Решение № 260363 от 04.08.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 04.08.2021 г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На двадесети май Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 696 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба управителят на ищцовото дружество, чрез пълномощника адв. Д. Д. заявява, че на името на починалия баща на ответника - Д. П.С. с ЕГН **********, има открита партида във „ВиК“ ЕООД, гр. С., район К., с. С., с № ***, за имот, находящ се в с. С., общ. К., ул. „Р.“ №.

Сочи, че партидата се открива по заявено желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (Общи условия).

При закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4). След смъртта на титуляря на партидата наследниците или лицето, ползвател на водоснабдявания имот съгласно чл. 61 от Общите условия в 30-дневен срок се задължават да подадат заявление за промяна титуляря на партидата, което ответника като лице - наследник и ползвател на имота, не е направил.

За смъртта на титуляря на партидата доверителят ѝ разбрал след като ответницата подала молба до управителя на „ВиК“ ЕООД, гр. С. с вх. № ЦУ - 1239/04.06.2019 год., с която го уведомявали, че е извършена кражба на водомера в наследствения имот в с. С., като в молбата посочвала името си, ЕГН и адрес. С писмо изх. № год. ответницата била поканена да посети Център за работа с клиента в гр. К., ул. „С.“ № 1 за промяна на името на титуляря на партидата на жив наследник, което ответника също не изпълнил.

Твърди, че процесният водоснабдяван имот представлява къща, където отчитането показанията на водомерите става по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 и сл. от Общите условия. От 2017 год. отчитането показанията на водомерите се извършва с електронни средства (таблети), като показанията се вписват в компютърната система на дружеството по партидата на абоната по електронен път.

За периода 23.06.2017 год. до 13.11.2018 год. ответникът е дължал на дружеството сума в размер на 9 328.74 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време. За задължението била издадена квитанция № от 15.12.2018 год. За закъснялото плащане за периода от 15.12.2018 год. до 09.01.2020 год. ответникът дължал и лихва в размер на 932.87 лева.

Поради обстоятелството, че в срока определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не е заплатил задълженията си, подали до РС-К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 280/2020 год. по описа на РС - К. и била издадена Заповед № 133 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.02.2020 г. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е подал до РС - С. възражение, в което посочвал, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното моли съда постановите решение, с което да признае за установено, че Г.Д.Н., с ЕГН ********** с адрес: *** на „В.и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сума в размер на 9 328.74 лева, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода по партида № *** в с. С., за наследствен имот, находящ се в с. в С., общ. К., ул. „Р.“ № 3, за периода от 23.06.2017 год. до 13.11.2018 год., за което задължение е издадена квитанция № от

15.12.2018 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до РС - К. по ч.гр.д. № 280/2020 год. - 31.01.2020 год. - до окончателното й изплащане, както и да признае за установено, че Г.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сума в размер на 932.87 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 15.12.2018 год. до 09.01.2020 год. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство.

С допълнителна молба вх. № 5099/22.05.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че цената на иска е 10 261,61 лева, от които: 9 328,74 лева – главница и 932,87 лева лихва.

С допълнителна молба с вх. № 260358/08.09.2020 г. по описа на РС-К. пълномощникът на ищцовото дружество е направил следните уточнения в обстоятелствената част на исковата молба:

Имотът за който се търси потребеното количество вода бил с водомерен възел, изискващ зазимяване (такива били всички водомери, поставени в изградени в дворовете на имотите водомерни шахти), като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор за „ВиК“ ЕООД, гр. С. (Общите условия), отчитането на потребените количества вода става два пъти годишно. При отчитане показанията на водомерите инкасаторът не откривал човек в имота, който да му осигури достъп до водомера.

По данни на съседи в имота никой не живеел, поради което и не начислявал потребени количества вода. Достъп за отчитане показанията на водомера бил осигурен на 13.11.2018 г., когато било отчетено голямо количество потребена вода. Ответницата разбрала за отчета и на 04.06.2019 г. подала молба до ищцовото дружество, с която го уведомявала, че през периода декември 2018 – април 2019 г. в имота била извършена кражба на различни вещи, сред които и водомера. Това доказвало, че имотът не бил обитаван, защото периода, сочен от ответницата бил 5 месеца, т.е. 5 месеца никой не посещавал имота. Не бил представен документ за регистрираната кражба. С писмо, приложено към доказателствата към исковата молба, ищцовото дружество уведомило ответницата, че задължението за опазване на водомера е задължение на абонатите. Поради това за процесния период била издадена една квитанция.

Поради това било невъзможно да се посочи точното количество изразходена вода по месеци, тъй като отчитането на потребеното количество вода на имоти, подлежащи на зазимяване се извършвало два пъти годишно. Било възможно, ако имало теч и отчетеното количество вода да е само за един месец.

Към молбата прилага Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на ищцовото дружество. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Д., която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага подробни съображения в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита предявеният иск за недопустим и неоснователен.

Счита, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК и с оглед на това, че нормата на чл. 422, ал. от ГПК предвижда, че искът се счита предявен с подаване на заявлението, то той при предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се основана на същите факти посочени в заявлението и отразени в заповедта за изпълнение. Посочването на различни факти, от които произтича вземането е изменение на претенцията по нейното основание по смисъла на чл. 214 от ГПК, което е недопустимо съгласно т. 11 от ТР № 4/201З г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно в случай, че заявителят в исковата молба посочи различно основание на претенциите си, несъответстващи на заповедта за изпълнение, това означава, че не предявява установителния иск за вземанията по заповедното производство, поради което следва да бъдат приложени последиците на чл. 415, ал. 2 от ГПК.

Счита, че липсва идентичност между фактите, сочени като основание на претенциите в заповедното производство, и тези, които са отразени в обстоятелствената част на исковата молба и в нейния петитум.

Твърди, че в Заповед № 133 от 03.02.2020, издадена по ч.гр.д. 280/2020 по описа на КРС е посочено, че: „Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за консумирана и неизплатена питейна и отведена каната вода“, в в петитума на исковата молба е посочено, че се претендира парична сума „представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумираната питейна вода“. В обстоятелствената част също не се твърди да е извършена услугата „отвеждане на канална вода“.

Сочи, че в цената на водата принципно може да влизат цените на 3 отделни услуги, както заявява и ищецът на своята интернет страница: „Крайната цена се състои от сумата на цените на видовете услуги приложими за съответното населено място:

Водоснабдяване + Отвеждане на канални води (Канализация) + Пречистване на отпадъчни води“. Пак там са обявени отделни цени за отделните услуги, което се удостоверява и от приложената разпечатка от страницата. От общите условия на ищеца също става видно, че се касае за отделни услуги, които се извършват заедно или поотделно:

„Чл.

32. (1) Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения, както и измерените по чл. 13, ал. 1 или определени по чл. 13, ал. 2 количества от собствени (местни) водоизточници.“ Следователно в заповедното производство главницата е посочена като цена на 2 извършени услуги: 1 /водоснабдяване, 2/ отвежда на канална вода.

В исковата молба същата сума се претендира като цена на 1 услуга.

Счита, че не съществува идентичност между претенцията в заповедното производство и тази в исковото, което води до недопустимост на исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, както и че разгледан по същество, искът е неоснователен. До имота не е доставяна питейна и не е отвеждана канална вода на такава стойност, каквато се претендира.

Оспорва следните твърдения, направени от ищеца в исковата молба:

1.

Оспорва, че в имота е доставена и консумирана вода на стойост 9 328,74 лв. и лихва в размер на 932,87 лв., през периода 23.06.2017-13.11.2018 г.

2.

Оспорва, че на 23.06.2017 г. и на 13.11.2018 г. в имота са влизали служители на ищеца и са проверявали показанията на водомера.

3.

Оспорва, че водомера в имота се отчита по електронен път или дистанционно.

Сочи следните факти:

1.

Имот в село С., общ К., ул. „Р.“ 3 представлява дворно място с малка жилищна сграда.

Мястото е оградено с висока ограда и входът му се заключва.

2.

Имотът е бил собственост на бащата на ответника – Д. П.П. и неговата съпруга и майка на ответника – В.Д.С.. Бащата на ответника е бил титуляр на партидата във „В.и К.“ ЕООД. След смъртта му през 2011 година имотът е станал съсобствен между ответника, майка й и сестра й - П.Д.Г.. На 03.06.2019 година е починала майката В.Д.С. и от този момент имотът е съсобствен само за ответника и сестра й П.Д.Г..

3.

Констатирали, че през периода декември 2018 - април 2019 година в имота е била извършена кражба на водомера и телевизор, готварска печка, пералня, ел. уреди и ръчни инструменти. На 27.05.2019 година се обърнали към полицията и съобщили на ищеца „В.и К.“ ЕООД за кражбата.

4.

На

20.06.2019 година служители на ищеца монтирали нов водомер и в протокола отбелязали, че старият е откраднат.

5.

На

08.08.2019 година от Районна прокуратура – К. било получено постановление за спиране на наказателното производство по сигнала на ответника.