Решение № 15243 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15243 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110114395 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано е образувано по искова молба, подадена от етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ с адрес в ******************************************** срещу политическа партия

„**************************************“, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на ЕС /ЗУЕС/ във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 815, 58 евро /1595.13 лв./ - неплатени суми за разходите за месечните вноски за управление и поддържане на ЕС, находяща се на адрес ******************************************* за периода м. 07.2020 г. до м. 11.2020 г.

/вкл. такси „Входа ми“ – 225.20 лв. с вкл. ДДС, такси портиер – 1091.20 лв. с вкл. ДДС, електричество и асансьор – 131.93 лв. с вкл. ДДС и поддръжка асансьор – 146.80 лв. с вкл.

ДДС/ и 375 лв. - разход за годишен фонд ремонт и обновяване за 2020 г., съразмерно с притежаваните идеални части на сградата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26813/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в.

В исковата молба се твърди, че че ответникът е собственик на недвижими имоти – офис и кафе-бар, находящи се в сграда в режим на

ЕС в

*****************************************. Сочи, че ответникът притежава 18.75 % ид. ч. от общите части на сградата. На 27.05.2019 г. било прието решение на Общото събрание /ОС/ на ЕС за сключване на договор за професионален домоуправител „Входи ми“ ООД 1 относно поддръжка и управление на ЕС. Бил сключен договор с фиксирана месечна такса в общ размер на 239.57 лв. Месечните вноски се изплащали на „Входи ми“ ООД и се определяли съгласно притежаваните от собствениците идеални части. На проведеното ОС на 30.01.2020 г. е взето решение годишният бюджет за 2020 г. за Фонд ремонти и обновяване да е 2000 лв. Ответникът не бил извършил плащания на дължимите суми за такси „Входа ми“, такси портиер, електричество асансьор и поддръжка асансьор за периода м. 07.2020 г. до м.

11.2020 г., както и за сумата 375 лв. - разход за годишен фонд ремонт и обновяване /ФРО/ за 2020 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника политическа партия „**************************************“ чрез адв. П. Д. с надлежно пълномощно. Оспорва допустимостта на иска. По същество оспорва основанието, размера и изискуемостта на претендираната суми за такси „Входа ми“. Липсвало решение на ОС за размера на вноските за управление и поддържане на общите части. Липсвало решение за заплащане на такси. Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС.

Таксите „Входа ми“ не представлявали разход за управление и поддържане на общите части на сградата. Липсвало правоотношение между ответника и професионалния домоуправител, не били представени доказателства за плащането на дължимите суми на професионалния домоуправител. По такса „портиер“ оспорва основанието, размера и изискуемостта на претендираната сума. ОС не било взимало решение за наемане на портиер по чл. 51, ал. 4 ЗУЕС. Липсвали данни в сградата да има портиер, както и за размера на месечните разходи за портиер и дали е спазен чл. 51, ал. 4 ЗУЕС. Липсвали доказателства за плащането на сумата на третото лице. Относно електричеството и поддръжката на асансьор оспорва основанието, размера и изискуемостта на претендираните суми. Не се установявал размер на разходите за ел. енергия и поддържане на асансьор, липсвали доказателства как са разпределени тези суми. Липсвали отношения по договор за продажба на ел. енергия.

Липсвали доказателства за плащане на сума за поддръжка. Намира, че не е спазен чл. 51, ал.

1 ЗУЕС. Относно иска за вноска към ФРО оспорва взетото решение на ОС на ЕС. Сочи процедурни нарушения – нарушения на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, ал. 7, чл. 15, ал. 1, 16, ал.

2, ал. 4 и ал. 7 ЗУЕС, както и материална незаконосъобразност – неспазване на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Оспорва получаването на протокол от 03.08.2020 г. Липсвала сметка със специално предназначение по чл. 50, ал. 3 ЗУЕС. Липсвало и решение за овластяване на Входа ми ООД да събира по собствена банкова сметка дължимите от собствениците вноски за ФРО. Моли за прекратяване на производство, евентуално за отхвърляне на претенциите.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2026 г. ищците се представляват от законния си представител – Никола Попниколов, председател на Управителния съвет /УС/ на ЕС, както и от надлежно упълномощен процесуален представител адв. М..

Ответникът не изпраща процесуален представител.

По делото са постъпили писмени защити, подадени от процесуалните предсатвители на страните след даване на ход на устните състезания в открито съдебно заседание на 2

05.11.2024 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 26813/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 16.01.2021 г. Предмет на иска за сумата от 1 970,13 лв. е вземане в по-нисък размер от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, поради което и установителният иск е допустим.

Заповедта е връчена на длъжника политическа партия

„************************************** и законоустановения едномесечен срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По отношение на допустимостта на предявените искове с определение № 6174/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 14395/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в първоинстанционният съд е приел, че производството по делото е недопустимо поради липса на процесуална и материалноправна легитимация на подалия исковата молба представител на ищците етажни собственици в сграда в режима на ЕС и е върнал исковата молба с вх. № 53013/18.03.2022 г., подадена чрез инж. С. И. И.. Постановеният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и с влязло в сила определение № 6519 от 17.03.2026 г. по възз.ч.гр.д. № 1882/2023 г. по описа на СРС, ЧЖ – VI-A с-в същият е отменен. Дадени са задължителни указания от въззивния съд по отношение на тълкуване на процесуалния закон. В изпълнение на дадени указания по делото е постъпила молба от 27.04.2026 г., подадена от ищците чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. Х., с която е представено потвърждение на извършените процесуални действия по подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение и искова молба, направено от Н.

М. П. – председател на УС на ЕС. Ето защо съдът намира, че въпросът относно процесуалноправната легитмация на представителя на ищците, сезирал съда, е окончателно разрешен, а доводите на ответника на недопустимост на производството поради липса на надлежна представителна власт са несъстоятелни, поради което и претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на предявените искове:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК във вр. чл. 6, ал. 1,т. 9 във вр.с чл. 50 ЗУЕС.

Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 6, 3 ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: политическа партия „**************************************“ е собственик на самостоятелен обект/и в сграда, в режим на етажна собственост, взети валидни решения на ОС на ЕС за изчисление на месечните разходи /такси „Входа ми“, такси портиер, електричество асансьор и поддръжка асансьор/ и начина на разпределение на разходите на общите части, че политическа партия „**************************************“ или негов представител е присъствал на проведеното общо събрание или че тези решения са получени от ответника по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, размерът на дължимите от ответника месечни вноски за такси „Входа ми“, такси портиер, електричество асансьор и поддръжка асансьор.

С доклада по делото, чийто проект е обективиран в определение № 1799 от 16.01.2023 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че политическа партия „**************************************“ е собственик на недвижими имоти – офис и кафе-бар, находящи се в ******************************************, както и че притежава 18.75 % ид. ч. от общите части на сградата.

По отношение на таксите за „Входа ми“ООД:

По делото е приет като писмено доказателство Протокол от проведено ОС на ЕС на 27.05.2019 г., на което е взето решение да се сключи договор за управление на ЕС с професионален домоуправител, а именно „Входа ми“ ООД. Видно от приложения протокол и мотивите на решението по т.2. месечната такса на услугите, предоставяни от професионалният домоуправител е в размер на 239, 57 лв. с ДДС, като същата се разпределя и фактурира според дяловете на всеки съсобственик. От приетия като писмено доказателство протокол се установява, че представител на ответника политическа партия „**************************************“ е присъствал на събранието и е гласувал позитивно по отношение на сключването на договор с професионален домоуправител.

Приет като писмено доказателство по делото е и договор, сключен на 14.06.2019 г. между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ с адрес в ********************************************, представлявани от УС и „Входа ми“ ООД, ведно с Приложение 1 към договора, видно от който етажните собственици в ЕС дължат на професионалния домоуправител месечна такса в размер на 239, 57 лв. Договорът е сключен със срок на действие 1 година, а с Анекс № 1 въз основа на Решение на ОС на ЕС от 14.10.2021 г., срокът му на действие е продължен за период от 2 години, считано от 01.07.2021 г. Страните не спорят относно действието на договора и обстоятелството, че в процесния период от м. 07.2020 г. до м. 11.2020 г. същият е бил в сила, поради което и съдът намира, че в периода след изтичането на първоначално определения срок едногодишен срок договорът е продължил своето действие.

Ответникът е навел възражения, че липсва валидно решение на ОС на ЕС, с което да е определен размера на задължението за таксите към професионалния домоуправител, а освен това е незаконосъобразно да бъде взето решение размерът на таксите да се определя според размера на притежаваните идеални части от всеки етажен собственик, поради което и самото 4 решение е нищожно и не поражда правно действие.

Във връзка с наведените възражения за недействителност и нищожност на взетите решения на ОС на ЕС следва да се отбележи, че в практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, 5 че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.