Решение № 2114 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110204419 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от М. ПЛ. М. ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 22-4332-001785/24.02.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. ПЛ. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се иска отмяна на обжалваното НП, като се поддържа, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не са посочени обстоятелствата, на база на които е извършена проверката.

В съдебно заседание жалбоподателката, уведомена от процесуалния си представител, адв. Т., не се явява, представлява се от адв. А., преупълномощена от адв. Т. , която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна – Отдел "Пътна полиция" при СДВР – редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.02.2022 г. около 23:58 часа в гр. София жалбоподателката М. ПЛ. М. управлявала лек автомобил марка Мерцедес с рег. № СВ****РХ, нейна собственост , движейки се по бул.

Фритьоф Нансен от бул. Васил Левски към Бул. Черни връх . До номер 3 на бул. Фритьоф Нансен същата била спряна за проверка от екип на ОПП- СДВР, В състав Н.Д.Ц. и Г.Х.Т. – 1 служители на ОПП СДВР. Тъй като при проверката свидетелите усетили миризма на алкохол, решили и изпробвали водача на автомобила – М. ПЛ. М. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 A RNA 0136. Последното отчело положителен резултат от 1, 18 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване № 107635 за явяване в УМБАЛ "Св. Анна" – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. Жалбоподателката посетила лечебното заведение и дала кръв за изследване.

С оглед направените в хода на проверката констатации , свидетелят Н.Ц. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 78549/11.02.2022 г. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателката, която само посочила, че има възражения без да уточнява какви.

На 11.02.2022 г. било извършено изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателката в УМБАЛ "Св. Анна" – София по метода на газовата хроматография и било установено наличие на алкохол в концентрация 0, 96 промила, за което бил съставен протокол за химическо изследване.

Въз основа на горепосочения АУАН и като б и л и взети предвид резултатите от химическото изследване на кръвната проба, на жалбоподателката било издадено наказателно постановление № 22-4332-001785/24.02.2022 г., от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. ПЛ. М.

ЕГН ********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Ц. и Т. , както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, извлечение от паметта на техническо средство Алкотест дрегер 7510 , справка "Картон на водача", копие от заповед № 8121з-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № от 23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на показанията на свидетелите Т. и Ц., отчитайки факта, че те са били лицата, извършили проверката на жалбоподателката и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства, поради което настоящият състав прие с доверие казаното от свидетелите относно времето и мястото на извършената проверка, проведеното в хода на същата изследване за употреба на алкохол с помощта на техническо средство на водача на спрения лек автомобил отчетения от същото резултат. Заявеното от свидетел ите кореспондира и с извлечението от паметта на техническото средство, в която посочените данни относно времето на теста и резултата от същия напълно съответстват на показанията на свидетелите.

От показанията на свидетелите се установява, че водачът е лъхал на алкохол, съответно, че не е била съпроводена до лечебно заведение, доколкото НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не изисква това. Съдът намери обсъжданите показания за пълни, непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото, поради което ги кредитира изцяло.

Видно от представения по делото протокол за химическо изследване, при изследването с газхроматографски метод на 11.02.2022 г. в дадената от жалбоподате лката М. кръвна 2 проба е била установена концентрация на алкохол 0, 96 промила.

От представените по делото заповеди и акт за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено по-малко от месец след това.

Неоснователно е възражението за липса на словесно описание на нарушението и липса на посочване на обстоятелствата, при които е извършена проверката. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, посочена е датата, мястото и часа на проверката, къде и в каква посока се е движил управляваният от жалбоподателката автомобил, неговата марка, модел и държавен контролен номер, извършеният тест с техническо средство, неговият номер, номер на проба и резултат, обстоятелството, че е издаден талон за изследване и неговия номер. В НП освен тези обстоятелства е посочено и отчетено извършеното впоследствие изследване на дадената кръвна проба и нейният резултат, номер на протокола, и датата на съставянето му. В този смисъл съдът намира, че както АУАН, така и НП, отговарят на изискванията на чл. 42 и респективно чл.57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвна и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната дата жалбоподателката М. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 промила /на хиляда/, а именно 0, 96 промила, която концентрация е установена посредством химическо изследване по метода на газовата хроматография при спазване на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., с което от обективна страна е осъществен съставът на вмененото ѝ нарушение. Съгласно чл.3а от наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и 3 химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В случая лицето не е приело показанията на теста и е изпълнило указанията за явяване в лечебно заведение за взимане на кръвна проба и последващото изследване. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В този смисъл при наличие на изследване с техническо средство и на извършено изследване на кръвната проба по газхроматографски метод, меродавно е последното, а извършеният тест с дрегер е без значение за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката е била 0.96 промила, което е и по-малко от отчетеното от дрегера.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл. М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като пряко е целяла именно тяхното настъпване.

Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното от жалбоподателката нарушение разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да се квалифицира като маловажен случай.

На първо място управлението на МПС под въздействието на алкохол значително повишава опасността от реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в движението, а на следващо място се касае за управление със значителна концентрация на алкохол в рамките на административното нарушение.

Законодателят в чл. 174, ал. 1 ЗДвП е диференцирал административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, налагани на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвна над 0, 5 на хиляда в зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподател ката М. е била 0, 96 промила, попадаща в границите от 0, 8 на хиляда до 1, 20 на хиляда, то правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП и е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил административните наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен от АНО, поради което за съда не съществува възможност за тяхното ревизиране.