Решение № 993 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501025 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника в първоинстанционното производство, ЗАД „Далл Богг „Живот и здраве““ АД, чрез представител по пълномощие адв. В. П. срещу Решение № 144/22.12.2022г. по т.д.№ 134/21 по описа на ОС – Благоевград, в частта, в която е уважен предявения иск от Г. И. П. за сумата над 25 000лв. до уважения размер от 70 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.02.21г. до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2020г. В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че неправилно е определен размера на дължимото обезщетение, като не са съобразени травмите на пострадалия и прогнозите за неговото оздравяване.

Твърди се, че механизма на получаване на травмите, които са получени след като детето се е возило в товарен автомобил в нарушение на законовите забрани за това, с което е съпричинило вредоносния резултат.

Не били съобразени и конкретните икономически условия в страната 1 към датата на ПТП, тъй като размерът на минималната за страната работна заплата към датата на ПТП бил със 100 лв. по-нисък от размера й към датата на присъждането на обезщетението. Не били обсъдени всички релевантни факти за размера на обезщетението. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлен иска над размера от 25 000лв. до 70 000лв. Не са заявени доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност в обжалваната му част.

С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД относно противоправното поведение на застрахованото лице, вредата, причинно- следствената връзка и вината на застрахования водач. Не се оспорва и дължимостта на обезщетение в размер на 25 000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена застрахователната претенция – 06.11.2020., която дата е и тази, на която ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

Във въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение, като се твърди, че то е несъответно на претърпените вреди и на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и извода на БлОС, че липсва съпричиняване от страна на увредения.

Във връзка със спорните въпроси, релевирани с въззивната жалба, настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Травмите на ищеца, според изслушаната експертиза са следните и са получени по следните начини: открито счупване на дясната бедрена кост вследствие на проникване на дясната врата и арматурното табло навътре в посока към седалката на 2 пътника, тъй като при удара дясната врата и арматурното табло са проникнали навътре в посока към пътника; разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакътна става, получена от удара на тялото в проникващата дясна врата навътре в купето и счупване на стъклото на дясната врата, тъй като при удара дясната врата е проникнала навътре в купето, а стъклото на същата врата се е счупило. Вещото лице сочи категорично, че травматичните увреждания на ищеца биха се получили и при поставен предпазен колан и без предпазен колан.

Вследствие на претърпяно на 16.08.2020 г. ПТП ищецът е бил в периода 16.08.2020 г. – 22.08.2020 г. на лечение в МБАЛ „Пулс“ АД, гр.Благоевград. По време на престоя в лечебното заведение на ищеца са проведени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Веднага след травмите той е изпитвал болки с много силен интензитет.

За възстановяване здравето на ищеца са били предприети два вида оперативно лечение: първото, свързано с лечението на откритата фрактура на дясното бедро; второто, свързано с отстраняването от тялото на остеосинтезния материал. Лечебният и възстановително-рехабилитационният период е протекъл в рамките на около 14 месеца, през който болките, които е търпял ищеца, са били около 3-4 месеца след първата операция. Лечението с гипсова шина е продължило 45 дни, след което с инвалидна количка е бил около 3-4 месеца и след това се е придвижвал с патерици около 3-4 месеца.

На ищеца е провеждана рехабилитация след изписването му от болница – един месец ЛФК вкъщи и два месеца ЛФК в болница в гр.Гоце Делчев.

Експертното становище категорично сочи, че за осъществяване на ежедневните битови дейности след претърпяното ПТП ищецът се е нуждаел от чужда помощ за срок от 14 месеца.

Втората операция за отстраняването на остеосинтезния метериал е при престой на ищеца от 06.07.2021г. до 09.07.2021г., като по време на престоя му са проведени оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност. Съгласно епикризата при постъпване в лечебното заведение ищецът е със накуцваща походка, добре зараснал оперативен цикатрикс, оток, зачервяване и локална температура на ляво бедро. Под обща анестезия и след щателно почистване на оперативното поле е направен разрез 3 на стария оперативен цикатрикс, по остър и тъп начин е проникнато в дълбочина, достигнато е до метала и са отстранени 2 броя еластични пирона.

След това е направен послоен шев и стерилна превръзка.

Към датата на изготвяне на заключението вещото лице определя като добро здравословното състояние на ищеца. Същевременно сочи относно последиците от травмите, че оздравителният процес е протекъл в рамките на около 14 месеца, така, че потърпевшият може да се самообслужва, но е налице нарушение на походката, хипотрофия на дясна бедрена мускулатура с 1 см за сметка на мускулатурата на ляво бедро, които съществено негативно повлияват извършването на някои ежедневни дейности като бягане, спортуване, /футбол, каране на велосипед/. Експертът сочи, че при влошаване на метереологичните условия се наблюдава усилване на болката в областта на зарасналата фрактура като относно продължителността на тези болки, страдания и физически неудобства не може да се даде категорична преценка, тъй като за всеки отделен индивид посочените симптоми са строго индивидуални като проявление.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че непосредствено след инцидента ищеца изпитвал много силна болка. След изписването от лечебното заведение през месец август 2020 г. ищецът се прибрал вкъщи много стресиран, уплашен, с адски болки, повръщал всеки път, когато майка му и техните близки родственици се опитвали да го раздвижат. Не можел да се изправи, да отиде до тоалетната, да се изкъпе. За преодоляване на стреса и уплахата семейството ангажирало психолог, който идвал почти всеки ден в дома на ищеца. Въпреки това молителят не позволявал да пипат краката му, изпадал в истерия при вида на медицинско лице. След около десет дни по настояване на семейството ищецът започнал да използва, с помощта на близките, инвалиден стол, за задоволяване на хигиенните и санитарните си нужди. През цялото време ищецът споделял, че го убива пиронът в крака. Около пет месеца по-късно ищецът започнал да използва патерици вместо инвалидния стол. Семейството закупило няколко вида патерици, докато намерят подходящия за ищеца вид и размер.

Непосредствено след инцидента, така и по-късно, ищецът не се чувствал добре-будел се нощем, сънувал кошмари, страхувал се да пътува с превозно средство, срамувал се от белезите от травмите по краката си и носи дълги панталони дори в най-горещите летни дни. Затворил в себе си, спрял да 4 общува с връстниците си, изпаднал в депресия и напълнял. Преди пътното произшествие ищецът е бил буйно, игриво дете, което по цял ден е карало велосипед.

Ищецът бил ученик в пети клас в ОУ „Св.св.Кирим и Методий“ гр.Гоце Делчев, мотивиран е да посещава училище, но често отсъствал, като от началото на учебната година 2021г.-2022г. отсъствията му са 131, а през учебната 2020г.-2021г. след ПТП отсъствията му от училище са 122, по уважителни причини.

От заключението на психологично-психиатрична експертиза, процесното ПТП се е отразило негативно върху психиката на ищеца, като има данни вследствие на преживяния психо-емоционален дисстрес същият да е преболедувал от посттравматично стресово разстройство като симптомите значително са намалили своята интензивност в рамките на около една година след инцидента. Вещите лица сочат, че лечението на физическите травми на ищеца и периодът на физиологичното му възстановяване са преминали усложнено, оказали са негативен ефект върху психиката на ищеца като допълнително са поддържали психо-емоционалното напрежение в продължение на около година след инцидента. Съгласно заключението, към момента на изследването у ищеца се наблюдава клинична картина на разстройство в адаптацията с тревожно –хиподепресивна симптоматика – ищецът продължава да има неприятни психически преживявания – кошмарни сънища, страх от пътуване с кола, непълноценна физическа активност и ограничения за упражняване на активна физическа дейност и спорт, които имат връзка с преживения пътен инцидент и пречат на нормалното психосоциално функциониране на ищеца. Вещите лица считат, че при времево отдалечаване от преживения инцидент, се очаква постепенно отшумяване на травматичните преживявания, пълноценно психо-социално адаптиране и правилно личностно развитие на подрастващия ищец.

При така изложените фактически констатации, настоящата инстанция намира, че определения размер на обезщетението за ищеца в размер на 70 000лв. е завишен. При определянето му са взети предвид вида и характера на травмите; наличието на две оперативни намеси, извършени на ищеца под обща анестезия; силните болки, които той е изпитвал към момента на травмата; изключително продължителния период на възстановяване, пред 5 който също е изпитвал болки и дискомфорт, ползвал е помощни средства за придвижване и чужда помощ за обслужване, бил е ограничен да извършва ежедневните си дейности и не е могъл да посещава училище.

Следа да се отечете и въздействието на причинените травми и стрес върху психиката на ищеца, който е била на ниска възраст, поради което му е било по-трудно да преодолее случилото се и дълго време е изпитвал страх и притеснение. Налице са остатъчни белези, които са загрозяващи и от които ищеца изпива срам, а също и намалена двигателна активност на ищеца.

Според вещото лице все още са налице последици от травмите и интервенциите, извършени на ищеца.

При определяне на размера на обезщетението, предвид всички тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че справедливия размер на обезщетението би бил в размер на 50 000лв.

При определянето на размера на обезщетението от БлОС, не е взето предвид, че макар и сериозна, с касае за една травма – средна телесна повреда. Според експерта тя ще бъде преодоляна изцяло от ищеца. Не е отчетено и че същата е получена през 2020г., когато размерите на обезщетенията, определяни от съдилищата са били в по-ниски и съдебната практика е определяла обезщетения в по-нисък размер.

Размерът му е малко по-висок от средния размер, определян за сходни увреждания, тъй като травмите са причинени на дете, което в много по-силна степен е изпитвало болки и страдания и поради установените от доказателствата психологически травми, които са нанесени на ищеца, с оглед неговата все още неукрепнала психика. Размерът отговаря на вида и степента на претърпените вреди, както и е съобразен с тяхното продължаване във времето. Същият е индивидуализиран в достатъчна степен и обоснован от събраните доказателства, като не противоречи на критериите, залегнали в трайната задължителна съдебна практика, нито на чл. 52 от ЗЗД.