Определение № 34567 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45911/2025
- Вид
- Определение № 34567
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАЛЕНТИНОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405 · Закон за съдебната власт
- чл. 138а · Семеен кодекс
- чл. 145 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34567 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито засЕ.ние на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
ПредсЕ.тел: МАРИЯ В. А.ОВА като разглЕ. докладваното от МАРИЯ В. А.ОВА Гражданско дело № 20251110145911 по описа за 2025 година установи следното:
Извършена е проверка по рЕ. на чл. 140 ГПК.
Производството следва да бъде насрочено в открито съдебно засЕ.ние.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно засЕ.ние на 17.11.2026 г. от 15.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца О. Д. Д. в срок от една седмица от уведомяването да внесе по сметка на СРС депозит за преводач на ответницата Е. Д. в размер на 150 евро, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията може да му бъде наложена глоба на основание чл. 405 ЗСВ.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ компетентните ДСП по местоживеене на родителите и детето, като им се укаже, че в съдебното засЕ.ние следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност да представят писмен доклад. Докладът следва да бъде изготвен след извършване на посещения в жилищата на родителите, изслушване на родителите и разговор с детето, събиране на информация от личен лекар, учител, възпитател, лично наблюдение върху взаимоотношенията между детето с родителите.
Същият следва да съдържа информация относно това какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, каква семейна и социална срЕ. осигурява всеки от тях, каква е привързаността на детето към всеки от родителите, какви са трудовата ангажираност, доходите и другите финансови ресурси, с които разполага всеки от тях за обезпечаване отглеждането на детето, какви са възможностите на родителите да 1 гарантират безопасността, сигурността и спокойствието на детето. Докладът трабва да съдържа информация за това дали има данни за родителско отчуждаване или манипулиране на детето от някой от родителите. Докладът трябва да съдържа становище по чл. 138а СК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно засЕ.ние за изслушването им по рЕ. на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по рЕ. на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.
ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК от О. Д. Д., ЕГН **********, срещу Е. Д., ЕГН **********, за развод по исков ред поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата. Кумулативно с иска за развод е предявен небрачен искпо чл. 59, ал. 2 СК за родителската отговорност спрямо общото дете на страните Л. О. Д., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 17.05.2021 г. с ответницата сключили граждански брак, от който имат едно малолетно дете – Л. О. Д.. Твърди, че от 18.09.2023 г. отношенията между съпрузите се влошили, когато съпругът трябвало да започне нова работа в гр. Свиленград за по-висока заплата. Поддържа, че ответницата безпричинно започнала да обвинява съпруга, че поддържа връзки с други жени. Започнала да се държи лошо със съпруга, да го обижда и псува пред детето им. Имало случаи, при които ответницата дори заключвала ищеца на терасата с часове. За да спести скандалите, съпругът се изнесъл на квартира, но след раздялата ответницата се озлобила и започнала да звъни непрекъснато на съпруга, като го заплашвала, че ще му създаде проблеми и ще опита да направи така, че да го уволнят.
Ищецът твърди, че всеки месец плаща на ответницата по 1100 лева за нужди на детето, като му купува също и скъпи играчки. Твърди, че ответницата не дава играчките на детето, а ги продава. Поддържа, че ответницата си работи от вкъщи, поради което детето по цял ден стои в апартамента. Заявява, че изтеглил кредит от 12 000 лева, който предоставил на ответницата да погаси свои задължения в Република Турция. Поддържа, че ответницата не позволява на ищеца да се среща с детето им. Поддържа, че злобата на ответницата стигнала такова ниво, че през 2024 г. срещу ищеца било образувано дело за домашно насилие. Поради изложеното моли да се прекрати бракът по вина на ответницата. Моли се родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката, като се определи режим на лични отношения между бащата и детето. Изявява се желание да се плаща издръжка в размер на 290 лева месечно. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Д.. С отговора на исковата молба се предявяват и насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за прекратяване на брака по вина на съпруга, с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за въпросите на родителската отговорност спрямо детето на страните, с правно основание чл.
149 СК за издръжка за детето за период от една година преди датата на исковата молба, както и с правно основание чл. 145 СК за издръжка на съпругата.
2
В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения, че агресивно поведение и ревност ищецът проявявал още в началото на връзката между страните. По време на връзката им през 2021 г. ищецът бил уволнен и заявил, че иска да се върне от Истанбул в България. През 2021 г. ответницата забременяла и страните сключили граждански брак.
Твърди се, че ищецът многократно е изпадал в нервни кризи. Заявява се, че страните се установили в България преди раждането на детето. Поддържа се, че още в началото на отношенията имало напрежение, като при един случай ищецът излязъл от банята и започнал да крещи по ответницата, че му изневерява, защото видял арабски букви на бутилката й с шампоан. При друг случай при проследявяне на бременността на ответницата в Турция ищецът започнал да крещи в болницата, че съпругата му преувеличавала проблемите около бременността. Поддържа се, че през м. декември 2021 г. ищецът си събрал багажа и напуснал семейното жилище, макар съпругата му да била бременна. Впоследствие обаче ищецът се върнал. Твърди се, че при започване на раждането ищецът отказал първоначално да заведе съпругата си до болницата. Твърди се, че когато детето било на два месеца, ищецът започнал да се ядосва от сметките и разходите по него. Излагат се съображения, че грижи за отглеждане на детето полагала съпругата. Твърди се, че за издръжката на детето съпругата дори молела за финансова помощ свои близки и бивши работодатели. Твърди се, че при всяко ядосване ищецът блокирал контактите на съпругата си за дни наред. Излагат се подробни съображения за отправяни обвинения както от съпруга, така и от неговите родители, като се твърди, че ищецът освен това споделял детайли от семейния живот на трети лица. Твърди се, че ищецът не обсъждал със съпругата си решенията си, вкл. това да изтегли кредит от 36 000 лева. При въпрос къде били парите от заема ищецът агресирал и заплашвал, че ще напусне семейството, ако му се държи сметка. Твърди се, че ищецът заминал в Свиленград да работи в казино, като оставил съпругата си сама с бебе и без пари.
Заявява се, че от 17.09.2023 г. родителите на ищеца също не се свързвали с ответницата и не се интересували как живее детето. Твърди се, че след заминаването на ищеца за Свиленград същият рядко се връщал да се вижда с детето си. Твърди се, че ищецът пренебрегвал и рождените дни на детето, като оставил съпругата си сама дори след смъртта на баща й.
Твърди се, че през м. юни 2024 г. страните се преместили да живят заедно в кв.
„Драгалевци”, като по искане на ищеца детето било записано и в частна детска градина.
Твърди се, че докато детето се адаптирало към детската градина, ищецът често предизвиквал скандали и се появявал пиян, обиждал съпругата си и не помагал с нищо. Поддържа се, че съпругата плащала наема за жилището, но не можела сама да плаща за детската градина, защото не се допускало плащане на вноски. Това наложило ответницата да изтегли кредит.
Твърди се, че впоследствие отношенията между страните ескалирали и се стигнало до производство по ЗЗДН, както и до задържането на ищеца. Поддържа се, че след този случай ищецът се преместил обратно в София и се срещал с детето, но след тези срещи детето започвало да се напишква през нощта и отказвало да използва тоалетна. Поддържа се, че алергията на детето се влошила значително, като разходите по лечение били поети от майката, а бащата дори отказвал да ги закара до болницата. Твърди се, че ищецът отказва да 3 комуникира директно с ответницата, а вместо това използва детето им като посредник.
Излагат се съображения, че проблемите за разпада на брака се коренят в това, че ищецът не желае да поеме съпружеска и родителска отговорност, в проявената агресия и натоварването на ответницата с всички отговорности. Твърди се, че освен това ищецът налагал строги правила относно храненето на детето и му отказвал понякога любимата му храна. Поддържа се, че детето е имало проблемно поведение в детската градина, което според ответницата се дължи на поведението на бащата. Заявява се, че ищецът не е подпомагал семейството, не се е грижил за детето, а е живеел в Свиленград и рядко се е прибирал. Поддържа се, че ищецът плащал детската градина на детето само в началото. Оспорва се твърдението на ищеца, че съпругата посещавала само най-скъпите магазини и си слагала ботокс. Поддържа се, че изключителна вина за разстройството на брака има ищецът, който опитвал да наложи контрол над съпругата, отсъствал за дълги периоди, напуснал доброволно семейното жилище, упражнил физическо насилие спрямо съпругата, като имал и унизително поведение спрямо нея. Поради изложеното се моли да се прекрати бракът по вина на съпруга, като родителските права се предоставят на съпругата. Моли се да се определи режим на лични отношения между детето и съпруга, като последният бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 1500 лева. Моли се за присъждане на издръжка за една година преди датата на исковата молба в размер на 550 лева месечно. Моли се да се присъди на съпругата месечна издръжка от 300 лева за срок от три години, считано от прекратяване на брака, ако се установи, че вина за разстройството на брака има съпругът. Претендират се разноски по делото.
От О. Д. Д. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорват претенциите, с изключение на тази за прекратяване на брака и за предоставяне на родителските права по отношение на детето на майката. Твърди се, че е неприемливо детето да расте в ситуации на постоянни ругатни и обиди. Твърди се, че е неприемливо детето да не бъде допускано да се среща с роднини на бащата. Поддържа се, че съпругът е попитал съпругата да се преместят в Свиленград, но тя отказала. Затова съпругът продължил да заплаща наема в София, като посещавал семейството си през почивните дни. Поддържа се, че съпругата имала заем в Турция преди брака, като съпругът изтеглил заем в България и превел на съпругата 11 818 лева за погасяване на задълженията й. Заявява се, че съпругата никога не е оставяна в трудна ситуация, като родителите на съпруга й предоставяли джобни пари. Твърди се, че съпругата оказала емоционален и психологически натиск за сключване на брака, защото забременяла. Твърди се, че съпругът по собествено желание е посещавал психолог, но не е насочван към психиатър и не е употребявал лекарства. Твърди се, че всъщност съпругата е правила опит за самоубийство и е използвала антидепресанти след раздялата с бившия си съпруг. Твърди се, че съпругът не е имал проблеми на работното си място в Истанбул, а е напуснал по собствено желание. Семейството се установило в България по искане на съпругата, която искала детето да е европейски гражданин. Поддържа се, че бащата е помагал за грижите в семейството, като и родителите му идвали да предоставят подкрепа. Оспорва се доводът, че съпругата и детето са оставяни в трудна ситуация. Поддържа се, че съпругата се опитва да представи съпруга в лошо положение.
4
Оспорва се твърдението, че съпругът е изоставил семейството, като се поддържа, че същият е започнал работа в Свиленград, за да поеме разходите на семейството. Поддържа се, че преди преместването в кв. „Драгалевци” съпругът изтеглил нов кредит, с който погасил заеми на съпругата в Турция. Оспорва се да е осъществявано насилие спрямо съпругата.