дружество материали във връзка с изпълнение на договора. Претендирането на компенсаторна неустойка, каквато очевидно няма уговорена между страните, прави така предявеният иск неоснователен. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, извода на съда се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съда правилно е изтълкувал волята на страните, изложена в договора, като е признал правото на „СЛАВ ПОКРИВ“ ЕООД на неустойка по договора в размер на 8% от неговата 3 стойност, тъй като единствено ответника е виновен за неговото неизпълнение и прекратяване. Ответникът е бил длъжен да заплати 25% аваснсова сума при самото подписване на договора, без други уговорки, за което в деня на подписване на договора ответникът е получил незабавно издадена фактура за плащане на тази сума, но по неизяснени причини „Палиррия България“АД е отказала да плати сумата, с което реално е осуетила изпълнението на договора. Още повече, за ясно изразената воля на страните, как ще се изпълнява този договор е и поетото задължение от „Палиррия България“АД да заплати още 25% от договорената сума при самото започване на работата (СМР). Наведените съображения във въззивната жалба на „Палиррия България“АД не сочат конкретни пороци на обжалваното решение, касаещи нарушение на закона и волята на страните, изложена в договора.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивникът се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В писмена защита излага съображения, че чл. 4, ал. 3 от договора за строителство не предвижда задължение на ответника да заплати аванс при сключването му, а да „осигури“ такъв. Първоинстанционният съд тълкувал разширително задължението за осигуряване на аванс и приел, че то представлява задължение за заплащане на такъв, но не посочил аргументи за подобно тълкувание. Неиздаването на фактура би могло да се тълкува и като отказване от договора за строителство, поради причини, произтичащи от самия ищец. Ищецът не е имал наети работници преди, по време и след прекратяването на договора. Уговорената в чл. 6, ал. 1 от договора за строителство неустойка, представлява мораторна неустойка (при забава в изпълнението по отношение на неговите срокове), докато видно от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба се излагат твърдения и е направено искане за присъждане на компенсаторна неустойка (при пълно неизпълнение на задължението), каквато компенсаторна неустойка не е уговорена, нито съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за ремонт на покрива, нито в друг текст или разпоредба на същия.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител по закон или пълномощие. В писмена молба представител по пълномощие моли да се потвърди решението.

4

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че на 13.03.2025 г. в гр.Н. З. между „Палиррия България“ ЕАД като възложител и „СЛАВ ПОКРИВ” ЕООД като изпълнител бил сключен договор за извършване на ремонтни покривни работи на обект „Палиррия България“ ЕАД гр.Н. З. съгласно констативен протокол, подписан между страните по договора, със стойност на договорените СМР 37097,00 лева без ДДС, с приложена към него оферта. Договорът бил сключен със срок за изпълнение СМР до 30.05.2025 г. Съгласно чл.4, ал.3 от договора, при подписването му възложителят следвало да плати на изпълнителя 25% от цената по договора като аванс. За целта дружеството изпълнител издало фактура № 21/13.03.2025 г., получена от представител на ответното дружество, като следвало до 18.03.2025 г. да им бъде платена от него сумата от 11129,04 лева с включен ДДС. До уговорената дата - 18.03.2025 г. и до 31.03.2025 г. възложителят не изпълнил задължението си по чл.4, ал.3 от договора, поради което тази фактура с кредитно известие - фактура № 22/31.03.2025 г. била анулирана от страна на ищеца, за не се заплаща от него недължимо ДДС към бюджета. Съгласно чл.4, ал.1 от договора ответното дружество трябвало да осигури и достъп да работната площадка най-късно до 30.04.2025 г., което не е изпълнено до изтичането на крайния срок за 5 изпълнение - 30.05.2025 г. Въззиваемото дружество уведомило възложителя, че на основание чл.8, ал.1, б.„в“ вр. чл.4, ал.1 и ал.3 е прекратявал сключения на 13.03.2025 г. в гр.Н. З. договор. Предявил за доброволно плащане в двуседмичен срок от датата на получаване на поканата и неустойка за виновно неизпълнение в размер на 2967,76 лева съгласно чл.6, ал.1 от договора.

Законът признава възможност за страните по договор да определят отнапред размер на обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда и съответно нейния обем. Макар и неустоечната клауза да произтича от съгласието на страните, обвързващата му сила предпоставя зачитане на установените от закона граници на договорната свобода.

Опасността от ангажиране правната сфера на длъжника с предизвестеното с договора задължение - известен размер на неустойката или договорен механизъм за нейното остойностяване, е призвана да осигури желаното от правовия ред реално изпълнение. Липсващото реално изпълнение привежда в действие санкционната функция на неустойката – плащане се дължи дори и реални вреди да не са били причинени от конкретното неизпълнение.