Определение № 22348 от 30.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22348 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110155587 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № ....../01.04.2024 г., подадена от ищеца, за изменение на решението от 22.03.2024 г. по гр. д. № 55587/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските с твърдение, че не са налице материалните предпоставки за присъждане на възнаграждение за оказаня безплатна правна помощ на ответника.

С цитираното решение съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК е счел, че ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

В заповедното производство на ответницата Н. М. е предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. Й. Ч., поради което в полза на адвокат Ч. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислен на основание по чл.3 8, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.36, вр. чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г., общият размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство възлиза на 400,00 лева, като съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 96,92 лева.

В исковото производство ответницата е сторила разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 400 лева (л. 62). Съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена в полза на ответницата сумата от 96,92 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение.

Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че при разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на делото, и в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС, съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, националният съд дължи да откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като от друга страна съдът няма право да присъди размер по-нисък от определения в наредбата такъв.

Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената безплатна правна помощ е определеният с решението такъв.

Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА

В този смисъл е и съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. № ....../01.04.2024 г., подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, за изменение на решението от 22.03.2024 г. по гр. д. № 55587/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3