Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 175651 от 29.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 65607/2024
Вид
Разпореждане № 175651
Подписан
29.11.2024
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 175651 гр. София, 29.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №

20241110165607 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.

№346804/30.10.2024 г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „М.“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на 165,53 лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида 110421167 от 06.08.2023 г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата в размер на 525,38 лева – неустойка за неизпълнение на договор №.........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата в размер на 21,94 лева – мораторна лихва върху горепосочените вземания, от които 7,35 лева – мораторна лихва върху вземанията за месечни такси за потребление за периода 12.03.2024 г. – 29.10.2024 г. и 14,59 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 21.07.2024 г. – 29.10.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „А.1.Б“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи 1 проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.

Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в размер на 525,38 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина/инициатива на абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните такси по договора до края на неговото действие не съответства на типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции, поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.

Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в размер на 525,38 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.

Поради недължимост на претенцията за неустойка, недължима се явява и претенцията за мораторна лихва върху неустойката за периода 21.07.2024 г. – 29.10.2024 г. в размер на 14,59 лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и частта за претенцията за лихва за разликата над 7,35 лева до пълния претендиран размер от 21,94 лева.

Следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 165,53 лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида 110421167 от 06.08.2023 г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и за сумата в размер на 7,35 лева - лихва за забава върху вземанията за месечни такси за потребление за периода 12.03.2024 г. – 29.10.2024 г.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 5,15 лева за държавна такса и над 97 лева за адвокатско възнаграждение

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №346804/30.10.2024 г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „М.“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на 165,53 лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида 110421167 от 06.08.2023 г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за разликата над 7,35 лева до пълния претендиран със заявлението размер от 21,94 лева – мораторна лихва, както и в частта за разноските за разликата над 5,15 лева за държавна такса и за разликата над 97 лева за адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.1.Б“ ЕАД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3