Определение № 376 от 02.06.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2471/2022
- Вид
- Определение № 376
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 02.06.2023
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376 гр. София, 30.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Ивайло Младенов
Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902471 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 148 от 10.06.2022г. по в.т.д. № 116/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, в която е потвърдено решение № 260005 от 20.01.2022г. по гр.д. № 907/2021г. на Районен съд – Казанлък за осъждане на касатора да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на А. Т. А. сумата от 25 000 лева, частично от 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.12.2018г. пътнотранспортно произшествие в гр. Казанлък по причина на водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № СТ 3904 РА, гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 06.11.2020г. до окончателното плащане.
Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част нищожно поради липсата на негов съществен реквизит - непосочване на банкова сметка, задължително според разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, както и 1 евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съобразявани са медицински документи, съставени значително след ПТП, както и предходни заболявания на увреденото лице. Необосновано фрактурата на бедрената шийка е била приета като последица от ПТП – в противоречие с изслушаната съдебна медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, като показанията на разпитаните свидетели са били приети безкритично. Следвало е да се съобрази представеният двустранен констативен протокол за ПТП без пострадали лица (дори и леко). В образуваното наказателно производство относно ПТП са били приети леки телесни повреди при ищеца, а не и фрактура, обстоятелство, което също е трябвало да бъде съобразено от въззивния съд. Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и несъответстващо на доказаните и реално претърпени от ищеца вреди, на съдебната и застрахователна практика в аналогични случаи, както и с реалните обективни икономически параметри. Касаторът възразява и по определеният начален момент на лихвата за забава, основно поради липсата на представена от ищеца банкова сметка.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд– касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора въпроси са:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право, и налице ли е необоснованост на правните изводи на съда, когато не отговарят на логическите и опитни правила.
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие на разрешенията по решение № 115 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2150/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 02.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, І 2 т.о., решение № 97 от 15.09.2020г. по гр.д. № 2479/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 210 от 20.11.2020г. по гр.д. № 3846/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 97 от 02.05.2019г. по гр.д. № 3457/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
2. Декларираните в двустранен констативен протокол факти и обстоятелства относно липсата на пострадали лица следва ли да се приемат като обвързващи по отношение на последващо претендирани неимуществени вреди?
Във връзка с въпроса не е посочена практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
3. Допустимо ли е съдът да отчита като критерий за завишаване размера на застрахователното обезщетение наличните заболявания преди датата на ПТП, както и да взема предвид доказаното отклонение от нормалния здравен статус, породило се и съществуващо отпреди датата на ПТП.
Във връзка с въпроса не е посочена практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочени са съдебни решения на районни съдилища в страната.
4. Следва ли съдът да отчете при определяне размера на обезщетението мотивите на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради получена лека телесна повреда, респективно липсата на наказателна отговорност от страна на водача, за който се твърди, че е причинил ПТП.
Касаторът не сочи практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която въззивното решение да противоречи.
5. От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен иск срещу него, ако пострадалият отказва да предостави банкова сметка или друг начин за доброволно плащане на застрахователя?
Във връзка с въпроса не е посочена практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
6. Следва ли винаги решението да съдържа реквизита по чл. 236, ал. 1, т.
7 от ГПК и следва ли съдът да обезпечи формата на решението си с наличието на всички реквизити съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК, като задължи ищцовата страна да приведе исковата си молба в съответствие с разпоредбата на чл.
3
127, ал. 4 от ГПК.
Не се сочи практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в противоречие с която е постановено решението, а практика на районни съдилища в страната.
Касаторът счита въпросите и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за което не се излагат допълнителни съображения.
Според застрахователното дружество - касатор въззивното решение е и очевидно неправилно. Присъдено е прекомерно високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, както и поради присъждането на лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя.
От насрещната страна по жалбата А. Т. А. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
4
За да потвърди първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на 25 000 лева, съставът на Окръжен съд – Стара Загора е приел, че към 07.12.2018г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „БМВ“ с ДК № СТ 3904 РА.
На същата дата, около 13.30 часа, в гр. Казанлък, на паркинга, западно от магазин „Нюанс“, е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на Веселин Костадинов Бобонков, водач на автомобила – при необезопасена маневра, в нарушение на чл. 40 от ЗДвП, е бил причинен сблъсък с управлявания от ищеца А. Т. А. лек автомобил „Митсубиши Паджеро“, с ДК № СТ 3904 РА. Поради тласъка от кинетичната енергия на А. Т. А., тогава на 71 години, с хронични заболявания (дискова херния, спондилоза и остеохондроза, увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб, с радикулопатия, спондилолистеза, диабет с усложнения – диабетна полиневропатия, артериална хипертония), са били причинени увреждания – травми в областта на таза, зоната на лява тазобедрена става и кръста, но и отваряне на патологичен цикъл, заложено от хроничните му заболявания. Ищецът е получил силни болки в лявата седалищна област и левия крак с изтръпване и слабост, наложило болничен престой. Започнало е усложнение в ендокринното му заболяване и се е задействала нервнохормоналната система. Обострило се е диабетното заболяване.
Повишаването на кръвната захар не е било овладяно в дома на ищеца и се е наложил последващ прием в спешен център. Въпреки проведените рехабитации, при битов инцидент пред февруари 2019г., настъпил поради затрудненото движение в левия крак (неизвършване на рефлектрона защита), е била счупена бедрената шийка и тазобедрената става, наложило операция на ищеца за смяна на тазобедрената става. Всички тези обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца след пътния инцидент са били приети за установени от въззивния съд въз основа на събраните в първоинстанционното производство множество медицински документи (епикризи, удостоверения, експертни решения), както и въз основа на изслушаното заключение на съдебна медицинска експертиза. За механизма на пътния инцидент, също пред Районен съд – Казанлък, е била допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза. Съгласно показанията на разпитаните в 5 първоинстанционното производство свидетели след пътния инцидент ищецът не бил вече същият човек, бил трудноподвижен, с бастун. Съгласно издадено експертно решение от 19.06.2019г. на ТЕЛК относно оценка на работоспособността, също съобразено от въззивния съд, ищецът е с 80% степен на увреждане пожизнено.
Въз основа на тези установени обстоятелства за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева. След пътния инцидент от ищеца са били претърпени множество травми, довели до значителни болки, страдания и ограничения от личен, битов и социален характер.
Относно предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във въззивното решение е било прието, че от представените доказателства се установява, че ответното застрахователно дружество е било уведомено за настъпване на застрахователното събитие на 06.11.2020г. и от тази дата следва да се начислява лихва за забава. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговоря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – аргумент от чл.
429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Не е било спорно по делото, че непосредствено след ПТП от 07.12.2018г. от участниците е бил подписан двустранен констативен протокол по реда на Наредба № І 3-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, съгласно който протокол при пътния инцидент не е имало пострадали лица.
Исковата молба на А. Т. А. не е съдържала посочена банкова сметка или друг начин на плащане на сумите по предявените осъдителни парични искове.
Такава сметка не е била посочена и в хода на делото.
6
Сметка на ищеца не е била посочвана в първоинстанционното и във въззивното решение.
Разпечатката съдържа 47 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1850455f-1822-4c75-bd6b-a40273d5a126