Решение № 183 от 11.12.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Харманли, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200425 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от Н. Г. К. с ЕГН********** с адрес с. Свирково срещу НП № 20-0271-002123 от 08.03.2021г. на Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца за извършено нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно.

Неправилно било квалифицирано нарушението и при неустановената фактическа обстановка. Описаното нарушение не било визирано в разпоредбата на чл140,ал.1 от ЗДвП. Не била налице вина на управляващия, тъй като не му било известно, че автомобилът бил чужда собственост и с невалиден регистрационен номер.

Налице било и съществено процесуално нарушение, а именно не е спазена разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.АУАН е съставен на 10.02.2020г., а наказателното постановление е издадено на 05.03.2021г. т.е извън законово определения, шестмесечен срок. С оглед това, административно наказателното производство следва да се прекрати.

Претендира разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Т. Д. от АК – Хасково, упълномощен с пълномощно, приложено към жалбата, поддържа жалбата.

Административно – наказващият орган, редовно призован не 1 изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност същият бъде определен в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.02.2020 г. в 22:30 часа в община Харманли на път общински като водач в село Свирково срещу кметството на селото в посока към път III7604 управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер 202М246 собственост на П.К.Г. ЕГН-**********. При извършената проверка се установило че автомобила не е регистриран по надлежния ред (изтекли транзитни регистрационн и номера валидни до 24.08.2019г) е извършил нарушението: МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, управлява, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя Н. Г. К. с ЕГН********** е съставен АУАН серия А A с № 572840 и въз основа на него НП №20-0271-002123 от 08.03.2021г. на Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли.

По случая липсват доказателства за образувано бързо производство по описа на РУ - Харманли за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.07.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, а именно: писмо с вх.№6681/22.08.2023 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което са приложени: заверено копие на писмо с рег.

№272р-17915/15.08.2023 г относно заеманата длъжност от П.Д. П. и П. И. К.; справка за нарушител/водач на Н. Г. К. ЕГН **********; писмо с вх.

№6980/01.09.2023 г. от ОДМВР Хасково сектор „Пътна полиция“, ведно със справка по история за ПС с рег. №202М246 от 14.08.2023 г. относно регистрацията на МПС-то; справка по история да ПС с рег. №202М246 и рама WVWZZZ3BZYP091837; писмо с вх.№6994/01.09.2023 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което е приложена административнонаказателната преписка, съдържаща: заверено копие на АУАН серия АА 2

№572840 от 10.02.2020 г.; Наказателно постановление №20-0271002123/08.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР Хасково РУ Харманли; заверено копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министър В.Р.; заверено копие на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г на министър М.М.; справка за нарушител/водач на Н. Г. К. ЕГН **********.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. П. И. К. и свид. Н. Г. К., които нямат ясни спомени за процесното нарушение.Свид. К. сочи, че си спомня за нарушител, който управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат”, който бил с изтекли транзитни регистрационни номера.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗдвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват официален документ и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение в случая не съществува.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , в редакц ията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в с ила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП , наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона 3 за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същ ия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необхоД.то съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необхоД., но все пак това изиск в а известни уточнения от процесуално естество, които ще бъдат направени по – долу при необхоД.ст.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необхоД. да бъде отбелязано, че наказващият орган не е постановил резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, отпочнато на 10.02.2020 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Н. Г. К. с ЕГН********** на основание чл.

33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, като материалите е следвало да се изпратят на РП –Харманли по компетентност.

Съвсем отделен е въпросът, че от отпочване първоначално на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление е изминал срок, надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност.

Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , подкрепя тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след 4 тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП , която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда. Изначално ясно е, че моторното превозно средство лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер 202М246 е собственост на П.К.Г. ЕГН-**********, като същото е не е регистриран по надлежния ред и е с изтекли транзитни регистрационн и номера валидни до 24.08.2019г. и регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система. За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , в настоящата уведомяване на приобритателя не се изисква. Особеното в случая обаче е, че не приобритателят е бил водач на моторното превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения автоматично по отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен анализ по отношение на санкционираното лице.

Последният не е собственик или приобритател на процесното ППС, няма данни при какви обстоятелства приобритателят му е предоставил управлението на процесната дата, при което, макар за жалбоподателя Н. Г. К. като водач, да възниква задължението да провери и документите, касаещи автомобила, за да бъде убеден, че поема управлението в съответствие с изискванията на законодателството и в частност на тези по Закона за движението по пътищата, Закона за пътищата и Кодекса за застраховането , то конкретно няма как да е наясно за обективните признаци от състава на нарушение. Или, поне остана недоказано с оглед разпределението на доказателствената тежест.

Следователно, същият, макар и адресат на правна норма – чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, няма доказателства дали е действал съзнателно, доколкото, освен, че не е управлявал собствено моторно превозно средство, който факт се извежда още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, не са събрани допълнителни доказателства, че се е запознал с предоставените му документи – в това число и свидетелство на регистрация 5 на МПС, за да е наясно дали срокът за приобритателя за пререгистрация е започнал да тече, от кога и дали е бил изтекъл. Същият, действително, е бил длъжен да се осведоми относно факта на регистрация на моторното превозно средство от собственика – в този смисъл Решение № 754 от 10.11.2022 г. на Административен съд – Хасково по КАНД № 785/2022 г., но липсват данни дали това реално е можело и е било сторено от жалбоподателя, а в тежест на наказващия орган е да представи доказателства в обратна насока.

Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в случая за жалбоподателя, като водач на управляваното превозно средство, със служебно прекратена именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.