Определение № 4806 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4806 гр. Варна, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502388 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №81053/31.10.2023г. от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 срещу разпореждане №38977/12.10.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110112112 по описа на Районен съд – Варна в частта, с която се отхвърлено заявление вх.№69572/21.09.2023г. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., жк. „В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** за сумите : 131.11лева, такса за събиране на дължими суми по договор и за периода 07.10.2020г. до 27.09.2022г. и 23.56лева, обезщетение за забава върху горната сума за периода 01.12.2020г. до 01.08.2023г.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че вземането представлява неустойка, същата не излиза извън обезщетителните си функции и не води до неоправдано разместване имуществени права. Общите условия /чл.27.1/ са ясно разписани. Таксите са насочени към обезщетяване на вредите от неплащане на дължимите суми и са доказуеми.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба №81053/31.10.2023г. е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „А 1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Г. Р. за месечни абонаменти, лизингови вноски, обезщетения за забава, 1 неустойки, както за сумите: 131.11лева, такса за събиране на дължими суми по договор и за периода 07.10.2020г. до 27.09.2022г. и 23.56лева, обезщетение за забава върху горната сума за периода 01.12.2020г. до 01.08.2023г.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна в частта за таксата за събиране на дължими суми, а по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона съдът следи също служебно.

След извършен анализът на съдържанието договора и при вземане предвид основната дейност на заявителя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Спорен въпрос по делото е валидността на клаузата по чл. 27. 1. от Общите условия, от която произтичат вземането – такса за събиране на дължими суми.

Валидността на клаузата при договори с потребители се изследва при съобразяване на правилата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите .

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите , неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправната клауза е нищожна съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП .

Съдът приема, че в случая клаузата на чл. 27. 1. от Общите условия не е индивидуално уговорена, тя е част от общи условия, които са съставени от мобилния оператор и потребителят не ми могъл да им влияе.

Според текста на същата в случай на частично или цялостно неизплащане на задълженията на потребителя, същият дължи законна лихва за забава, обезщетение от 2.00 лв. за обработване на просрочени задължения и обезщетение по Ценоразпис за разходите за събиране на просрочени задължения, в това число и извънсъдебни и съдебни в размер на 8% от просрочените задължения.

Обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за неизпълнение на парично задължение са тези очертани в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно цитираната норма при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила – чл.82 от ЗЗД.

В случая обаче са предвидени три задължения за потребителя в полза на оператора, които да обезщетят вредите от неизпълнение на главното задължение, което е парично, а доколкото последните две имат характер на неустойки /2.00лв. и 8%/ и да обезпечат изпълнението му.

Допустимо е да се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва и допълнително надхвърлящите същото по размер вреди от неизпълнението. Тези вреди /претърпяна загуба или пропусната полза/ обаче 2 следва да са конкретни, да са настъпили и да са в пряка и причинна връзка с неизпълнението.

Допустимо е също да се претендира неустойка за вреди от забавено изпълнение /каквито са 2.00лв. и 8%/ и допълнително надхвърлящите същата по размер вреди от неизпълнението.

Но е недопустимо кумулирането на едновременно на обезщетение за забава и неустойка за забавено изпълнение, тъй като обезщетяват едни и същи вреди.

Горните изводи сочат, че клаузата на чл.27.1 от Общите условия е уговорена във вреда на потребителя, защото по този начин доставчикът се домогва да получи едни и същи вреди под формата на обезщетение за забава и две неустойки едновременно. Тя категорично не отговаря на изискването за добросъвестност.

Прилагането на тази клауза води до значително неравновесие между правата и задълженията доставчика и потребителя, тъй като представлява освобождаване от отговорност на доставчика да доказва вредите, които надхвърлят по размер на обезщетението за забава, респективно на неустойките при недопустимост за тяхното кумулиране.

При така формираните мотиви се налага крайният извод, че клаузата от която произтичат посочените спорните задължения е нищожна, поради неравноправност.

С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, в това число и за лихви за забава, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №38977/12.10.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110112112 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено отхвърлено заявление вх.№69572/21.09.2023г. от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Кукуш“ №1 за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., жк. „В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** за сумите : 131.11лева, такса за събиране на дължими суми по договор и за периода 07.10.2020г. до 27.09.2022г. и 23.56лева, обезщетение за забава върху горната сума за периода 01.12.2020г. до 01.08.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4