Решение № 1829 от 07.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1829 гр. Варна, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100502195 по описа за 2021 година докладвано от съдията К. Иванов и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение № 708/24.06.2021 год., постановено по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на СТ. Н. К. от гр. Варна сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди – болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.02.2020 год. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника-ответника по иска част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че времевият интервал, през който делото се е намирало в своята досъдебна фаза а именно: в периода от 31.07.2008г. – датата на първоначално привличане на К. в качеството му на обвиняем – до внасяне на делото с обвинителен акт в РСВарна на 03.06.2010г. и в периода 15.07.2010 г. – 16.08.2010г., когато делото е било върнато на ВРП за отстраняване на допуснато процесуално нарушение, след което отново ищецът К. е бил предаден на съд с внесен срещу него обвинителен акт, е преди приемането на нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, която е в сила от 15.12.2012 год. Според въззивника цитираната норма е материалноправна и няма обратно действие, а урежда случаи, които са се осъществили след влизането и́ в сила, поради което и изначално липсва правопораждащо годно основание за ангажиране на отговорността на 1

Прокуратурата на РБ за вреди на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Горните възражения и доводи изобщо не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Въззивникът навежда още, че предвид установеното по делото, че при извършената служебна проверка Инспекторатът к ъ м ВСС не е констатирал виновно бездействие, довело до необосновано забавяне на разследването, то и липсва основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди в хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилен и е изводът на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство, предвид установеното по делото, че болестите, от които е страдал ищецът, са с давност отпреди предприетото против него наказателно преследване; не е установена и причинна връзка между твърдяните вреди и воденото срещу С. К. наказателно производство – липсват доказателства, установяващи, че заболяванията са се породили вследствие на воденото срещу ищеца наказателн о производство. Навежда също, че присъденият от съда размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е необосновано завишен и е определен в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в частта му за сумата от 5000 лева да бъде отхвърлен, а в евентуалност се настоява решението да бъде изменено, като се намали значително размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика в аналогични случаи и съобразно конкретните данни по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.

От Прокуратурата на РБ е подадена и частна жалба против Определението № 3745/28.07.2021 год. по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Ва рна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Прокуратурата на РБ за изменение на решението № 708/24.06.2021 год. по същото гражданско дело в частта му за разноските относно присъдените в тежест на Прокуратурата на РБ в полза на държавата разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на сумата от 10 лева. В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се отмени в частта му, с която ПРБ е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 10 лева за първоинстанционото производство.

От насрещната страна отговор на частната жалба не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от ОПВарна поддържа въззивната и частната жалби и настоява да бъдат уважени.

В съдебно заседание въззиваемият, ищец по предявения иск, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението в атакуваната от Прокуратурата на РБ част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Оспорва и подадената частна жалба, счита, че е неоснователна.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на СТ. Н. К. против Прокуратурата на РБ по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното производство по н. о. х. д. № 4369/2010 год. на РС-Варна, образувано по повод ДП № 775/2006 год. по описа на ОДМВР-Варна, в разумен срок е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лева до претендираните 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2020 год. до окончателното и́ изплащане, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът СТ. Н. К. от гр. Варна е навел следните твърдения:

На 31.07.2008 г. е привлечен в качеството на обвин яем по ДП № 775/2006 год. по 2 описа на ОД на МВР- Варна, прок. преписка № 916/2005 год. по описа на РП-Варна за евентуално извършено от него престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което продължило 1 година, 9 месеца и 4 дни. След внасянето на обвинителния акт в съда е било образувано наказателно производство, което продължило 9 години, 7 месеца и 18 дни, първоначално водено като н. о. х. д. № 2882/2010 год. по описа на РС-Варна, а впоследствие като н. о. х. д. № 4369/2010 год. по описа на РС-Варна. Наказателното производство е приключило с определение на съда по н. о. х. д. № 4369/2010 год., влязло в сила на 22.02.2020г., с което производството по делото било прекратено. Общо нак азателното производство срещу ищеца е продължило 11 години, 6 месеца и 22 дни, която продължителност не отговаря на въведеното в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС изискване за разумен срок за разглеждане на делата. В резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок ищецът претърпял неимуществени вреди – болки, страдание, стрес, отчаяние, тревога, несигурност, през продължителен период от време.

През целия период, през който е продължило наказателното производство, ищецът и процесуалният му представител са упражнявали добросъвестно процесуалните си права и не са ставали причина за отлагане или забавяне на производството. Твърди се още, че в същия този период ищецът получил редица заболявания, вследствие на повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, а именно – бронхиална астма, ХБ III ст., сърдечна форма, хипертония, бронхиектазна болест, ДПХ, холецистектомия.

След окончателното приключване на воденото против него наказателно производство ищецът подал заявление до Министерството на правосъдието на РБ за установяване на нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. След проведена административна процедура Министерството на правосъдието му предложило писмено споразумение, съгласно което да му заплати обезщетение в размер на 2200 лева за нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок.

Предложеното му обезщетение не съответствало на действително претърпените вреди от забавеното наказателно производство и по тази причина ищецът отказал да сключи споразумение. Счита, че обезщетение в размер на 15 000 лева е справедливо и би могло да репарира причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 15 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното производство по н. о. х. д. № 4369/2010 год. на РС-Варна, образувано по повод ДП № 775/2006 год. по описа на ОДМВР – Варна, в разумен срок, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.02.2020 год. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, Прокуратурата на РБ оспорва иска.

Твърди се, че спрямо ищеца не са били налагани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Навежда, че периода от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем – 31.07.2008г. до внасяне то на обвинителния акт на 03.06.2010г. и последващия период от 15.07.2010г. до 16.08.2010г., в който делото е било в досъдебна фаза, е преди приемането на нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, която е в сила от 15.12.2012 год. Цитираната норма е материалноправна и няма обратно действие, а урежда случаи, които са се осъществили след влизането и́ в сила, поради което и изначално липсва правопораждащо годно основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди още, че след постъпването на делото в съда и образуването му като н. о. х. д. № 4369/2010 год. по описа на РС-Варна Прокуратурата на РБ н е носи отговорност за действията на съда, респ. за продължителността на процеса в неговата съдебна фаза. Прокуратурата на РБ не е ставала причина за отлагане на процеса; извършената от Инспектората към ВСС проверка също не е констатирала виновно бездействие, довело до необосновано забавяне на разследването. Излага още, че твърдените от ищеца да са му причинени неимуществени вреди, чието репариране той претендира, не са 3 пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от конкретна дейност на прокуратурата, свързана с воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди също, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска и настоява да бъде уважен; ответникът оспорва иска, настоява за отхвърлянето му, поддържа подадения писмен отговор.

Пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 5000 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приобщените като доказателства по настоящото дело ДП № 775/2006 год. по описа на ОД на МВР -Варна, н. о. х. д. № 2882/2010 год. и н. о. х. д. № 4369/2010 год. по описа на РС-Варна се установява следното:

На 22.11.2006 год. с постановление на прокурор от РП-Варна е образувано досъдебно производство № 775/2006 год. по описа на ОД на МВР-Варна срещу неизвестен извършител за евентуално извършено през месец юли 2004 год. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

На 31.07.2008г. ищецът С.К. от гр. Варна е бил привлечен като обвиняем за извършено на 20.07.2004 год. в съучастие с други две лица престъпление по чл. 314, вр. чл.

20, ал. 2 НК, както и за извършено на 20.07.2004 год. в съучастие с друго лице престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; на същата дата е разпитан в това му качество; определена му е мярка за неотклонение „Подписка“.