Решение № 61 от 16.03.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. С., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова М.а при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно гражданско дело № 20232200500069 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 260046 от 30.12.2022г. по гр.д. № 372/2021г. по описа на С. районен съд, с което на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД е осъден Р. Н. С. да заплати на П. К. К. сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на пробождането му в дясното бедро с нож на 25.05.2020г. във вилната зона на гр. С., в извършването на което деяние ответника се е признал за виновен в производството по НОХД №1687/2020г. на СлРС с влязло в сила споразумение, ведно със законната лихва от 26.05.2020г. до окончателното изплащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 22000лв. е отхвърлен като неоснователен. С Решението са присъдени по съразмерност разноски на ищеца в размер на 500лв. и ответника е осъден да заплати съответно държавна такса в размер на 200лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв. по сметка на съда.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство П.

К. К. чрез адв. Г. М., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.45 от ЗЗД над присъдения размер от 5000лв. до пълния претендиран размер от 22000лв.

1

Във въззивната си жалба, П. К. К. чрез пълномощника адв. Г. М. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че районният съд, въпреки правилно установената фактическа обстановка е достигнал до неправилни правни изводи относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като същият се явява необосновано нисък и несправедлив. Счита, че съдът не е дооценил конкретните, установени по делото обстоятелства, свързани с получените увреждания, интензитета им, опасността на живота на ищеца и претърпените две последователни операции при пълна упойка.

Посочва, че е търпял болки, мъки и страдания, стрес, уплаха. Приемал е болкоуспокояващи, заради силните болки. Въззивникът посочва, че за известен период от време е бил изцяло зависим от грижите на близките си, изпитвал неудобство, притеснение и срам, че е обслужван във всички ежедневни дейности от свой близък, в случая родител. Тези неудобства останали необезщетени. Недооценен останал факта на получената психотравма – паник атаки, сънувал кошмари, бил неспокоен, което състояние продължило много повече от месец. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи в пълен размер предявения от него иск. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Р. Н. С., чрез назначеният му от районния съд особен процесуален представител по чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Д. О..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство Р. С. чрез особения си представител адв. О., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че обжалваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и е постановил правилно и обосновано решение, като е отчел всички конкретни обстоятелства при определяне размера на присъденото обезщетение, отговарящо на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Посочва, че съдът отчел възрастта на ищеца и телесната повреда, както и всички останали обстоятелства и правилно определил размера на обезщетението. Моли съда постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова в обжалваната част.

Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на 2 производството.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът П. К. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г. М., който поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Развива съображения, аналогични с изложените във въззивната жалба. Претендира присъждане в пълен размер на направените пред първата инстанция разноски.

В с.з., въззиваемият Р. Н. С., редов но призован, не се явява. Представлява се от назначеният му в първоинстанционното производство по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен процесуален представител адв. Д. О., който оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на същата съображения за нейната неоснователност.

Счита първоинстанционното решение, в неговата обжалвана част, за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната отхвърлителна част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и не са събирани доказателства, които да доведат до промяна или да налагат допълване на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, в размер на 22000лв. за претърпени болки, страдания, преживян психологически и емоционален стрес, вкл. и неудобства, свързани 3 със загрозяващия белег от раната и хирургическата интервенция, с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.05.2020г.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Предмет на въззивното производство е отхвърлената част на претенцията за обезвреда над размера от 5000лв. до пълния претендиран размер от 22000лв.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за увреждания, в резултат на престъпление, в размер на сумата от 5000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това, по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /задължителната за съда сила на споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 30.12.2020г. по НОХД №1687/2020г. на С. районен съд/ – причинена от Р. Н. С. на П. К. К. средна телесна повреда, вследствие на нанесено прободно-порезно нараняване по предната повърхност на дясното бедро, съпроводено с обилно кръвотечение и значителна, бързо настъпила кръвозагуба, довела до средна степен на остра следкръвноизливна анемия с налични прояви на хиповолемичен шок, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От посоченото, одобрено от съда споразумение по НОХД №1687/2020г. на СлРС, ползващо се с задължителна доказателствена сила /чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК/ се установява и вината на Р. Н. С..

С оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300 4 от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената, вследствие на престъпното деяние, вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази насока, въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди, свързани с увреждане на телесната цялост и здраве на ищеца Н. С., пострадал от извършеното противоправно деяние – престъпление.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. посоченото споразумение п о НОХД №1687/2020г. на СлРС и заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието на ответника Р. С. /удар с нож/, ищецът П.

К. е получил прободно-порезно нараняване по предната повърхност на дясното бедро, в неговата средна трета, с цепковидна кожа рана, ориентирана по оста на бедрото, с дължина 2-3см. и дълбочина на раневия канал около 7-8 см., който в дълбочина е достигнал до бедрената кост, прерязвайки намиращите се в тази област мускулни тъкани и кръвоносни съдове. Нараняването било съпроводено с обилно кървене от раната, наложило спешна хоспитализация и оперативна интервенция, при която били зашити прерязаните мускулни влакна от предната мускулна група на дясното бедро, както и било преустановено интензивното кървене. Нараняването е предизвикало остър анемичен синдром със спадане стойностите на хемоглобина до критични нива.

След оперативната интервенция, при опит да се изправи, ищецът е получил наново обилно кървене от раната, наложило извършване на повторна хирургична обработка и шев. Безспорно тези увреждания са пряка и непосредствена последица от извършеното от С. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С оглед изложеното, съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на П. К. К., както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника Р. С. за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца П. К..