Решение № 248 от 22.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502310 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 14 май 2020г. по гр. д. № 948/2019г. Софийски градски съд, I ГО, 8 състав е осъдил Гаранционен фонд да заплати на С. И. К. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ (съответстващ на отм. чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ) – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинените неимуществени вреди поради смъртта на С. И. К. при ПТП на 22.08.2015г., предзвикано от водача на лек автомобил „БМВ 316“ с рег. № ***, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28.08.2018г. до деня на окончателното плащане, като отхвърлил предявения иск за изплащане на обезщетение, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и предявения иск за законна лихва, в частта за периода от 22.08.2015г. до 28.08.2018г.; осъдил ГФ да заплати на адв. С.К. Н. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ - сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева), представляващи 1 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца; осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК, - сумата от 300 лева (триста лева), представляващи съдебни разноски за процесуално представителство; осъдил ответника да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, – сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса в производството пред СГС, от заплащането на която ищецът е освободен.

Решението е постановено при участието на Я. А. Б., в качеството на трето лице-помагач на страната на ГФ.

С. И. К. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 948/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав в отхвърлителната му част.

С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, в това число несъобразяване със сила на тълкувано нещо, дадено с решение на СЕС, иска отмяната му и уважаване на предявения иск изцяло.

Ответникът Гаранционен фонд е оспорил въззивната жалба на ищеца.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца, правоимащ съобразно гласните доказателства да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му - поради установената трайна и силна емоционална връзка между тях, основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост, поддържан непрекъснат контакт и оказване на помощ, както и с оглед традиционните за българското общество отношения между братя, - в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 28.08.2018г. За определянето на посочения размер на търсеното обезщетение, съдът е отчел, че от една страна загубата е изключително тежка, но същевременно близостта между братята е била обичайна и отношенията на привързаност са били нормални, поради което ищецът не е установил да е преживял състояние, различно или по –тежко от обичайното при загуба на толкова близък човек спрямо подобни случаи.

Съдът е приложил и § 96, ал. 1 ПЗРЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018г. ), който е счел за приложим, тъй като разглежданият иск е предявен на 22.01.2019г. и попада в обхвата на чл. 493а, ал. 4 КЗ, като е посочил, че отчитайки значителния 2 обем на вредоносните последици и икономическите критерии за справедливост, обезщетението следва да се определи в най-високо допустимия размер. СГС се е мотивирал, че няма противоречие между приложения параграф от ПЗРЗИДКЗ и правото на ЕС, тъй като се касае за пострадал (по–точно увредено лице) по съребрена линия, който не е измежду членовете на семейството на пострадалото лице.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно като резултат в обжалваната част.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2 ,б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увредено лице (чл. 265, ал. 2 КЗ отм. ) срещу ГФ поради причиняване на ПТП от МПС, чийто водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", предмет и на въззивното производство над присъдения размер на обезщетението от 5 000 лв. до 200 000 лв.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 22.08.2015г., причинено от третото лице-помагач на ответника, при което е причинена смъртта на С. И. К. – брат на ищеца С. И. К., установено със задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, влязла в сила присъда по НОХД № 885/2016г. на ОС-Пловдив (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК). С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, концентриран около размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е увредено лице от посоченото ПТП, от което са му причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, а ответникът е легитимиран да отговоря за плащането на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, причинено от лицето Я. А. Б., което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите 3

(вж. чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 288, ал. 1, т. 2 ,б. „а“ КЗ отм.).

Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищецът е претърпял вреди от смъртта на С. И. К.. Не се спори, че той е сезирал ответника с претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му на 28.08.2018г. По тази претенция е постановен отказ от ГФ на 13.09.2018г. поради липса на доказателства за легитимацията на ищеца като увредено лице от смъртта на С. К..

От показанията на св. С. – дългогодишна приятелка и на двамата братя К., е установено, че двамата братя се разбирали много добре, като семейството на С. било като семейство и на С., който не бил семеен.

Събирали се заедно по празници и без поводи. Когато С. бил без работа или имал някакъв финансов проблем - брат му С. му помагал, иначе и двамата взаимно си помагали. Свидетелката е посочила, че майката на братята била жива, но била в Италия (обезщетение от смъртта на пострадалия й е присъдено с решение по гр. д. № 929/ 2016г. на СГС, предмет на инстанционен контрол по в. гр. д. № 4369/2017г. на САС ); братята живеели в различни жилища. Тя не помни да е присъствала на явни конфликти между двамата братя. В повечето случаи братята се събирали в дома на С., защото той бил семеен. След смъртта му свидетелката се срещала по няколко пъти в седмицата със С., който видимо много отслабнал, станал затворен, общувал само с роднини и с по-близки приятели. При по-дълги разговори винаги споменавал брат си, спомнял си, когато се събирали заедно, радвали се, веселили се. Обобщила е, че братята били всъщност приятели, имало много силна връзка между тях.

Основният спорен въпрос в настоящото производство, както се посочи, се свежда до размера на дължимото от ответника на ищеца като увредено лице обезщетение. Въпросът относно легитимацията на ищеца - има ли качеството на увредено лице да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на С. И. К. е разрешен позитивно с влязлата в сила част от първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита по същество, че с обжалваното решение е нарушен като резултат материалният закон (чл. 52 ЗЗД), при неправилно, вкл. и при доказан интензитет на вредите от смъртта на брат му, приложен лимит на търсеното обезщетение, предвиден в § 96, ал. 1 ПЗРЗИДКЗ.

4

В исковата си молба твърди, че е бил в много близки отношения с починалия си брат, по-голям от него с 1 година (роден 1971г. ), който е бил най-близкият му човек, с когото споделял всичко, негова опора, семейството му, тъй като ищецът нямал свое семейство; били неразделни, много сплотени и той понесъл тежък удар с внезапната смърт на брат му, настъпила в разцвета на младостта му, затворил се в себе си, не можел да прежали батко си, търпял изключителни страдания. Претендира заплащане на обезщетение от смъртта на своя брат в размер на 200 000 лв., което ответникът в защитата си по същество срещу иска е счел за завишено, позовавайки се и на чл. 493а, ал. 4 КЗ вр. § 96, ал. 1 ПЗРЗИДКЗ, уреждащ лимит на търсеното обезщетение от 5 000 лв. В жалбата си той поддържа и, че след смъртта на брат си е изпаднал в тежка депресия, която следва да се лекува с лекарства, които няма да го излекуват напълно.

Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С т. 2 на посоченото ТР е обявявено за изгубило сила ППВС № 2 от 30.ХI.1984г., с което е постановено, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. Правилното прилагане на закона, според ППВС № 4/1961г., изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само найблизките на пострадалия в случай на неговата смърт. Измежду най- близките лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения. С ППВС № 5

5/1969г. е допълнено ППВС № 4/61 г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е прието, че имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Съгласно посоченото в мотивите към ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.