Определение № 480 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20253100900819 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АБ“ АД ЕИК 836014515 със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул Съединение 38, представлявано от изп.директор Христо Димитров Христов, чрез пълномощник адв. Г. А. ВАК, с която срещу „БГ ЛЕНД КО“ АД ЕИК 205650534 със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски ул.

Никола Вапцаров 3, ет. 4, офис 8, представлявано от изп.директор С. М. С., е предявен иск за осъждане на ответника да заплати :

Сумата от 68 738.29 евро (134 440.41 лв.), представляващи неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договор № 231/01. 06. 2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на участък от км АМ „Хемус" от км 122+260 до км 139+340 и в участък от км 127+340 до км 130+020, начислена за забавено плащане на задължения по фактури №2000002631/31.10.2022г.;

№2000002632/31.10.2022г. и №4000002043/02.08.2022г., формирана както следва: 64 405.53 евро (125 966.26 лева) - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000105/16.01.2023г. и издадено към нея дебитно известие № 6000000114/01.06.2023г. на обща стойност 74 856.60 евро (146 406.79 лв.) и 4 332.76 евро (8 474.15 лева) - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000106/16. 01. 2023г. и издадено към нея кредитно известие № 6000000115/01. 06. 2023г. на обща стойност 5 610.99 евро (10 974.15 лв.), ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД.

Настоява се за присъждане направените съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на претенцията:

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат на възникнало между страните по делото облигационно правоотношение по договор за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотраспорт и неизпълнение в уговорения срок на договорните задължения на възложителя да плати възнаграждение, съобразно договорената клауза.

Сезиран е родово и местно компетентен съд. Искът е допустим и следва 1 да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК Производство по търговски спорове.

По доказателствените искания на страните

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.

375, ал. 1 ГПК.

Допустимо и относимо към предмета на доказване е доказателственото искане на ответника за провеждане на ССчЕ за поставената в отговора на исковата молба задача, като същата следва да бъде пояснена и допълнена.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата им, допуснатите доказателства и одобряване на постигнатата спогодба делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от „АБ“ АД ЕИК 836014515 със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул Съединение 38, представлявано от изп.директор Христо Димитров Христов, чрез пълномощник адв. Г. А. ВАК, срещу „БГ ЛЕНД КО“ АД ЕИК 205650534 със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски ул. Никола Вапцаров 3, ет. 4, офис 8, представлявано от изп.директор С. М. С., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца :

Сумата от 68 738.29 евро (134 440.41 лв.), представляващи неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договор № 231/01. 06. 2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на участък от км АМ „Хемус" от км 122+260 до км 139+340 и в участък от км 127+340 до км 130+020, начислена за забавено плащане на задължения по фактури №2000002631/31.10.2022г.;

№2000002632/31.10.2022г. и №4000002043/02.08.2022г., формирана както следва: 64 405.53 евро (125 966.26 лева) - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000105/16.01.2023г. и издадено към нея дебитно известие № 6000000114/01.06.2023г. на обща стойност 74 856.60 евро (146 406.79 лв.) и 4 332.76 евро (8 474.15 лева) - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000106/16. 01. 2023г. и издадено към нея кредитно известие № 6000000115/01. 06. 2023г. на обща стойност 5 610.99 евро (10 974.15 лв.), ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

2

Сочи се в исковата молба, че страните са били в договорни правоотношения по силата на Рамков Договор № 231/01.06.2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на участъка от км 122+260 до км 139+340 и в участъка от км 127+340 до км 130+020 на АМ „Хемус“, по силата на който ищецът е възлагал на ответника извършването на процесните услуги.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, отчитането на изпълнението се е извършвало ежемесечно, въз основа на двустранно подписан от представители на възложителя и изпълнителя приемо-предавателен протокол. Въз основа на него изпълнителят е издавал фактура, която е следвало да бъде платена в срок от 15 работни дни след подписването на протокола и представянето на данъчна фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна на главния възложител „Автомагистрали“ ЕАД.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора са предвидени междинни и окончателни плащания. И двете се дължат в срок до 15 работни дни след подписването на приемо- предавателен протокол за извършените дейности и представяне на оригинална фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна на главния възложител на обекта на изпълнените дейности. Приемането на работата и получаването на оригиналите на фактурите не са оспорени от ответника.

Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора е предвидена неустойка за забава в размер на 0,1 % от общата дължима сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата дължима стойност.

Възложената работа е изпълнена в срок и приета от ответника, на когото на основание чл. 4 от договора са издадени следните фактури: № 4000002043/02. 08. 2022г. на стойност 1 681 030,50 лв.; №2000002631/31. 10.

2022г. на стойност 874 830 лв.; № 2000002632/31. 10. 2022г. на стойност 1 026 243,76 лв. Твърди се, че ответникът не бил изпълнил задължението си да плати в срок на ищеца, по издадените от него фактури (чл. 5, ал. 1 от договора), въпреки извършените плащания от страна на главния възложител на обекта „.Автомагистрали“ ЕАД. На 14.12.2022г. на възложителя била връчена нотариална покана за плащане на паричните задължения.

Твърди се, че плащанията по посочените фактура са извършени, както следва : сумата по фактура № 4000002043/02.08.2022г. за 1 681 030.50 лв. е платена изцяло на 30.12.2022г.; Задължението по фактура № 2000002631/31.10.2022г. за 874 830 лв. е платено изцяло на 05.01.2023г. и Задължението по фактура № 2000002632/31.10.2022г. за 1 026 243.76 лв. е платено на 10.11.2022г. - 426 243.76 лв., на 03.02.2023г. - 150 000 лв., на 10.02.2023г. - 50 000 лв., на 11.04.2023г. - 100 000 лв. Останала е неплатена сумата от 300 000 лева.

Сочи се, че на основание чл. 8, ал. 2 от договора, ищецът е начислил на ответника неустойки за забава в плащането на задълженията по посочените по-горе фактури, за което е издал фактура № 105/16.01.2023г. и фактура № 106/16.01.2023г.

Ищецът твърди, че е водил частичен иск за заплащане на 22 940.53 лева, част от 157 380.94 лева, представляващи неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договор № 231/01. 06. 2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на участък от км АМ ..Хемус" от км 122+260 до км 139+340 в участък от км 127+340 до км 130+020, начислена за забавено плащане на 3 задължения по фактури № 2000002631/31. 10. 2022г.; № 2000002632/31. 10.

2022г.; № 4000002043/02. 08. 2022г., формирана както следва: 20 440.53 лева част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000105/16. 01. 2023г. и издадено към нея дебитно известие № 6000000114/01. 06. 2023г. на обща стойност 146 406.79 лв. и 2 500.00 лева част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура № 6000000106/16. 01. 2023г. и издадено към нея кредитно известие № 6000000115/01. 06. 2023г. на обща стойност 10 974.15 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска (19.05.2023г.) до окончателното изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД. По този иск е постановено решение № 2879/29. 07. 2024г. по гр. д. № 20233110106408 по описа на ВРС, XIX състав.

Решението е обжалвано пред Варненския окръжен съд от ответника, по повод на което е образувано в. гр. д. № 20243100502196 по описа на ВОС, TO, V състав, по което е постановено решение per. № 304/21. 03. 2025г., с което решението на ВРС е потвърдено изцяло. Решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила на 09.05.2025г. Счита, че по фактите, предмет на настоящия иск, е формирана сила на пресъдено нещо поради влязлото в сила съдебно решение.

В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът „БГ ЛЕНД КО“ АД ЕИК 205650534 представя писмен отговор в който оспорва иска като неоснователен.

Счита се, клаузата на неустойка се явява недействителна поради категорична и очевидна прекомерност и респективно противоречие с добрите нрави. Същата излизат извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съгласно т. 3 от TP №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна. обезщетителна и санкционна функции. Позовава се на приетите в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС предпоставки и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26. ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като намира такъв и настоящия случай.

Конкретно се сочи, че уговорената неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно не съизмерима с тях и цели само и единствено прекомерното обременяване на ответника, като обезщетителната функция е надхвърлена до такава степен, че води до свръх печалба за ищеца.

Отделно, твърди се, че за разлика от преките и предвидими вреди по чл.

82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е презюмирана от законодателя предвид естеството на паричното задължение чл. 81. ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да има невъзможност за изпълнение, като неизпълнението се изчерпва единствено със забава.

Счита, че поради това размерът на неустойката се съпоставя със законната лихва съгласно чл. 86 ЗЗД, дължима за забавено парично задължение. Независимо от възложения санкционен ефект на неустойката, 4 размерът не следва да превишава предвидимите за кредитора вреди от забавата както и да служи за неоснователното му обогатяване. Настоява за отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски.

В ДИМ ищецът сочи, че въпросът относно действителността на неустоичната клауза е решен със сила на пресъдено нещо с решения на ВРС и ВОС, поради което неустойката не е прекомерна, а възраженията в обратния смисъл за неоснователни и недоказани.

О Д И М не е постъпвал, поради което размяната на книжата е приключена.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.