Решение № 18851 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18851 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110128451 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. С. В., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 621,19 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „..., аб. № 254792, за период от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 120,77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 13.02.2025 г., сумата от 45,46 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 12,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена за извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 13.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2025 г. по ч. гр. д. № 9868/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претендираната цена за топлинна енергия не съответства на реално потребената такава в топлоснабдения имот.

Счита, че не следва да отговаря за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди, че няма отоплително тяло - щранг-лира в банята на топлоснабдения имот. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.02.2025 г. г. срещу В. С. В. за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 9868/2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 18.03.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с 2 оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите ОУ, както и че ответникът е потребител на ТЕ за топлоснабден имот апартамент 45 в гр. София, район „Красно село“, ул.

..., аб. № 254792, за спорния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на ищеца в сочения размер.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топоснабдения имот има 4 отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределителни уреди с дистанционен отчет, щранг-лира в банята и 2 водомерa за топла вода, като от 17.12.1996 г. в сградата е изключено отоплението на стълбите. От допълнителното заключение по съдебно техническата експертиза, изготвена след извършен оглед, се установява, че в банята на имота има щранг-лира с дължина 2600 мм и диаметър 27 мм, която е зазидана, като обстоятелството, че не е прекъсната в имота на ответника, се установява от оглед на имот два етажа над процесния. Според експерта фактът, че лирите в огледалните апартаменти са прекъснати, не е пречка по лирата в имота на ответника да минава вода. От разясненията на вещото лице при изслушване на заключенията по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК се установява, че щранг-лирата не е част от сградната инсталация, а представлява отоплително тяло, независимо че няма монтиран индивидуален разпределителен уред. Според разясненията на експерта зазиданата щранг-лира отдава топлинна енергия 20-30 % от това, което ищецът е остойностил, но точно изчисление не е възможно, тъй като температурата в помещенията и във водата в лирата непрекъснато се променя, същевременно не е налице изолация за бита, която напълно да изолира преноса на топлина (л. 118). Според експерта за спорния период в имота е начислена ТЕ за отопление, ТЕ за подгряване на битова гореща вода и ТЕ отдадена от сградна инсталация в общ размер на 664,21 лева след изравняването, от които 420,34 лева за БГВ, 102,93 лева за отопление на имот в т.ч. за ТЕ отдадена от щранг-лирата и 140,94 лева за сградна инсталация. Тъй като според експерта, стойността на топлинната енергия, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира е завишен с около 80%, този факт следва да се отчете и сумата за топлинна енергия, отдадена за отопление на имот следва да се намали с 80% от припадащата се за щранг лирата отдадена обща топлинна енергия, поради което и дължимата сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК на база данните от заключението на вещото лице е в размер на 98,81 лева. Сумата за сградна инсталация е дължима по аргумент от Решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., според което 3 при наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл.153, ал.5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация).

Освен това съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело № 760/23 г. член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК като се вземе предвид заключението на вещото лице в частта, в която се установява реален отчет (в този смисъл Решение № 4429 от 08.07.2025 г. по възз.гр. дело № 20241100511033 по описа на СГС, II-В въззивен състав на СГС).

В конкретния случай количеството и цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г. са изчислени на база отчетните деления от уредите, монтирани в имота, и са изчислени и проверени от вещото лице по техническата експертиза, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните обекти в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост.

Ето защо, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота за периода въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване 4 на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което искът за главница за топлинна енергия (в т. ч. сума за сградна инсталация, за отопление на имот след приспадане на сумата за щранг лирата и БГВ) в размер на 621,19 лева за имота след изравняването за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., така както е претендиран от ищеца, е основателен.