Решение № 310 от 06.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Казанлък, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510201263 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. С. И. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №23-1228-001414 от 22.03.2023г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, С-Р ПП – Стара Загора.

С (НП) №23-1228-001414 от 22.03.2023г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, С-Р ПП – Стара Загора, на жалбоподателя Д. С. И. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. Димчо Диманов, който моли съда да отмени НП и излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на ст. юрискносулт Светла Русева се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на 1 жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 06.10.2022г. около 11.38 часа в гр.Казанлък, по бул.„Кн.Александър Батенберг“ в посока от центъра на гр.Казанлък към гр.Стара Загора, източно от бензиностанция „ОМВ“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „Майбах“ с рама №WIN1679871A543098, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД с поставени рег. табели с №......., собственост на фирма „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, като при извършената проверка било установено, че водачът не е вписан в пътна книжка №002717/В0702147 като водач, имащ право да управлява МПС с №........ Пътната книжка не била попълнена за дата 06.10.2022г. с дата, водач, маршрут и цел на придвижването, и в превозното средство не присъствал представител на фирма

„ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД.

По случая било образувано ДП №284 ЗМ-1487/22г. по описа на РУКазанлък, пр.пр.№10293/22г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък за престъпление по чл.345, ал.1, пр.1 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.12.2022г. на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък, наказателното производство по ДП №284 ЗМ-1487/22г. по описа на РУКазанлък, пр.пр.№10293/22г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък е било прекратено и преписката била изпратена в ОД на МВР-Стара Загора, с оглед преценка за налагане на административно наказание на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД , съгласно Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи и ЗДвП.

Така АНО приел, че жалбоподателя Д. С. И. виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което било издадено НП №23-1228-001414 от 22.03.2023г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, С-Р ПП – Стара Загора, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява от НП

№23-1228-001414/22.03.2023г., докладна записка, писмо до Директора на ОДМВР-Стара Загора, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.12.2022г., сведение от Д. С. И., Протокол за разпит на 2 свидетел от 25.10.2022г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., справка за нарушител/водач, както и от показанията на разпитаните в с.з. св. В.

Ангелакиев К. и св. Г. И. Т., които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка в с.з. не се оспорва. При правилно установената фактическа обстановка от АНО, съдът не споделя изводите му, че жалбоподателят И. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още с Постановлението за прекратяване на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък е изразила становище, че деянието не е било осъществено от субективна страна от страна на жалбоподателя. В показанията си на ДП жалбоподателя Д. И. заявява, че е взел автомобила за тест драйв на 06.10.2022г. около 09.00 часа от автокъща „ПРОМОСЕЙЛ“ в гр.Стара Загора, тъй като познавал собственика на автокъщата – св.Кършаков. Назад във времето и друг път И. бил закупувал автомобили от него. Автомобилът му бил предоставен от служител на автокъщата със знанието на св. Кършаков, МПС - то било с две регистрационни табели, потеглил с МПС - то за гр.Казанлък, където да го покаже на баща си и около 11.00 часа потеглил обратно за гр.Стара Загора, за да го закупи, като на изхода на гр.Казанлък бил спрян от полицейски служители. На място пристигнал пълномощник на автокъщата, който потвърдил на полицейските служители, че автомобилът е бил предоставен на И. за тест драйв. Полицейските служители обяснили на пълномощника на автокъщата, че тъй като в пътната книжка не било отразено, че на този ден peг. табели ще бъдат поставени на това МПС, същите ще бъдат иззети ведно с пътната книжка.

В показанията си на ДП - св. Кристиан Бориславов К. - служител на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД - заявява, че на въпросната дата автомобилът е бил предоставен за тест драйв на И., ведно с фирмените транзитни номера №....... от служител на фирмата - И.Д., който казал на св. К. да придружи И. по време на тестването. След като двамата пристигнали в гр.Казанлък, св. К. останал там, тъй като имал работа, а жалбоподателя И. продължил да тества МПС - то. Известно време след това му се обадил и го уведомил, че е бил спрян за проверка от полицейски служители на изхода на гр. Казанлък. Св.К. незабавно пристигнал на мястото на проверката и от полицейските служители разбрал, че проблема бил в това, че МПС - то е с фирмени табели, поради което по време на движение в автомобила е следвало да има представител на фирмата. Разполагал с ЧМР, с който въпросното МПС е закупено от Германия.

Копие от международна товарителница била приложена по ДП, от която било видно, че същата е издадена на 10.10.2022г. в Мюнхен с посочени изпращач PSL PLUS GmbH и получател “PROMOSALE“ Ltd. Св.К. уточнява, че преди 10.10.2022г. автомобилът вече е бил във фирмата, а документите са били попълнени след това.

Видно от договора за прехвърляне на собственост на МПС с прекратена регистрация в КАТ /л.30-31 от ДП/ - приобретателят по сделката се явява PSL PLUS GmbH, със седалище и адрес на управление - Германия, гр.Мюнхен и с управител - Ивелин Кършаков.

Към датата на проверката обаче - 06.10.2022г. собственик на МПС - то все още продължава да е „УниКредит Лизинг“ ЕАД, и към тази дата регистрацията на МПС- то все още не е била прекратена /видно от справката 3 от сектор „ПП“ при ОД МВР Стара Загора/.

В показанията си жалбоподателя И. уточнява, че след като е взел автомобила от автокъщата с поставените на него табели, е бил със съзнанието, че всичко с МПС - то е изрядно, не е знаел, че това са фирмени номера, няма представа кога този автомобил е попаднал в автокъщата в гр.Стара Загора и по какъв начин.

Както административния състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП, така и наказателния състав на чл. 345 от НК почиват на една и съща фактическа основа – липса на регистрация на МПС-то. Към дата 06.10.2022г. МПС-то е било надлежно регистрирано, неговата регистрация е била прекратена на 07.10.2022г. /видно от справката по история на ПС, приложена по ДП/. Това обстоятелство прави деянието несъставомерно по смисъла на чл.345, ал.2 от НК.

РП е направила обоснован и мотивиран извод, който настоящия съдебен състав споделя, че са налице доказателства за извършено от „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД нарушение на чл.30, ал.14, т.2, ал.16 и ал.17 от Наредба №I-45/2000г. Към датата на тестването на МПС - то от жалбоподателя И. пътната книжка не е била попълнена, съгласно изискванията на чл.30, ал.14, т.2 от Наредбата, временните табели са били използвани за МПС, което не е било собственост на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, а е било собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД клон Пловдив с ползвател Петко Ангелов БГ ЕООД. Към дата 06.10.2022г. МПС - то е все още регистрирано и собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД , тоест към датата на предоставянето на МПС - то за тестване на жалбоподателя И., МПС - то не е било собственост на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД. Към момента на спиране на МПС - то за извършване на проверка от полицейските служители, в МПС - то не е имало представител на лицето по ал.1 на чл.30, на което са предоставени табелите.

Посоченото по - горе води до извод за наличие на основание за прилагане по отношение на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД на разпоредбите на ал.19 и ал.20 от чл.30 от Наредба № I- 45/2000г., компетентен по което да се произнесе е Директора на ОД на МВР - Стара Загора, който е компетентен и да се произнесе и относно иззетите 2 бр. peг. табели и пътната книжка, иззети като ВД по ДП.

По делото липсват доказателства, че жалбоподателят е знаел за горепосочените обстоятелства.

Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на нарушението изключват умисъла към извършване на това нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани по надлежния ред, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил не е регистриран по надлежния ред.

4

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е тествал с цел да закупил и същото е било с поставени регистрационни табели.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП, прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че управляваният от него автомобил не е регистриран по надлежния ред, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следователно, за да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие), трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие). Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган, като представител на административнонаказателното обвинение.