Решение № 15234 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15234 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110138426 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК 8312466029, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.

”Никола Вапцаров“ № 53, ет. 2,представлявано от управителите А.Д. и З.В., чрез пълномощника й адв. М. Е. В., против „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к.: 1592, район „Искър“, бул.

“Христофор Колумб” № 43, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б. и Й.Ц.Ц., с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 363,10 лв. – главница, представляваща незаплатената част от застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на 11.09.2024 г., в гр. Айтос, е настъпило ПТП с участници следните МПС: „Мерцедес 313“, рег. № .., управляван от В.С., и автомобил „Киа Рио“, рег. № .., който, към момента на ПТП, е управляван от Г.И. и е собственост на „Аутотехника“ ЕООД. ПТП е причнено по вина на водача на първото МПС („Мерцедес 313“, рег. № ..), за който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ответното дружество.

Произшествието е настъпило при следния механизъм: виновният водач на МПС „Мерцедес 313“, рег. № .., движейки се по ул. „Христо Ботев“, с посока на движение от ул.

„Цар Освободител“ към ул. „Паскал Янакиев“, на кръстовището с ул. „Паскал Янакиев“ предприема маневра за извършване на десен завой, за включване по ул. „Паскал Янакиев“, без да съобрази разстоянието между своето МПС и паркиралия на ул. „Христо Ботев“, пред № 26, автомобил „Киа Рио“, рег. № ..., като със своята дясна страна удря и задира задната дясна страна на паркиралия автомобил „Киа Рио“, рег. № ..., реализирайки ПТП с материални щети.

В резултат на настъпилото ПТП, на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, като са повредени следните детайли и части: долна броня задна, броня задна, държач гума, изпуск, у-ба, задна дясна и задна лява, облицовка задна броня, покривна бленда облицовка задна броня, светоотразители задни десни и леви, комплект каб. Парктроник 1 заден. Отстраняването на повредите е на стойност 500 лв.

Ищецът е предявил претенця за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди пред ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От страна на застрахователя е постъпило частично плащане по претенцията в размер на 136.90лв. на 17.03.2025 г.

Като излага тези обстоятелства процесуалния представител на „Аутотехника“ ЕООД обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск против ответното дружество за заплащане на сумата от 363.10 лв. (триста шестдесет и три лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2025 г., до окончателното плащане на задължението.

С исковата молба, ищецът представя писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси. Ищецът моли да бъде задължено ответното дружество да представи застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за моторно превозно средство „Мерцедес 313“, рег. № .., валидна към 11.09.2024 г.

В открито съдебно заседание от 18.12.2025 г. ищецът, не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на моторно превозно средство „Мерцедес 313“, рег. № .., валидна към 11.09.2024 г., настъпването и механизма на пътно-транспортното произшествие, както и депозирането на заявление от ищцовото дружество пред „Евроинс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът, обаче , твърди, че заплатеното обезщетение в размер на 136,90лв. е стойността на реално претърпените имуществени вреди. Излага подробни съображения, че заплащането на обезщетение в повисок размер, би било в нарушение на разпоредбата на чл. 499 ал. 2от КЗ. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за стойността на ремонта, както и че не е необходимо ремонтът да се извърши от оторизиран сервиз, тъй като към момента на ПТП повреденият автомобил е бил в експлоатационен период от пет години. При условията на евентуалност ответникът оспорва исковата претенция по размер.

Ответникът не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли за поставянето на допълнителни задачи на автотехническата експертиза.

В открито съдебно заседание от 18.12.2025 г. ответникът, чрез пълномощника си, поддържа отговора на исковата молба и релевираните с него възражения. Не прави нови доказателствени искания. Няма възражения по доклада и моли да бъде приет за окончателен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция е указано на ищцовата страна да установи увреждането на собственото моторно превозно средство, вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от 18.12.2025 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: а) на 11.09.2024 г., в гр. Айтос, е настъпило ПТП с участници следните МПС: „Мерцедес 313“, 2 рег. № .., управляван от В.С., и автомобил „Киа Рио“, рег. № ..., който към момента на ПТП, е управляван от Г.И. и е собственост на „Аутотехника“ ЕООД; б) ПТП е причинено по вина на водача на първото МПС („Мерцедес 313“, рег. № ..), за който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество; в) произшествието е настъпило при следния механизъм: виновният водач на МПС „Мерцедес 313“, рег. № .., движейки се по ул. „Христо Ботев“, с посока на движение от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Паскал Янакиев“, на кръстовището с ул. „Паскал Янакиев“ предприема маневра за извършване на десен завой, за включване по ул. „Паскал Янакиев“, без да съобрази разстоянието между своето МПС и паркиралия на ул. „Христо Ботев“, пред № 26, автомобил „Киа Рио“, рег. № ..., като със своята дясна страна удря и задира задната дясна страна на паркиралия автомобил „Киа Рио“, рег. № ...; г) в резултат на настъпилото ПТП, на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, като са повредени следните детайли и части: долна броня задна, броня задна, държач гума, изпуск. у-ба, задна дясна и задна лява, облицовка задна броня, покривна бленда облицовка задна броня, светоотразители задни десни и леви, комплект каб. парктроник заден; д) ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди пред ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; е) ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 136.90 лв. на 17.03.2025 г. Спорен по делото е въпросът относно стойността на вредите, причинени на имуществото на ищеца вследствие на процесното ПТП.

За пътно – транспортното произшествие е изготвен двустранен констативен протокол от 11.09.2024 г., в който е посочено, че за МПС марка „Киа Рио“, peг. № ..., са настъпили следните вреди – задна броня. За обезщетяване на причинените вреди на застрахования при ищеца лек автомобил е заведена Щета № 1500125747. По същата е изготвен опис – протокол, съгласно който стойността на ремонта възлиза на 500,00 лв.

По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че на 11.09.2024 г. около 10:30 часа, в гр. Айтос, лекотоварен автомобил „Мерцедес 313“ с рег. № .. се движи по ул. „Христо Ботев“ с посока от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Паскал Янакиев“ и в района на кръстовището образувано с ул.

„Паскал Янакиев“ водачът предприема маневра за завой надясно, вследствие на което реализира ПТП с паркирания на ул. „Христо Ботев“, лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ....

Също така се установява, че описаните в двустранен констативен протокол от 11.09.2024 г. вреди по лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ..., са в причинно-следствена връзка от процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 464,70 лв.

С оглед изложеното съдът счита, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на МПС марка „Мерцедес 313“ с рег. № .., чиято отговорност към датата на ПТП е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като последното обстоятелство е признато от ответника.

Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 464,70 лв., а заплатената от ищцовото дружество сума в полза на сервиза, отремонтирал вредите е в размер на 500,00 лв., т.е. в по-голям размер. Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ следва да репарира реално претърпените имуществени вреди в рамките на отговорността, която носи застрахованото от него лице – прекия причинител на вредата. Следователно ответникът е задължен за сумата от 464,70 лв., но е заплатил само сумата от 136,90 лв., което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Ето защо, ответното дружество е останало задължено за сумата от 327,80 лв.

3

Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.

С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният осъдителен иск за частично основателен до размера от 327,80 лв.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от исковата претенция.

В настоящото производство ищецът е сторил разноски общо в размер на 830 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице по САТЕ и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 749,31 лв.

Ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство в размер на 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че последното следва да бъде определено в размер от 120 лв.