Решение № 1670 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330115756 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищецът О. Н. Т., ЕГН ********** моли съда да постанови решение срещу ответното дружество МЕТКОН ИНДУСТРИАЛ ЕООД, ЕИК 205980635, като го осъди да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2020 г. в размер на 1173 лв.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2021 г. в размер на 4692 лв.; неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022 г. в размер на 4692 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. от 12 работни дни в размер на 2815 лв.

Ищецът сочи, че е работил по трудов договор, по силата на който е бил нает като работник на длъжност „*****“, като със Заповед № ******г. трудовото му правоотношение с ответника е бил прекратен. Сочи, че със споразумение от 02.10.2020 г. трудовото му възнаграждение е било определено почасово по 15 евро на час при 8 часов работен ден. Твърди да не е ползвал и да не му е плащан полагаемия му се платен годишен отпуск за периода 2020 г. до 2023 г.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, в който признава, че 1 е сключило с ищеца трудов договор № *******, както и допълнително споразумение № *****от същата дата. Твърди се, че в последствие съгласно заявление от 20.11.2020 г., ищецът е прекратил на основание чл.325, ал.1 от КТ трудовия договор. На база подаденото заявление от същата дата била издадена Заповед № *****, с която договорът е прекратен на посоченото в заявлението основание.

По отношение на дължимия платен годишен отпуск за този период на ищеца било разрешено ползването му от 28.10.2020 г. до 30.10.52020 г., и същият е заплатен с изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец. Твърди се, че със заявление от 11.01.2022 г., ищецът отново е назначен на работа в дружеството, като за целта е подписан трудов договор № *****, като към цитирания трудов договор е подписано и споразумение № *******г., и споразумение № *******г., с които се определят възнагражденията за часовите ставки при изпращане на ищеца в командировка в друга държава.

Твърди се, че в последствие със заявление от 04.09.2023 г., ищецът е поискал трудовият договор да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1 от КТ, като със Заповед №******г. трудовият договор е бил прекратен на посоченото основание, като видно от справка по чл.62, ал.5 от КТ.

Твърди се, че в периода 11.01.2022 г. до 04.09.2023 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск съобразно изложеното в отговора на исковата молба, като всички използвани дни платен годишен отпуск са били заплатени на ищеца в месеца, в който се е изплащало и трудовото му възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на член 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства - трудов договор № 32/29.09.2020 г., и заповед за прекратяване на ТПО от 20.11.2020 г. се установява, че в периода 29.09.2020 г. до 20.11.2020 г. ищецът е бил в ТПО с ответника.

От представените писмени доказателства – трудов договор №******г. и заповед за прекратяване на ТПО № *******г. се установява, че в периода 17.01.2022г. до 4.09.2023г. ищецът е бил в ТПО с ответниковото дружество.

2

Размерът на платения годишен отпуск и по двата трудови договора е определен в размер на 20 дни.

По делото е изслушано заключение на вещото лице В., неоспорено от страните, от което се установява, че за времетраенето по първия трудов договор на ищеца се полагат 3 дни ПГО, който е разрешен и ползван, съответно платен по банков път ведно с трудовото възнаграждение. През времетраенето на втория трудов договор ищецът има право на 19 работни дни за 2022г. и 14 раб. дни за 2023г., пропорционално на отработените месеци.

Вещото лице е посочило, че полагаемия се отпуск за 2022г. и 2023г. е заявен, разрешен и ползван от ищеца, като същият е заплатен по банков път заедно с трудовите възнаграждения. Платения годишен отпуск за 2021г. не се дължи, доколкото през 2021г. ищецът не е бил в трудови правоотношения с работодателя.

От СГрЕ с вещото лице Д. К., също неоспорено от страните, се установява, че молбите за разрешаване на отпуските са подписани от ищеца.

Ищецът е приложил писмени доказателства – удостоверение за работа/строителен дневник, от които се установява, че в периода******************. ищецът е работил в чужбина, по заявки от чуждестранни дружества в******* Тези заявки се разминават с посоченото в доп. споразумения от ********* за командироването на ищеца с работно място за изпълнение на трудовите задължения в ********, ето защо не може да се приеме, че ищецът е работил за ответника в този период. Дори и да се приеме, че в този период ищецът е полагал труд за работодателя, а не е ползвал платен годишен отпуск, видно от събраните по делото доказателства този отпуск му е бил заплатен.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че предявените искове са недоказани и неоснователни.

С оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят разноски от 1100 лева адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Н. Т., ЕГН ********** против 3

МЕТКОН ИНДУСТРИАЛ ЕООД, ЕИК 205980635 искове по член 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за платен годишен отпуск: 5 работни дни за 2020 г. в размер на 1173 лв.; 20 дни за 2021 г. в размер на 4 692 лв.; 20 дни за 2022 г. в размер на 4 692 лв. и 12 работни дни за 2023г. в размер на 2 815 лв., като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА О. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на МЕТКОН ИНДУСТРИАЛ ЕООД, ЕИК 205980635 разноски от 1100 лева адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4