Решение № 47 от 26.04.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Търговище, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200059 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Ю. В., чрез пълномощник адв.Цв.И. от АК - Търговище против Наказателно постановление № 745268F732344/21.12.2023 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна. Считайки същото за незаконосъобразно жалбоподателя моли за отмяната му. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка в ИС на НАП в административната сграда на ТД на НАП, офис Търговище на 24.07.2023 г. се установило, че жалбоподателя като управител на „СОЛАР ДРИЙМ“ ООД ЕИК 206221502 не е изпълнил разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, допускайки нарушение, посочено в чл.261 от ЗКПО, като не е подал в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. на дружеството. През 2022 г. имало данни, че дружеството е извършвало дейност, доказателство за 1 което са декларираните покупки в дневниците за покупки за 2022 г. На основание чл.92, ал.1 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Срокът за подаване на ГДД за 2022 г. е изтекъл на 30.06.2023 г.

Нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в гр. Търговище.

На жалбоподателя е изпратена покана изх.№ 3113/24.07.2023 г. за съставяне на акт за нарушение, връчена на 24.07.2023 г.

В посочения срок лицето не се е явило и АУАН е бил съставен на 26.09.2023 г. в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.

АУАН е съставен за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, чл.264, ал.1 от ЗКПО.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя. На 25.07.2023 г. под вх.№ 3114#1 в ТД на НАП – Варна, офис Търговище постъпило обяснение от жалбоподателя. Същото било прието за неоснователно от страна на наказващият орган.

С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО и чл.264, ал.1 от ЗКПО и въз основа на АУАН издал оспореното наказателно постановление, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 200 лв.

Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове, по предвиденият ред и съдържат всички необходими реквизити. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото се установява, че към 30.06.2023 г. жалбоподателя е бил управител на процесното дружество.

Предвид събраните по делото писмени доказателства – АУАН сер.AN№ F732344 от 26.09.2023 г., покана протокол от 25.11.2023 г., справка от 03.11.2023 г., справка – декларация за данък върху добавената стойност, копие от баланс, справка от ТР за актуално състояние и показанията на св.М.

Б. съдът прие за безспорно установено, че жалбоподателя като управител на „СОЛАР ДРИЙМ“ ООД ЕИК 206221502 не е изпълнил разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, допускайки нарушение, посочено в чл.261 от ЗКПО, като не е подал в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. на дружеството. На основание чл.92, ал.1 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за 2 приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в гр.Търговище.

Предвид гореизложеното съдът намери за безспорно доказано, че на 01.07.2023 г. в гр.Търговище е нарушил разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, чл.92, ал.2 от ЗКПО, като не е подал годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. за управляваното от него дружество „СОЛАР ДРИЙМ“ООД гр.О., като по този начин осъществил състава на административно нарушение посочено в чл.264, ал.1 от ЗКПО и правилно е санкциониран на основание същият текст от закона.

Жалбоподателя не оспорва, че не е подал ГДД, но твърди, че не следва да подава такава, тъй-като през процесният период дружеството не е осъществявало дейност.

Възражението е неоснователно.

Според чл.92, ал.2 от ЗКПО „ Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО : „Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството . Съгласно §1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството дружеството трябва да отговаря на четири условия, за да се приеме, че то не е извършвало дейност - "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Условията са дадени кумулативно. Т.е. достатъчно е дружеството да не отговаря на едно условие, за да се приеме, че то е извършвало дейност. В конкретния случай дружеството не отговаря на четвъртото условие, посочено в буква "г", а именно - дружеството да не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Видно от приложената справка от 03.11.2023 г. за периода на 2022 г. дружеството е извършвало дейност. В самото си обяснение от 25.07.2023 г.

(л.18 от делото) жалбоподателя е посочил, че през 2022 г. са извършени разходи във връзка с подготовката на бъдещата дейност на дружеството и се 3 изразяват в придобиването на терени и изграждането на две фотоволтаични електроцентрали. Видно от подадената справка - декларация за данък върху добавената стойност за м. ноември на 2022 г. дружеството е упражнило и право на данъчен кредит за така извършените доставки (л.14 от делото). От представеният баланс на дружеството към 31.12.2022 г. също се установява, че през 2022 г. дружеството е развивало дейност. Справка в ТР установява, че дружеството не е публикувало в ТР декларация за неизвършване на дейност за 2022 г. С оглед на горното съдът прие за установено, че през 2022 г. дружеството, на което жалбоподателя е бил управител, е извършвало дейност.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган е приел, че случая не е маловажен. Нарушението не е отстранено - годишната данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. не е подадена. Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Съдът споделя изводите на наказващият орган. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици. В конкретният случай няма обстоятелства, които да водят до извода, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.

Правилно са преценени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и обосновано на жалбоподателя е наложено наказание в минималният предвиден от закона размер – глоба 200 лв.

Предвид на горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение - В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 4 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 745268-F732344 от 21.12.2023 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на В. Ю. В. с ЕГН ********** от гр.О., ул.Ц.О. № *, вх. *, ет. * на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложена „глоба“ в размер на 200лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. Ю. В. с ЕГН ********** от гр.О., ул.Ц.О. № *, вх. *, ет.

* ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5