Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1393 от 09.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2533/2024
Вид
Определение № 1393
Подписан
09.05.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 08.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602533 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. с чл. 249, ал.3, от НПК.

Делото е образувано въз основа на частен протест, депозиран от прокурор при СРП срещу протоколно определение от 13.03.2024г., постановено по НОХД № 9809/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

В хода на разпоредителното заседание по делото първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. За такива първоинстанционният съд е приел на първо място противоречието между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт досежно стойността на двата автомобила, предмет на двете престъпления по чл. 206 ал. 1 от НК, а на следващо място противоречието в обстоятелствената част на обвинителния акт относно времето, в което подсъдимият е решил да придобие втория автомобил, а именно „БМВ 120Д“ с рег. № СВ **** АС. Отделно от това съдът е констатирал и наличие на очевидна фактическа грешка относно датата, на която се твърди дружеството - лизингодател да е осъществило среща с подсъдимия.

В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че въпреки посочените противоречия, „ все пак обвинения се повдигат с диспозитива на ОА“ и съдът е обвързан с посочените в обвинението размери на съставомерните вреди. А процесуално задължение на съда е да посочи на подсъдимия какви суми следва да възстанови в случай на иницииране на производство по реда на глава 29 от НПК. По изложените съображения се моли за отмяната на определението на СРС, с което е 1 прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП.

Софийски градски съд 14 въззивен състав, като взе предвид материалите по делото и доводите на защитата, намира, че частният протест е процесуално допустим, тъй като е насочен срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подаден е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Като разгледа протеста по същество, настоящият въззивен съдебен състав приема следното относно неговата основателност:

От материалите по делото се установява, че НОХД № 9809/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав е било образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М. Д., с който е повдигнато обвинение от СРП спрямо подсъдимия за две извършени престъпления по чл. 206 вр. ал.1 от НК. Предмет на първото от тях е лек автомобил "Мерцедес ЦЛС 350“ с рег. № СВ **** КМ, а на второто също лек автомобил, „БМВ 120Д“ с рег. № СВ **** АС.

Относно стойността на всеки от двата автомобила по делото са налични по четири различни стойности.

Така в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че стойността на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“ с рег. № СВ **** КМ съгласно сключения договор с дружеството лизингодател е 15 000 лв. На следващо място прокурорът е описал как подсъдимият е внесъл в изпълнение на този договор веднъж сумата от 1 850 лв. и две лизингови вноски по 479,25лв. При това положение, както правилно е отбелязал в акта си първоинстанционният съд, остатъчната стойност на автомобила възлиза на 12 191 лв. От назначената по делото СОСЕ се установява, че стойността на същия автомобил е 12 950 лв.

А вече в диспозитива на обвинителния акт тази стойност е определена на 12 300 лв.

Относно вторият автомобил, „БМВ 120Д“ с рег. № СВ **** АС в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че стойността му, съгласно сключения договор с дружеството лизингодател, е 6 900 лв. След това прокурорът е описал как подсъдимият е внесъл в изпълнение на този договор веднъж сумата от 2 190 лв. и веднъж 200 лв. При това положение, както отново правилно е отбелязал в акта си първоинстанционният съд, остатъчната стойност на автомобила възлиза на 4 510 лв. От назначената по делото СОЕ се установява, че стойността на същия автомобил е 5 988 лв. А в диспозитива на обвинителния акт тази стойност е определена на 6 072 лв.

При това прокурорът по никакъв начин не е обяснил в обвинителния си акт поради каква причина е определил в диспозитива на същия акт тези две стойности.

Систематичното място на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК е в глава 5 от НПК – „престъпления против собствеността“. Елемент от престъпния състав на същото престъпление е стойността на обсебената вещ. Тоест, тя следва да фигурира в повдигнатото обвинение не само заради евентуално желание делото да бъде разгледано по реда на глава 29 от НПК, а по силата на задължително изискуемите съставомерни елементи на самото престъпление. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че 2 посочените противоречия в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно тази стойност и на двата автомобила съставляват съществено нарушение на процесуалните правила и без да бъде отстранено то, не може да се развие качествено наказателно производство. А доколкото настоящият въззивен съдебен състав е напълно съгласен с този извод, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено в тази му част.

Следващото, посочено от първоинстанционния съд нарушение, се състои, според проверявания акт, в противоречието в обстоятелствената част на обвинителния акт относно времето, в което подсъдимият е решил да придобие вторият автомобил, а именно „БМВ 120Д“ с рег. № СВ **** АС. Действително, там първоначално е вписано, че след като е платил две лизингови вноски за л.а. Мерцедес ЦЛС 350“ с рег. № СВ **** КМ на 19,12,2018г. и на 31,01,2019г. подсъдимият се е разпоредил неправомерно със същия автомобил и след това е решил да придобие нов автомобил, отново на лизинг. Два абзаца понадолу на същата страница 2 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че подсъдимият е посетил заедно със св. Е. дружеството лизингодател с цел да закупи нов автомобил на лизинг на 12,12,2018г., сиреч, по-рано от горния период. Това противоречие настоящият въззивен съдебен състав не приема за съществено такова, което на самостоятелно основание да доведе до прекратяване на съдебното производство, но доколкото последното правилно е прекратено, прокурорът ще следва да отстрани и това противоречие, а протестираният съдебен акт следва да бъде потвърден и в тази му част.

Следва да бъде потвърдено същото определение и в частта му, с която първоинстанционният съд е констатирал очевидна фактическа грешка. Действително, в обстоятелствената част на обвинителния акт като дата, на която се твърди дружеството лизингодател да е осъществило среща с подсъдимия след преустановяване на плащане от негова страна и по двата лизингови договора, прокурорът веднъж е посочил 30,03,2020г., а на друго място 31,03,2020г. Настоящият въззивен съдебен състав споделя и този извод на проверявания съд, че се касае именно за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от прокурора.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че депозираният протест е неоснователен, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения СГС, НО, XIV въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирания частен протест от прокурор при СРП срещу протоколно определение от 13.03.2024г., постановено по НОХД № 9809/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.03.2024г., постановено по НОХД № 9809/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав, с което в хода на разпоредително заседание е 3 прекратено съдебното производство по делото и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, както и на очевидна фактическа грешка.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4