Определение № 312 от 10.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 10.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Велина Ем. Антонова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 520 от 20.08.2025 г. по ЧНД № 706/2025 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без уважение молбата на осъдения И. Д. А. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с определение за одобряване на споразумение рег. № 21/11.02.2025 г. по НОХД № 100/2025 г. на Районен съд – Асеновград.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба с искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови да бъде условно предсрочно освободен.

Началникът на Затвора – Пазарджик е депозирал възражение срещу жалбата, в което релевира, че не може да се направи обосноват и извод, че същият е дал достатъчно ясни и категорични доказателства за своето поправяне, от които да е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна в него, по време на изтърпяване на наказанието и към настоящия момент не са постигнати целите на наказанието. Необходимо е да продължи корекционната работа по набелязаните и предвидени в плана на присъдата мероприятия.

Поради изложено Началникът на затвора смята жалбата за неоснователна и като такава намира, че като правилно и законосъобразно определението на ОС – Пазарджик трябва да се остави в сила.

Окръжна прокуратура – Пазарджик не са изразили становище по подадената жалба.

1

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество, обаче, е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения И. Д. А. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за одобряване на споразумение. Пазарджишкият окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение А. действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно е било отбелязано, че преценката относно постигане на целите на наказанието спрямо него следва да се извърши въз основа на приложените в затворническото досие на осъдения документи. В тази връзка първият съд е отчел първоначалния доклад на ИСДВР, според който осъденият не поема напълно отговорност за извършеното закононарушение, като омаловажава тежестта на възможните вреди във връзка с това, че е управлявал моторно преводно средство с престъпна концентрация на алкохол за пореден път. Посочено е, че А. познава изключително добре специфичните условия на живот м затвора и безпроблемно се приспособява отново към тях.

При него се отчитат утвърдените криминални нагласи (в контекста на устойчивата му криминална активност предимно в областта на кражбите, както и поради историята му на насилствени користни престъпления), които препятстват постигането на промени н мисленето и поведението в резултат от провеждането на корекционна дейност. Осъденият е изразявал желание за започне работа, но не е проявил настоятелност в тази насока.

Изготвената оценка на правонарушителя е определила средно ниво на риска от вреди по отношение на познати и непознати лица в условията на свобода и ниско ниво на риск от вреди по отношение на останалите категории. Рискът от рецидив е бил изчислен със средни стойности – 49 точки. Като проблемни зони са били отчетени на първо място отношението към престъплението, доколкото осъденият е склонен да омаловажава своите действия и постъпки, както и последиците от тях, а утвърдените при него криминални нагласи са толкова трайни, че нагласите за внасяне на коректив и промяна в начина на живот – формални и декларативни. Като проблемни зони са били отчетени и взаимоотношенията с близките, образованието и обучението, начина на живот и обкръжението. Във връзка с пребиваването му в затворническата общност е било посочено, че заема сравнително нисък социален статус, общува ограничено и избирателно в рамките на етноса и на земляческа основа. Същият е проявил добронамереност и към останалите лишени от свобода, като 2 търси спокойна и безконфликтна среда с цел избягване на неприятности. Същият е слабо автономен и подчиняем, което го поставя в позиция на изпълнител и зависим от средата си.

Като проблемни зони са били отчетени и уменията за мислене, доколкото е било посочено, че осъденият трудно може да дефинира проблемни и за прилага адекватни решения. Не осъзнава последствията от своите действия и постъпки, егоцентричен, фиксиран върху собствените си емоции и чувства, което възпрепятства разбирането на чуждите такива.

Социално незрял. От последващото становище по изпълнение на плана на присъдата става ясно, че превантивната работа е била насочена към повишаване на правната култура и създаване на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот. Посочените мероприятия са бил препятствани от трайността на нагласите и история на минало поведение. При всяка затворна изолация, както и текущата, е демонстрирал явно нежелание за се изтърпява наложената присъда. Осъденият е бил постоянен в изискванията си да облекчаване на престоя си и пълно ползване на правата по режима, независимо от размера на наказанието.

Бил е настаняван в затворническо общежитие, два пъти е ползвал правната възможност за условно предсрочно освобождаване, но без да извлича поуки да себе си и ограничи рецидивиращото си поведение. Настоящото правонарушение е било свързано с дръзко и явно неуважение и органите на закона, като са били пренебрегнати последиците от безотговорното поведение, което е можело да бъде с фатален край. Прогнозата за развитието на личността, поведението и възможностите за успешна ресоциализация на този етап са негативни- Осъденият не е преминал през съществен процес на личностна промяна, необходим за неговото адекватно и законосъобразно включване в обществото. Предходно търпените наказания не са довели до очакван превъзпитателен ефект., което показва устойчивост на криминалното поведение и липсата на мотивация за трайна положителна трансформация. По време на текущото изтърпяване на наказанието не са налице обективни доказателства за поправяне или положителна нагласа съм социално приемливо поведение, поради което не може да се приеме, че целите на наложеното наказание, както възпитателни, така и превантивни – са постигнати. Съобразно установената основна проблемна зона отношение към правонарушението, за която се установява липсата на корекция на този показател, наред с всичко останало, налага извод, че при осъдения не са налице достатъчно категорични доказателства да е осъзнал обществената опасност и вредите от извършеното престъпно деяние. В тази връзка е било посочено, че е необходима допълнителна работа със социално-педагогическа насоченост за повишаване на уменията и познанията, както и работата в посока подобряване уменията за мислене и формиране на по-устойчиви нагласи за съобразяване с установени норми и правила.

Във връзка с констатациите, че осъденият спазва режима в затвора, само по себе си не налага извод за неговото поправяне. Поведението по спазване на регламента на затвора, е задължение на всеки един от лишените от свобода, като евентуалният му избор да престира труд би бил поощрен при изчисляване на размера на наказанието. Както се посочи спазването на режима в затвора, не може да доведе до извод, противен на вече направения, че към настоящия момент липсват убедителни доказателства за това най-вече осъденият да е осъзнал отговорността за извършеното.

3

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК. С това правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи, като се насочи към осъзнаване на причините за правонарушението, мотивите за поведението и поемане на отговорност за собственото криминално поведение и вредите от същото.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 520 от 20.08.2025 г. по ЧНД № 706/2025 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Д. А. за предсрочното му условно освобождаване от остатъка на наложеното му с определение за одобряване на споразумение рег. № 21 от 11.02.2025 г. по НОХД № №100/2025 г. на Районен съд – Асеновград, при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4