Решение № 1063 от 08.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Варна, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201843 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Е. С. С. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 26-0460-000163/03.04.2026г. на началник РУ в ОД на МВРВарна, Пето РУ „Златни пясъци“, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 1022,58 евро /1999,99 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че полицейските служители, извършили проверката, са превишавали правата си и са действали неправомерно. Отрича извършването на вмененото му нарушение и сочи, че е предпочитал да даде кръвна проба за изследване, тъй като се съмнявал в достоверността на отчитаните с техническо средство резултати. Заявява, че проверяващият е обяснил, че не може да му издаде талон за медицинско изследване, без съставянето на АУАН за отказ да бъде изпробван. Твърди също, че му е било предоставено твърде кратко време, за да се яви за даване на биологични проби за медицинско изследване и му е било отказано извършването на такова, тъй като не е успял да пристигне навреме в болничното заведение. Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при провеждането на административнонаказателното производство- липса на надлежно отразяване 1 на фактическата обстановка и на обстоятелствата около извършването на нарушението; неконкретизиране на формата на изпълнителното деяние; посочване на две отделни изпълнителни деяния, в нарушение на регламентацията по чл.18 от ЗАНН; неяснота за кое точно административно нарушение е санкциониран; непосочване на правното основание за отнемане на контролни точки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Й. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.02.2026г. около 11,30 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ягуар”, модел „ХФ“ с рег.

№ ***, по ул.“Цар Борис III“ в гр.Варна, в посока бул.“Осми приморски полк“.

Същевременно на посочената улица, в близост до спирка “Чешмата“, служителите при Пето РУ към ОДМВР-Варна Р. Ж. П. и С. А. А. извършвали обход на района с патрулен автомобил, в изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение. Управляваният от жалбоподателя автомобил привлякъл вниманието им с маневрите, предприети от водача, при което двамата решили да му извършат проверка. Същите подали сигнал за спиране и жалбоподателят спрял на посочената автобусна спирка. Проверяващите установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя С., когото познавали отпреди, както и че в превозното средство няма други лица. Същите поискали за проверка изискуемите от закона документи, но водачът не носел такива. Проверяващите преценили, че на лицето следва да се извърши проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, поради което поискали съдействие от екип, оправомощен да борави със съответните технически средства. На мястото на проверката пристигнал св.А. Л. М.-мл. автоконтрольор при Пето РУ-Варна, който поканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Жалбоподателят обаче заявил категорично, че отказва да 2 бъде изпробван, като заявил и че не желае да предостави кръвна проба.

Въпреки това на С. бил издаден талон за медицинско изследване с №0172029, но той не се явил за даване на кръвна проба в МБАЛ-Варна към ВМА София.

Междувременно, с оглед заявения от него отказ, на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че отказва да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива, с които се оспорвали фактическите констатации в акта, били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. За разглеждането на възраженията била назначена комисия, която се запознала със събраните по АНП материали, изискала изготвянето на докладни записки от полицейските служители, участвали в проверката, след което формирала становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен. Наказващият орган приел становището на комисията и възражението било отхвърлено, като неоснователно.

Въз основа на съставения акт на 03.04.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 1022,58 евро (съответстващи на 1999,99) и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. Л. М. и Р.

Ж. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите М. и П.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата непосредствено са възприели действията и изявленията на жалбоподателя и са категорични относно отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Показанията на проверяващите се подкрепят от приложения по делото Талон за изследване №0172029, в който е отразен отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с Dreger Drug test и който е подписан от последния.

Макар и в жалбата да отрича да е отказвал да бъде изпробван с техническо средство, жалбоподателят заявява, че е искал да предостави кръвна проба за изследване, като изразява становище, че има право да избере по какъв начин да бъде проверен за употреба на наркотични вещества. На практика текстът на жалбата потвърждава фактическите твърдения на наказващия орган, при което и с оглед липсата на доказателства в различна насока съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е заявил изричен и категоричен отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство.

3

От приобщеното към АНП писмо на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София е видно, че жалбоподателят С. не се е явил на 10.02.2026г. за вземане на биологични проби.

По делото като веществено доказателство е приобщен цифров носител, съдържащ видеозаписи от персоналните камери на полицейските служители, които обаче обхващат период след обективирането на отказа от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство, поради което и не допринасят съществено за изясняването на фактическата обстановка.

Приложените по АНП видеозаписи са аналогични с тези, изискани от съда по искане на защитата, като от придружителното писмо, с което последните са постъпили в съда, е видно, че не са налични други записи, отразяващи проверката.

Предвид всичко изложено съдът приема за установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и че след като е бил надлежно поканен, е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като не се е явил и за даване на биологични проби за медицинско изследване. Следва да се отбележи, че санкционираното лице не е направило възражения срещу констатациите в акта при съставянето му. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата на такива все пак е индиция за съгласие с отразените в него констатации.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното 4 лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. Твърденията в жалбата за непълнота на отразените обстоятелства, при които е извършено нарушенията, са неоснователни. В наказателното постановление ясно са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателя, както и поведението му, посредством което е осъществил състава на процесното нарушение. Така фактите, във връзка с които е санкционирано лицето, са станали ясни в напълно достатъчна степен, като не се констатира нарушаване на процесуалните му права в тази насока.

Действително, в акта е посочено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и му е издаден талон за медицинско изследване, а в наказателното постановление се приема, че същият отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за лабораторно изследване. Установената съдебна практика обаче приема, че при това положение не е налице противоречие между съставения акт и издаденото наказателно постановление, нито неяснота на административнонаказателното обвинение. При издаването на АУАН съставителите му нямат данни лицето явило ли се е в лечебното заведение за изпълнение на химико – токсикологично изследване, поради което и този факт не е посочен в акта. Към момента на издаване на НП с тези данни е разполагал АНО и правилно те са посочени при описание на фактите, относно установеното и вменено нарушение. (В този смисъл изрично е Решение № 1982 от 24.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2155/2019 г.) В практиката си ВАдмС приема също, че дори да се приеме, че в АУАН и НП не са описани обстоятелства, които да водят до извода, че лицето е отказало извършването на медицинското изследване, поради което за него е неясно в какво точно нарушение е обвинено, това е без значение за доказаната съставомерност на деянието, представляващо отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За да бъде наложено наказание по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, следва да е установено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за наличие наркотични вещества или техни аналози, без значение по кой от двата способа - чрез техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е съставомерно при установяване на която и да е от посочените хипотези на законовата норма или и на двете алтернативни възможности. Така в Решение № 12849 от 21.11.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2289/2025 г. се изтъква, че по същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества. Касационната инстанция не е констатирала наличието на процесуално нарушение, допуснато в тази връзка, в насоката, сочена в жалбата, като настоящият състав не намира основания да формира различно 5 становище.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/184b4a6f-466b-40dd-b27b-4f82e2b82540