Определение № 267 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500329 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. С. против Определение № 427/ 16.02.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят оспорва становището на окръжния съд за липса на правен интерес от предявения иск за нищожност на сключения от ответниците договор за изработка за ремонт на съсобствената им сграда – паметник на културата – предвид представеното споразумение от 01.12.2022 г. за неговото прекратяване. Навежда доводи, че с предявения иск защищава своите права, касаещи защитата на сградата като недвижими културно наследство, както и с оглед възможността да отговаря пред останалите съсобственици за направените от тях плащания във връзка с ремонта на сградата. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по иска М. М. М. и М. П. Я., които чрез пълномощника си оспорват частната жалба с доводи за първоначална недопустимост на иска поради липса на правен интерес.

Постъпила е частна жалба от М. М. М. и М. П. Я. против Определение № 905/ 08.04.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е изменено Определение № 427/ 16.02.2024 г. в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателите заедно със С. Т. З. и Д. С. С. да заплатят на С. Д. С. разноски по делото в размер на 4284 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от С. Д. С., с който оспорва частната жалба.

1

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

По частната жалба на С. Д. С.:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявен от С. Д. С. против М. М. М., С. Т. З., Д. С. С. и М. П. Я. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на договор за извършване на РСМР от 26.09.2022 г. по покрива и външната фасада на сграда, находяща се в гр. П., ул. Р. *** № поради противоречието му със закона. Ищцата твърди, че е собственик 3/ 8 ид. ч. от СОС с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив, находящ се в сграда с иденфикатор ********, която представлява единична недвижима културна ценност. На 26.09.2022 г. останалите съсобственици М. М. М., С. Т. З., Д. С. С. сключили с М. П. Я. договор за СМР за ремонт на покрива и външната фасада. Счита, че договорът противоречи на Закона за културното наследство поради липса на изискуемо по чл. 84 съгласуване, както и че избраният изпълнител не отговаря на изискванията по чл. 15 от Закона за камарата на строителите да има опит в областта на реставрацията на на обекти, културни ценности, и в състава на персонала да участва квалифициран специалист – архитект. Ищцата обоснова правния си интерес от иска с притежаваните от нея собственически права в сградата – паметник на културата, която може да бъде увредена от извършването на ремонт в нарушение на Закона за културното наследство, както и с възможността да отговаря пред останалите съсобственици при условията на чл. 59 ЗЗД за направените от тях плащания във връзка с ремонта на сградата.

С обжалваното определение окръжният съд, позовавайки се на ТР № 7/ 2020 г. на ОСТК на ВКС, според което третото лице има правен интерес да предяви иск срещу страните по един договор, когато договорът намира отражение и в неговата правна сфера, ако засяга права, които това лице има по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно, е приел предявеният иск за първоначално недопустим, но предвид сключеното между страните по договора за ремонт допълнително споразумение за прекратяването му е счел, че правният интерес от воденото му е отпаднал, с оглед на на което е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за законосъобразно макар и не по изложените в него съображения. Правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск е налице, когато съдебното решение ще разреши съществуващия правен спор, като внесе яснота и безспорност в отношенията между страните при спор относно съществуването на правото или задължи ответника да спазва определено поведение. Както е прието в ТР № 7/ 2020 г. на ОСГТК, за третото лице е налице правен интерес да оспори валидността на един договор, когато същият намира отражение и в неговата правна сфера, ако засяга права, които това лице има по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно.

По делото не е спорно, че ищцата С. Д. С. и ответниците М. М. М., С. Т.

2

З., Д. С. С. са съсобственици на имот в сграда, представляваща паметник на културата в гр. Пловдив. Не е спорно също така, че на 26.09.2022 г. останалите трима съсобственици М. М. М., С. Т. З., Д. С. С. са сключили с М. П. Я. договор за ремонт на покрива и фасадата на сградата, находяща се на ул. Р. Д.

№ **** в която се намира имотът на страните.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу заплащане на възнаграждение. При липса на уговорка в полза на трето лице договорът за изработка поражда правни последици единствено между страните по него, не засяга правната сфера на други лица, което изключва правния интерес на ищцата С. Д. С. за прогласяване на неговата нищожност.

Правният интерес от иска не може да се обоснове със защита на собственическите права поради извършване на ремонт в нарушение на специалните разпоредби на Закона за културното наследство, регламентиращи реконструкцията на сгради – паметници на културата. Искът за прогласяване на нищожност е установителен, съдебното решение по което не формира изпълнителна сила, даваща право на ищеца да иска принудително изпълнение на потвърденото притезание. Затова дори при уважаване на иска ищцата не би могла да търси защита чрез спиране на изпълнението на договора по реда на изпълнителния процес, каквато е нейната основна цел. Дори и да се признае договора за недействителен, страните могат да продължат неговото изпълнение без опасността да бъдат санкционирани по реда на чл. 527, ал. 3 ГПК. При предприети в нарушение на закона ремонти дейности по сградата – паметник на културата ищцата разполага с ефективно средство за защита, изразяващо се в налагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ ЗКН – спиране на строителството или спиране на други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство, което лишава от правен интерес предявения иск.

Правният интерес от иска не може, на следващо място, да се обоснове и с евентуалните насрещни претенции на ответниците по чл. 61, ал. 2 вр. чл. 59 ЗЗД към ищцата за припадащата й се част от направените разходи за ремонт на сградата. Както се отбеляза по – горе, уважаването на иска не може да спре изпълнението на договора за изработка, като отговорността на съсобственика за припадащата му се част от разходите за ремонт на общата вещ произтича от закона, а не пряко от процесния договор.

По изложените съображения въззивната инстанция намира предявеният иск за изначално недопустим поради липса на правен интерес предвид наличието на специален административен ред за защита правата на ищцата като съсобственик в сграда – паметник на културата. Поради това и представеното допълнително споразумение от 01.12.2022 г. за прекратяване действието на оспорения договор няма отношение при преценка правния интерес от предявения иск по чл. 26 ЗЗД.

По частната жалба срещу Определение № 905/ 08.04.2024 г.:

Частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ЗЗД ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. Предвид изначалната недопустимост на 3 предявения иск следва, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, поради което направените от тях разноски следва да се възложат на ищцата. Разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв. е направил единствено ответника М. М. М., която сума на основание чл.

78, ал. 4 ГПК ищцата следва да му възстанови. Поради изложеното обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК са присъдени разноски на ищцата, следва да се отмени като незаконосъобразно, вместо което се постанови ново, с което се отхвърли молбата на С. Д. С. за изменение на постановеното определение в частта на разноските чрез присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/ 16.02.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив.

ОТМЕНЯ Определение № 905/ 08.04.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 5912/ 16.02.2024 г. на С. Д. С. за изменение на Определение № 427/ 16.02.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4