Решение № 113 от 14.05.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БАЛГАРИЯ” АД, правоприемник на „БНП Парнба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, против Решение № 520/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1279/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените против М. Д. А. искове с основание чл. 422 от ГПК за главница над размер на 5670.10 лева до размер на 7 914.02 лева, за сумата 3134,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2025 г. и за сумата 290,75 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 16.12.2021г.

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано като прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат 1 аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено, че М. Д. А., с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, с ЕИК 204915054/ сумата 5 670,10 лева – главница след извършено прихващане с недължимо платените предвид недействителността на договора за кредит договорна лихва, застраховка и такса ангажимент по договор за потребителски паричен кредит № CARU-17638473, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. /датата на подаване на заявлението по пощата/ до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 76/27.01.2022 г. по ч. гр. д. № 139/2022 г. на РС Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 103 ал. 1 от ЗЗД, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, против М. Д. А., с ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане за сумата 3134,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2025 г.; сумата 290,75 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 16.12.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 76/27.01.2022 г. по ч. гр. д. № 139/2022 г. на РС Габрово. като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил е и предявения евентуален иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, осъдителен иск против М. Д. А., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. С. за заплащане на разликата над сумата 5 670,10 лева до размера от 7 914,02 лева– главница, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. /датата на подаване на заявлението по пощата/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 3134,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2025 г.; сумата 290,75 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 16.12.2021 г., 2 дължими по договор за потребителски паричен кредит № CARU-17638473, като неоснователен и недоказан.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на представения по делото договор за потребителски кредит с номер CARU-17638473 от 31.01.2020г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в общ размер на 9000,00 лева за срок от 66 месеца, считано от подписване на договора до 15.07.2025 г., с месечна погасителна вноска 241,81 лева, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договореният лихвен процент е 16,3% годишно. От представеното платежно нареждане от страна на ищеца и приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза, съдът е приел за установено, че на ответника е предоставена не сумата 9 000 лева, а сума в размер на 8775,00 лева, тъй като е удържана еднократно такса ангажимент в размер на 225 лева. Освен задълженията за плащане на главница и договорна /възнаградителна/ лихва, кредитополучателят дължи по кредита и застрахователна премия за сключена застраховка „защита на плащанията” в общ размер на 2 370,06 лева, от които са платени 287,28 лева. В договора е отразен годишен процента на разходите 18,86 %, като не е посочено при какви допускания и при какви включени разходи е изчислен той. Съгласно заключението на съдебно счетоводна експертиза, при размер на кредита 8775,00 лв. и отчитане на разходи за застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва ГПР възлиза на 37,8678%.

Прието е, че процесният договор представлява потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от ЗПК. договор за

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание на договора за потребителски кредит е годишният процент на разходите /ГПР/, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съдържанието на понятието „общи разходи" е 3 посочено в § 1 от ДР на ЗПК : всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

С оглед посочените разпоредби, при изчисляване на ГПР следва да бъдат отчетени договорената застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва, при което действителния ГПР е 37,8678%. Прието е, че неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В случая задължението на ответника касае неизплатената главница в размер на 7914,02 лева. Доколкото не е спорно, че по договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита е прието, че ответникът дължи неизплатената главница в посочения размер. От дължимата главница в размер на 7914,02 лева са приспаднати недължимо платените договорна лихва в размер на 1455,27 лв., застраховка в размер на 538,65 лв. и 250,00 лева такса ангажимент, или общо 2243,92 лева. Предвид изложеното е прието, че ответникът дължи на ищеца сумата 5670,10 лева – главница след извършено прихващане с недължимо платените предвид недействителността на договора договорна лихва, застраховка и такса ангажимент. Поради това искът по чл. 422 от ГПК е уважен до размера от 5 670,10 лева, като е отхвърлен над посочената сума.

По изложените съображения за отхвърлянето на установителния иск е отхвърлен и предявеният като евентуален осъдителен иск.

Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение намира, че в частта досежно предявения иск с основание чл. 422 от ГПК, същото е валидно и допустимо.

В производството пред първата инстанция са изяснени всички 4 фактически обстоятелства от значение за решаването на спора, като въз основа на тях съдът е стигнал до правилни правни изводи.

От съдържанието на раздел „Параметри и условия” на сключения договор за потребителски кредит от 31.01.2020г. с номер CARU-17638473, е видно, че сключването на застраховка е условие за предоставяне на кредит на потребителя. Нещо повече, в договора за кредит изрично е посочено, че по него се дължи заплащане на застрахователна премия в размер на 2 370 лева, която е включена в общия размер на сумите, които следва да се заплатят по договора.

Застрахователната премия не е посочена изрично в Стандартния европейски формуляр, като в т.3 от него е записано, че за получаване на кредита не се изисква задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, но в същото време общата дължима сума посочена във формуляра съвпада с тази по договора за кредит с включена застрахователна премия. Тази премия е включена и в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в Стандартния европейски формуляр, в който не е посочено и дали застрахователната премия се включва в ГПР, т.е. при предоставяне на потребителя на преддоговорна информация, тези факти не са му били посочени от кредитора. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР (в заключението на вещото лице е посочено, че застрахователната премия не е включена при определяне на ГПР), и без на потребителя да е дадена възможност да узнае, че дължи и други суми в значителен размер.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер, а го надвишава. Налице е нарушение на чл.10 ЗПК, чието императивно изискване е договорите да бъдат сключени по ясен и разбираем начин. Невключването на компоненти, които потребителят следва да заплати на кредитора в ГПР, създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и го мотивира за сключване на договор, който при обявяване на всички условия същият едва ли би сключил. С тези си действия кредиторът заобикаля императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Задължението за заплащане на такса ангажимент, която не е включена при изчисляването на ГПР, също е в нарушение на императивните изисквания на ЗПК, тъй като от една страна заплащането й е свързано с допълнителни разходи за потребителя, а от друга страна поемането на ангажимент от страна на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на договора само по себе 5 си е действие по управление на кредита и за него по силата на чл. 10А от ЗПК такса не следва да се дължи. Всичко това също води до недействителност на договора, както правилно е приел първоинстанционният съд.

При тези обстоятелства и доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен кредитополучателят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита без лихви и други разноски, или ответникът дължи единствено разликата между чистата стойност на кредита от 9 000 лева и заплатените погасителни вноски на стойност 3151.72 лева, както и удържаната такса ангажимент в размер на 225.00 лева, или предявеният иск е основателен до размер на 5 623.28 лв. – главница.