Определение № 23735 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23735 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110103233 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Ищецът В. С. В. е предявил срещу ответницата С. П. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждането й да му заплати сума в размер на 2 000 е в р о , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от набедяване за извършено престъпление с правна квалификация чл. 170, ал. 1 НК чрез подаване на сигнал до Софийска районна прокуратура, в резултат на което е образувана пр.пр. № 18536/2025 г., ведно със законната лихва от 06.02.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответницата му е племенница и дъщеря на неговата сестра /Т. В./.

Сочи, че през 1992 г. сестра му е придобила чрез дарение от родителите им недвижим имот, представляващ апартамент в гр. ..............., с уговорка тя да се грижи за тях, когато остареят.

Ищецът заявява, че не е имал нищо против така направените уговорки, с оглед на което на 24.09.1992 г. била изповядана сделка, обективирана в нотариален акт за дарение, с който договор дарителите прехвърлили собствеността върху апартамента и запазили в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване. В исковата молба се твърди, че 2-3 години след прехвърлянето на апартамента сестра му Т. В. започнала да се държи зле с родителите им, не се грижела за тях, не ги допускала до всички стаи в апартамента, ограничила ги да живеят в стая от 10 кв.м., а баща им бил принуден да постави шкаф до стълбището, в който със съпругата си /майка на ищеца и сестра му Т. В./ да поставят продуктите си. Допълва, че В.а не помагала с нищо на родителите си, както била обещала преди придобиване на апартамента, не им пазарувала храна, не им осигурявала необходимите лекарства, а всичко това те правели сами. С времето дарителите започнали да страдат от редица заболявания, които породили необходимост от осигуряване на постоянна грижа, която ищцата също отказвала. Въз основа на тези обстоятелства ищецът посочва, че се наложило през 2016 г. да започне да изпраща продукти на родителите си, тъй като живеел постоянно в Б., Г., както и да им осигурява необходимите дрехи, лекарства, пари и всичко необходимо. Заявява, че се е прибирал от чужбина за да ги заведе на лекар, на физиотерапевт или санаториум, тъй като сестра му категорично отказвала да стори това. След смъртта на баща му през 2020 г., ищецът заявява, че майка му е имала нужда от издръжка, която поискала от сестра му Т. В., но последната отказала да я даде с доводи, че майка й няма нужда от належаща издръжка.

Ищецът посочва, че е настанил майка си в неговия дом в Б., Г., от който момент постоянно полагал необходимите грижи за нея, а дарителката предявила иск за разваляне на направеното дарение на процесния апартамент, с оглед отказаната й издръжка, от която имала нужда. За съжаление, установила, че имотът вече бил прехвърлен от В.а на нейните деца – ответницата С. П. Д. и нейния брат М. П. В.. Твърди, че от завеждане на делото В.а 1 преустановила заплащане на консумативите и данъците, дължими за имота, което накарало ползвателката да се опита да го отдаде под наем за да покрива тези разходи. Излага, че с оглед на притежаваното от майка му право на ползване на ½ ид.ч. от апартамента, му било съставено от нея пълномощно, с което притежавал представителна власт да извършва всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на ползвателката за защита на нейните права и интереси. В изпълнение на желанието на майка му да й вземе шевната машина, която се намирала в апартамента, ищецът посетил последния, за който имал ключ от майка си, и взел същата за да й я занесе. Заявява, че ответницата умишлено е подала неверен сигнал за извършено престъпление по чл. 170, ал. 1 НК, тъй като е била наясно, че ищецът е работил като полицай в Девето районно управление на МВР и е целяла да го злепостави пред бившите му колеги, както и да навреди на репутацията и името му. Намира за неверни твърденията на ответницата, че ищецът е влязъл в апартамента като е употребил за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт и специални технически средства, знаейки, че е притежавал ключ от баба й и е имал право да влиза с нейно разрешение. Посочва, че са неверни и твърденията, че е откраднал шевната машина, тъй като ответницата е била наясно, че тази машина е на баба й, която била трудно подвижна и не можела сама да посети апартамента за да си я вземе. С оглед на всички изложени обстоятелства, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради подадения сигнал, в който се съдържали неверните клеветнически твърдения, като е изпитал силно притеснение поради това, че е изложен и компрометиран пред бившите си колеги, както и че е възможно срещу него да бъде извършено разследване като срещу престъпник. Сочи, че преживеният стрес е рефлектирал както на физическото, така и на психическото му състояние, от което се възстановявал няколко месеца, преживял емоционален дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок, накърняване на честта, достойнството и доброто му име, злепоставяне пред бившите му колеги. С тези доводи моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние, представляващо съзнателно подаване на неверен сигнал до компетентен да повдигне наказателно преследване държавен орган, с който се твърди извършено престъпление по чл. 170, ал. 1 НК, 2/ твърдените претърпени от ищеца неимуществени вреди – силен психически стрес, рефлектирал и на физическото му състояние /изострена екзема/, поради изпитано чувство на унижение, неудобство пред бивши колеги и притеснение, 3/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите неимуществени вреди, и вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

По доказателствата

Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Основателно е искането на ищеца за изискване на пр. пр. № 18536/2025 г. от Софийска районна прокуратура.

С исковата молба ищецът е поискал събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, което искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 15.15 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска районна прокуратура на основание 186 ГПК да предостави за послужване преписка рег. номер 338400-7375/2025 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 18536/2025 г.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на изложените твърдения за претърпени неимуществени вреди.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3