Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260496 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 676/2020
Вид
Определение № 260496
Подписан
03.09.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .………../….09.2020г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 676 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. А. Ш., ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********.

По допустимостта на производството:

След изпълнение от страна на ищеца, чрез процесуалния му представител, на указанията на съда, исковата молба има изискуемото съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл.128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит, валидността на чиито клаузи ищецът оспорва и по който твърди да е заплатил суми, подлежащи на връщане от ответника. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, включително правилото на чл.113 ГПК, за което съдът е извършил необходимата служебна проверка.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

На основание чл.113, изр.последно ГПК, спорът подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност на същия по чл.131 ГПК, намира, че следва да пристъпи към подготовка на делото по реда на чл.140 ГПК. На основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

По доказателствата:

Представените от страните писмени доказателства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

Искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи извлечения от банковите сметки на ищеца, ведно с хронология на откриването им следва да бъде оставено без уважение доколкото относимите обстоятелства ще бъдат изследвани посредством съдебно-счетоводна експертиза.

Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи преписи от договори за цесия, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, доколкото няма спор по делото, че понастоящем кредитор по договора за кредит на ищеца е ответното дружество.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Задачите на експертизата следва да бъдат формулирани при съобразяване на твърденията и възраженията на двете страни и с оглед служебното задължение на съда да установи размера на иска, регламентирано в чл.162 ГПК. Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за поставяне на въпроси към вещото лице, посочени в т.4, 5, 6, 9 от искането за ССЕ в отговора на исковата молба, като неотносими към предмета на спора.

Свидетелските показания са допустими и относими с оглед на възраженията за наличие на неравноправни договорни клаузи, за което съдът следи и служебно. Искането за събиране на гласни доказателства се основава на твърдения относно начина на постигане на съгласие за сключване на договора, а не цели да опровергае съдържанието на сключения писмен договор за кредит, поради което доказателственото искане не попада под забраната на чл.164 ГПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 16.10.2020 год. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в срок до съдебно заседание да посочи банкова сметка, ***съдителни искове, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:

Предявени са от Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ***, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

-искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.22, ал.1 и чл.23, ал.2 от сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г.;

-искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 28 931.54лв., представляваща платена без основание сума по кредита за периода м.02.2015г. до 24.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита и сумата от 9559.80 шв. франка, платени без основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода м.03.2015г. до 24.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2020г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL

34447/02.04.2008г., обезпечен с ипотека, за сумата от

96 000 евро, която е посочена в чл.1 от договора. Сочи се, че в чл.2, ал.1 от договора е предвидено усвояване на кредита в швейцарски франкове, но сметката била блокирана и кредитополучателят практически не е имал достъп до нея. Съгласно чл.2, ал.3, швейцарските франкове от блокираната сметка се превалутират служебно в евро по курс купува шв. франк към евро в деня на усвояването, респективно се твърди, че реалното усвояване на кредита е станало в евро. Поддържа се в исковата молба, че атакуваните договорни клаузи не отговарят на изискването за яснота и разбираемост, а банката не е предоставила достатъчна информация на кредитополучателя, която да му позволи да извърши разумна преценка на икономическите последици. Сочи се, че потребителят е приел предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в евро като по-изгодно с оглед по-нисък лихвен процент и предположение за стабилност на швейцарския франк – информация от рекламната брошура и от служителите на банката. Поддържа се, че банката не е разяснила на кредитополучателя рисковете на превалутирането и по този начин е нарушила принципа на добросъвестност. Счита се, че клаузата на чл.22, ал.1 от договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните и във вреда на потребителя му прехвърля изцяло валутния риск. Поддържа се, че е нищожно съгласието на потребителя за поемане на валутния риск, тъй като това съгласие е получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Настоява се и че клаузите не са индивидуално договорени. Сочи се, че при погасяване на кредита, кредиторът преизчислява месечните вноски в швейцарски франкове, прилагайки определен от него курс на франка, който от сключване на договора, до настоящия момент се е увеличил значително. В резултат на това едностранно преизчисляване, банката събира сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро. Също така, се поддържа че кредиторът многократно едностранно е увеличил договорения лихвен процент по договора, което още един път увеличава размера на кредита. Ищецът счита, че претендираните с исковата молба суми са недължимо платени въз основа на нищожни поради неравноправност клаузи по смисъла на чл.146, вр. с чл.143 ЗЗП и ответникът неоснователно се е обогатил с претендираните суми. Моли се за уважаване на предявените установителни и осъдителни искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението, че договорът за кредит не е бил сключен в швейцарски франкове, като се поддържа, че в документите за откупуване на валута изрично е посочено, че кредитът е в размер от 155 619 франка. Счита се, че уговорката в чл.3 от договора, че към кредита се прилага годишна лихва, формирана въз основа на базовия лихвен процент на кредитора за швейцарски франкове, е индикация, че кредитът е в шв. франкове. В чл.6 е посочено, че кредитът се погасява на вноски в шв. франкове. Настоява се, че изборът между предложенията за кредити в различни валути принадлежи на клиента, а банката разполага с финансов ресурс в различни валути. Сочи се, че в чл.6, ал.2 е предвидено, че курсът на ответника се прилага при плащане на вноските, само ако кредитополучателят реши да си закупува франкове от ответната банка, но той е свободен да се снабди с тази валута, откъдето намери за добре. Оспорва се твърдението, че клаузите на договора са неясни и неразбираеми, като се излага че са съставени на български език и не съдържат сложна терминология, или неточни изрази. Ответникът счита, че потребителят е получил достатъчна информация за възможността от повишаване стойността на швейцарския франк. Поддържа се, че сумата по конкретния кредит по размер и валута е винаги индивидуално договорена. Настоява се, че разпоредбите относно валутата на кредита са част от основния предмет на договора и не подлежат на преценка за неравноправност на осн. чл.145, ал.2 ЗЗП. Излагат се и съображения, че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Поддържа се, че кредитът е усвоен в швейцарски франкове, което се счита, че се установява от бордеро за усвояване. Пояснява се, че усвояването на всички целеви кредити, независимо от валутата, става по блокирани сметки, за да се гарантира спазването целта на кредита. Поддържа се, че превалутирането се извършва от банката по силата на изрични искания от страна на кредитополучателя и защото той е уговорил продажната цена на закупувания от него имот в евро.

Счита се, че между страните не е била договаряна вноска в евро, която да бъде преизчислявана във франкове, а вноските са изначално уговорени във франкове и са правени във франкове, а банката не е събрала допълнителна печалба от валутни сделки. Поддържа се, че задължението на ищеца е в шв. франкове и е една и съща стойност, независимо от промяната на курса. Оспорва се твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо увеличаване на курса на шв. франк и не е разяснил на ищеца рисковете от кредит в шв. франкове. Последното се счита, че е сторено в чл.22 от договора. Оспорва се банката да е възложила валутния риск върху ищеца, като се сочи, че потребителят носи този риск поради обстоятелството, че изплаща кредит в швейцарски франкове, а получава доходите си в друга валута. Обръща се внимание, че кредитът е отпуснат в чуждестранна валута, а не индексиран в чуждестранна валута, а практиката на Европейския съд прави разлика между двете понятия. Сочи се, че с кредит в шв. франкове ищецът е спестил по-високи лихви по кредити в евро и лева, който факт следва да бъде отчетен при преценка обедняването на ищеца. Оспорва се да са разпространявани рекламни материали, които да съдържат неверни твърдения за тенденциите в курса на шв. франк. Сочи се, че увеличаването на главницата по кредита се е случило по взаимно съгласие между страните с преструктуриране на кредита по молба на ищеца. Излага се, че по договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва, като методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, публикувана на интернет страницата й и всеки има достъп до нея. Поддържа се, че сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона. БЛП изразява трансферната цена на ресурса, приложима за банката, и се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, които могат да повлияят както в посока на увеличаване, така и в посока на намаляване на БЛП. Твърди се и че е налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП и за промяна на лихвата са били налице основателни причини, а кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора, като погаси предсрочно задължението си към банката. Счита се, че е налице и изключението по чл.144, ал.3 ЗЗП. Прави се в евентуалност възражение за погасяване на претенциите по давност, като поради това, че исковете са за суми, платени по периодични плащания за лихви, се счита за приложим чл.111, вр. с чл.114 ЗЗД, в евентуалност чл.110 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения.