Решение № 23470 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23470 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110144130 по описа за 2025 година

Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №760/23.06.2025 г. на директора на ............; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши учител прогимназиален етап“ при ответника; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 21078,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 23.06.2025 г. до 23.12.2025 г. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.08.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор №12/03.09.2003 г. и подписани към него допълнителни споразумения е заемала длъжността длъжност „старши учител прогимназиален етап“ при ответника. Със Заповед №760/23.06.2025 г. на директора на ............ трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1 ,т. 12 КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че основанието, на което е прекратено трудовото й правоотношение не е било налице, тъй като не е депозирала пред работодателя молба/заявление за едностранното му прекратяване, каквото е изискването на чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Предвид това счита заповедта на директора за незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени нарушения на трудовото законодателство, посочвайки грешно правно основание. Счита, че ако работодателят е прекратил по собствена инициатива правоотношението на основание чл. 328, т. 10 КТ е следвало да й изплати обезщетение за неспазено предизвестие, каквото не и е заплатено.

При тези твърдения претендира отмяна на заповедта за директора, възстановяване на заеманата до прекратяване на правоотношение длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 23.06.2025 г. до 23.12.2025 г. в размер на 21078,00 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „старши учител прогимназиален етап“, както и че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Посочва, че преди 23.06.2025 г. ищцата е представила на директора на училището разпореждане №********** 1 от 11.11.2024 г. на ТП на НОИ София – град, въз основа на което й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено заедно със заявление за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Заявява, че ищцата е изразила категорично желание трудовият й договор да бъде прекратен на соченото основание, поради което директорът на училището я е изпратила да входира молбата си в деловодството.

Впоследствие е издадена процесната заповед и същата е връчена на ищцата без възражения.

В проведен на 01.07.2025 г. разговор в дирекцията на училището ищцата е заявила, че нарочно не е входирала заявлението си за прекратяване на трудовия договор. Всички дължими обезщетения, посочени в заповедта, са изплатени на ищцата, поради което при уважаване на иска за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ на ищцата прави изявление за съдебно прихващане със заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 40399,50 лева до размера на по – малката от двете суми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор №12/03.09.2003 г., по силата на който Т. К. М. е заемала длъжността „старши учител прогимназиален етап“. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 23.06.2025 г. като по делото е приобщена заповед №760/23.06.2025 г. на директора на училището, издадена на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, връчена на служителя срещу подпис на същата дата. Според текста на уволнителната заповед причината за прекратяване на трудовото правоотношение е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изрично се признава от ищцата в съдебно заседание, че й е заплатено обезщетение при пенсиониране 11,5 брутни заплати в размер на 40399,50 лева.

Не е спорно, а и се установява от представеното по делото разпореждане №**********/11.11.2024 г. на ТП на НОИ София – град, че считано от 27.08.2024 г. на Т. К.

М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За установяване релевантни за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М Ц В - заместник – директор на ответното училище, според показанията на която около 15-20 юни 2025 г. ищцата е занесла в кабинета на директора решението си за отпускане на лична пенсия и заявление за прекратяване на трудовия й договор. С директора обсъдили заявлението, но имало грешка в него, поради което ищцата е следвало да го коригира и след това да го входира. Ищцата напуснала кабинета, а у директора и свидетелката не останало съмнение, че няма да входира заявлението. При посещението в кабинета на директора ищцата заявила, че има нужда от парите при пенсиониране, които да инвестира в здравето си. Директорът на училището издала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. М., която й е връчена на 23.06.2025 г. без възражения. Според свидетеля ищцата искала да се пенсионира по – бързо, за да може да използва парите от обезщетението за почивка и за здравето си. Не се обсъждало дали прекратяването на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия е нейно право или задължение. Свидетелят разказва, че не е проверявала дали заявлението е входирано в канцеларията на училището, както и че не е присъствала на среща с ищцата в началото на месец юли 2025 г. Според показанията на свидетеля документи в училището се входират в библиотеката при служител, оторизиран да върши това, и след това се разпределят по компетентност. Имало практика ако се касае за нещо по – важно, първо да се обсъди с директора, а след това да се входира. След изготвяне на заповед, тя трябвало да се връчи като няма указания заповедите да бъдат с изходящи номера, но задължително е да се връчат. На Т. М. заповедта за прекратяване й е връчена от другия заместник – директор в училището.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.

2

Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със заповед №760/23.06.2025 г., ограничават търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес до проверка за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ.

За да бъде законосъобразно прекратено трудовото правоотношение на соченото в заповедта основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ следва да се установи в процеса, че служителят е отправил волеизявление за прекратяване на трудовото му правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е получено от работодателя, както и че са били на налице предпоставките на КСО за на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В настоящия случай ищцата поддържа в производството, че не е депозирала пред работодателя писмено желанието си трудовото й правоотношение да бъде едностранно прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдебната практика е категорична, че изявлението на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовия договор на някое от основанията в чл. 327 КТ трябва да е направено в писмена форма, която е условие за действителността му като волята трябва да е изразена категорично и безусловно, независимо дали действително са били налице условията за това, макар в настоящия случай безспорно да се установи, че към месец юни 2025 г. ищцата е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да породи действие волеизявлението на служителя за едностранно прекратяване на правоотношението, то следва да достигне до работодателя, в който момент трудовия договор се счита прекратен по аргумент от чл. 335, ал. 2 , т. 3 КТ. В настоящия случай по делото не се доказа наличието на писмено заявление, изходящо от служителя, въпреки заявеното от ответната страна, че такова е било представено пред директора на училището ведно с разпореждането на НОИ за отпускане на лична пенсия на ищцата. Няма каквито и да е писмени следи за наличието на депозирано от Т. К. М. волеизявление за прекратяване на трудовия й договор поради придобито право на пенсия. Такова не е отразено във входящата поща на училището по надлежния ред, както и не е описано като основание на издадената от работодателя заповед. Същата не препраща към него, нито сочи датата, на която е представено. Предвид липсата на обективни данни за представено в писмен вид заявление от ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение съдът счита, че не може да се направи категоричен извод Т. К. М. да е желаела едностранното прекратяване на трудовия договор към момент предхождащ издаването на процесната заповед. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М Ва не се установи и точния момент (дата), в който се е провела срещата с директора, на която се твърди да е представено такова заявление от ищцата. Свидетелят заяви, че това се е случило в дните около 15-20 юни 2025 г., което пък не кореспондира с твърденията в отговора на исковата молба, че заповедта е издадена незабавно, доколкото същата е от дата 23.06.2025 г. Заявеното от ответника, че ищцата умишлено не е входирала по надлежния ред в библиотеката на училището представеното пред директора заявление съдът намира, че не представлява злоупотреба с права, а сочи липса на категорична воля за едностранното прекратяване на трудовото й правоотношение. Не се установи и с действията си ищцата да се постигнала някаква противоправна цел. Следва да се обърне внимание и че работодателят, който твърди да е разбрал, че служителят не е входирал необходимото заявление непосредствено след издаване на оспорената заповед, е могъл по свой почин да я отмени на основание чл. 344, ал. 2 КТ до предявяването на иска, но не го е направил.

Не представлява злоупотреба с права и предявяването на исковата молба в съда, тъй като носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно.

Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) са в тежест на 3 пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия (решение по гр. д. №5193/2013 г. на ВКС). В случая ответникът, който твърди да е пострадал не доказа противоправността на извършеното от ищцата с предявяването на настоящата искова молба. Напротив въз основа на нея се установи, че работодателят е издал заповед без да е налице фактическото основание, посочено в заповедта.

Неоснователни са доводите на ответника, че при подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор работникът не е възразил и с подписа си е дал съгласието си за прекратяване на правоотношението на соченото основание (чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ), тъй като видно от заповедта в нея липсва негово волеизявление, а само е положен подпис и е отбелязана датата на връчването й – 23.06.2025 г. Подписът на ищцата, удостоверяващ получаването й установява единствено връчването на заповедта на посочената дата.