Определение № 249 от 15.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600160 по описа за 2023 година Производството по делото е било образувано по жалба на подсъдимия К. И. К. срещу определение № 478 от 14.03.2023 г. по ЧНД № 294/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение. С посочения съдебен акт в производството по чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК е било извършено групиране на наказанията, наложени по предходни осъждания на К., които се намират в реална съвкупност.

С така посоченото определение първият съд е приел, че найблагоприятно за дееца ще бъде да се оформят две кумулативни групи, по които са били наложени общи наказания респективно от една година и от десет месеца лишаване от свобода. При условията на чл. 24 от НК всяко едно от така определените общи най-тежки наказания е било завишено респективно с четири и с три месеца лишаване от свобода, като е било постановено осъденият да изтърпи така определените общи най-тежки наказания, увеличени по реда на чл. 24 от НК, при първоначален общ режим.

Недоволен от така постановеното определение е останал подсъдимият К. И. К., който го е атакувал пред въззивния съд, чрез служебния си защитник адв. В. П., с искане да бъде изменено, като се отмени приложението на чл. 24 от НК. Осъденият релевира доводи, че в случая са 1 налице основанията за частична отмяна на постановеното определение по отношение на приложението на чл. 24 от НК. В този смисъл предлага определението на първия съд да бъде частично отменено в частта му, в която определеното общо най-тежко наказание е било увеличено с една година.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Защитникът на подсъдимия адв. П. поддържа искането на подсъдимия за намаляване на наложеното общо най-тежко наказание увеличено по реда на чл. 24 НК чрез отпадане на увеличението.

Осъденият заявява, че не е доволен от увеличението на наложеното наказание.

В последната си дума моли въззивният съд да намали общото найтежко наказание.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във връзка с направените оплаквания и изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, надлежно процесуално легитимирана в предвидения за това срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел за установено следното:

К. И. К. е осъждан няколкократно, както следва със следните влезлите в сила съдебни актове:

1. Със споразумение по НОХД № 1241/2021г. по описа на Районен съд- Стара Загора, влязло в сила на 05.05.2021 г. е бил признат за виновен за престъпление по 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено в периода 16.01.2021 г. - 17.01.2021 г., за което му е било наложено наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

2. С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2

106/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан, влязло в сила от 27.05.2021 г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 пр. 2 мр. Чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 02.02.2021 г. - 03.02.2021 г., за което му е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ от една година и шест месеца при двете задължителни пробационни мерки и включване в курсове за обществено въздействие за срока за изпълнение на наказанието.

3. С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2302/2021 г. по описа на Районен съд-Стара Загора, влязло в сила от 13.09.2021 г., е бил признат за виновен за престъпление по чч. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 26.02.2021 г. - 28.02.2021 г., за което му е било наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

4. Със споразумение по НОХД № 1193/2021 г. по описа на Районен съдСтара Загора, в сила от 21.09.2021 г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 06.06.2020 г., за което му е било наложено наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „ОБЩ режим“.

5. С присъда по НОХД № 2980/21 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в сила от 30.12.2021 г. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 06.01.2021 г., за което му е било наложено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „ОБЩ режим“.

6. Със споразумение по НОХД № 3238/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в сила от 14.02.2022 г. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл.

194, ал. 1 НК, извършено в периода 16-18.05.2021 г., за което му е било наложено наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „ОБЩ режим“.

7. С присъда по НОХД № 284/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила от 01.04.2022 г. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 17.02.2021 г., за което е бил осъден на ОСЕМ 3

МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „ОБЩ режим“.

8. С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 106/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в сила от 25.01.2023 г.

К. е бил признат за виновен за две престъпления - по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2, т. 4, пр. 2, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 28-29.05.2021 г. и по чл. 339, ал. 1 НК, извършено на на 29.05.2021 г., за които на основание чл. 23, ал. 1 НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“ при първоначален „СТРОГ режим“.

Действително в посочения от първия съд смисъл, най-благоприятното групиране на наказанията на осъдения К. К. се явява формирането две кумулативни вериги - едната за наказанията по НОХД № 3238/2021 г. на Районен съд – Стара Загора и по НОХД № 106/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, за която следва да бъде определено едно общо най-тежко първият съд е увеличил с ЧЕТИРИ месеца и втората кумулативна верига - по останалите осъждания по НОХД № 1241/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, по НОХД 106/2021 г. на Районен съд – Чирпан, по НОХД № 2302/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, по НОХД № 1193/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, по НОХД № 2980/2021 г. на Районен съд – Стара Загора и по НОХД № 284/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, като се определи едно общо най-тежко наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 НК е увеличил с още ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.

Първият съд е посочил, че приложението на чл. 24 НК е необходимо с оглед на многобройните осъждания на лицето, които го представят като деец със завишена степен на обществена опасност.

Настоящият съд намира, че при преценка на условията на чл. 24 от НК като правна възможност за увеличаване на определените общи наказания по двете кумулативни групи, правилно първият съд е съобразил, че следва да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК и е обсъдил предпоставките на това дали размерът на наложеното общо най-тежко наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Така е приел, че следва да бъде уважено частично искането по чл. 24 от НК на ОП - Пловдив и да се увеличи общото най-тежко наказание по двете кумулативни групи с 4 посочения по-горе размер, а не с максималния такъв от ½, каквото е било предложението на обвинението.

При така установените данни обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че са налице предпоставките за кумулиране на така наложените на осъдения наказания, тъй като престъпленията по посочените присъди се намират помежду си в съвкупност. Престъпленията по отделните кумулативни групи са извършени по време преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което се намират в условията на реална съвкупност. Ето защо са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения правилно е определено едно общо най-тежко наказание измежду така наложените му с посочените осъждания от всяка група наказания.

Следва да бъде споделен и изводът на окръжния съд, че така наложеното на осъдения общо най-тежко наказание в размер респективно на десет месеца по първата формирана група и от една година – по втората не биха могли да изиграят своята поправителна роля и не биха съдействали за постигане целите по чл. 36 НК, поради което са налице основания за увеличаването на всяко едно от тях по реда на чл. 24 НК.

Настоящият съд намира, че така определените общи най-тежки наказания не съответстват на съвкупността от престъпни деяния и не са в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, порази което са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК. В конкретния случай обстоятелствата по делото за личността на осъдения и за тежестта на престъпленията дават основание да се приеме становището на първия съд, че е необходимо осъденият да бъде изолиран за малко по-продължителен период от време от обществото.

Правилно е било съобразено, че той е извършил множество отделни престъпления, като са налице поредица от негови предишни осъждания все за квалифицирани кражби. Отделно от това следва да се отчете, че част от поредицата най-актуални осъждания на К., включени в кумулативната група са за престъпления, извършени при условията на повторност, което дава основание за извод, че при осъдения са налице трайно изградени престъпни навици. От изложеното се установява, че осъденият не демонстрира желание да се превъзпита и да бъде полезен за обществото. При тези данни правилно е 5 прието, че поправянето и превъзпитанието на К. не би се постигнало само с изтърпяване на определените по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК санкции по всяка една от двете кумулативни групи – респективно от десет месеца и от една година лишаване от свобода. Настоящият съд намира, че на основание чл. 24 от НК така определените на осъдения общи най-тежки наказания лишаване от свобода правилно са били увеличени респективно с още три месеца и четири месеца лишаване от свобода, като К. следва да изтърпи едно общо наказание по формираните две кумулативни групи в окончателен размер респективно от тринадесет месеца лишаване от свобода от една година и четири месеца лишаване от свобода. Посочените наказания в пълна степен биха гарантирали постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Правилен е изводът на окръжният съд, че са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради което осъденият следва да изтърпи всяко едно от така наложените му общи най-тежки наказания при първоначален общ.

Правилно окръжният съд е приел, че от така определените на осъдения наказания лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяното до момента по включените в групите съдебни актове съгласно данните по делото. С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 478 от 14.03.2023 г., постановено по ЧНД № 294/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

7