Определение № 407 от 24.09.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. ХАСКОВО, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600775 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 341 ал. 2, вр. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП-Хасково против определение рег.№705 от 08.08.2025 година, постановено по НОХД №383 по описа за 2025 година на РС-Хасково, с което е било прекратено съдебното производство, на основание чл. 249, ал. 2 от НПК, а делото е върнато на РП-Хасково за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на обвиняемия да разбере за какво е привлечен към наказателна отговорност .

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се иска неговата отмяна. Прокурорът е възразил срещу приетия от състава на съда порок на обвинителния акт ,който по съществото си представлявал несъгласие с инкриминиране на определени факти ,като част от помагаческата дейност на подсъдимия и оттам .В протеста са изложени пространни теоретични постановки относно фигурата на помагача,за да обоснове прокурорът защо по възприетия от него начин е изготвен обвинителния акт срещу обвиняемия М. . Твърди се ,че в компроментирания според първоинстанционния съд абзац от обвинителния акт всъщност е описана деятелността на неустановения по делото съучастник 1

– извършител,което по никакъв начин не създавало неяснота и не ограничавало правото на защита на подсъдимия.

Писмени възражения от страна на обвиняемия и неговия защитник адв.З. Д. са постъпили в законоустановения срок .В тях се изразява несъгласие с изложеното в протеста на прокурора ,като се отправя искане до въззивния съд частния протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Частният протест е допустим, тъй като е депозиран в предвидения в чл.

342, ал. 1 от НПК 7-дневен срок, а по същество е неоснователен, като съображенията в тази насока са следните:

Съдебното производство по НОХД № 383 по описа за 2025 година на РС-Хасково е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу М. А. М. от с.А.,общ. Х., за престъпление по чл.209 ал.1,вр.чл.20 ал.4,вр.ал.1 от НК.

С протестираното определение е било прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, като съдията докладчик е приел, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия . Същите се свеждат до такива, касаещи изискванията към съдържанието на обвинителния акт, съгласно чл. 246 от НПК.

По конкретно ,в атакуваното определение е прието , че на страница 2ра от обвинителния акт е налице абзац ,в който представителя на държавното обвинение е описал ,че обвиняемият М. чакал свидетелката М. да бъде въведена в заблуждение относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност и по конкретно ,че съдейства на полицейските органи,което да я мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на него самия и на неизвестно лице ,а именно да се разпореди със свои движими вещи.Ангажирайки се с това фактическо твърдение ,прокурорът не е посочил откъде и по какъв начин обвиняемият М. е разбрал за това ,че пострадалата М. чака да бъде въведена в заблуждение и още повече с какви конкретни обстоятелства същата ще бъде въведена в заблуждение.Съдията докладчик е изложил съображения,че това е нарушение ,водещо до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и с оглед на заявената негова готовност за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие ,предпоставяща признанието на фактите и обстоятелствата 2

,описани в обвинителния акт,а в случая подсъдимият бил изправен пред задължението да признае факти,с които не е съгласен . Първоинстанционният съд е счел ,че този порок е съществен предвид така описаната съпричастност и степен на съучастие със знание на значително повече отегчаващи отговорността отколкото хронологично следват в описанието на обвинителния акт .

След извършената проверка, по наведените в частния протест доводи и служебно извършена такава, настоящата инстанция намира протестирания съдебен акт за правилен и законосъобразен , по следните съображения,съответстващи на приетите от първостепенния съд.

Въззивният съд констатира, че в диспозитива на обвинителния акт на РП-Хасково , помагачеството на обвиняемия М. М. , състоящо се в "умишлено улесняване по друг начин" на неизвестния извършител да възбуди и поддържа заблуждението на пострадалата , за да се разпореди тя с паричната сума , е изведено като отиване до адреса на свидетелката М. М. ,намиращ се в град Х.,ул.“Т.в.“ ** и вземане на оставената от нея парична сума от 3000 лв. Този начин на помагаческата дейност на обвиняемия М. е намерил и словесно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 1 и 2/ , и в този смисъл двете части на обвинителния акт се намират във фактическо и юридическо единство и съответност помежду си .

Приетата от прокурора правна конструкция на обвинението спрямо подсъдимия М.-на съучастник под формата на помагач , го задължава в сезиращия съда обвинителен акт да изложи факти за твърдяното наличие на общност на умисъла касателно помагача и неустановеното по делото лице,сочено за извършител на престъпното деяние .Това означава прокурорът да изложи своите фактически твърдения в какво се е изразила помагаческата дейност на М. по улесняване извършване на измамата ,но и да опише действията на извършителя , бил той и неустановен по делото по въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалото лице ,за да извърши то акта на имуществено разпореждане с паричната сума . Точно тук прокурорът си е позволил да „разшири“ участието на обвиняемия М. в измамливата схема ,предприета спрямо пострадалото лице, като на страница 2-ра от обвинителния акт словесно е описал досежно обвиняемия М.,че чакал в близост до адреса на пострадалата М. ,тя да бъде въведена в 3 заблуждение от неизвестния извършител ,че съдейства на полицейските органи по залавяне на измамник ,мотивирало я да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на него самия и на неизвестно лице .Проблем с така възведеното спрямо М. фактическо обвинение не би имало ,ако преди да се ангажира с подобно съждение за деятелността на помагача , прокурорът беше изнесъл факти ,според които М. е имал представи за измамливите действия на извършителя,т.е. за начина ,по който е осъществено изпълнителното деяние на измамата .Подобни факти обаче не са заявени в обстоятелствената част на обвинителния акт ,където прокурорът е споменал ,че след разговора с неустановеното по делото лице да се прибира в с.А. и на другия ден отново да се отиде в гр.Х. и да чака указания , „ обвиняемият М. вече бил с ясното съзнание,че вероятно се касаело за някаква измама. Затова и правилно първоинстанционният съд е счел ,че в акта на прокурора липсва описание откъде и по какъв начин обвиняемият М. е разбрал за това , че пострадалата М. чака да бъде въведена в заблуждение и още повече с какви конкретни обстоятелства същата ще бъде въведена в заблуждение. Това е така,защото липсват твърдения от страна на представителя на държавното обвинение за знанието на обвиняемия относно конкретиката на измамливите действията на извършителя, а „чакането те да бъдат извършени „ само внася неяснота по този въпрос.

Последното е необходимо , и за да се отговори положително на въпроса - дали прокурорът е изградил обвинителната си теза при тъждество и съответствие между двете части на обвинителния акт , който в своето единство е в състояние да изпълни изискванията на чл.246 от НПК и годен да постави началото на съдебното производство.А по начина ,по който е възведено обвинението за измама в диспозитива на обвинителния акт и коментираната по-горе обстоятелствена част , съждение в такава посока не може да бъде направено.

Въззивният съд не може да се съгласи с доводите в протеста на прокурора от РП-Хасково,че обсъждания абзац от обвинителния акт се отнасял и описвал деятелността на неизвестния извършител. Според изложеното от самия обвинител в акта му , именно обвиняемият М. ,а не неизвестния извършител е този ,който е чакал пострадалата да бъде въведена в заблуждение ,за да извърши разпоредително действие с паричната сума.

Описанието на ролята на обвиняемия М. като съучастник , под формата на 4 помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК е от съществено значение и от гледна точка на развитието на съдебното производство,които може да протече по реда на диференцираната процедура на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК с признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт , в каквато насока е било направено изявление от страна на подсъдимия и неговия защитник в хода на проведеното разпоредително заседание по делото.Този аргумент не случайно е бил изтъкнат и от първостепенния съд при произнасянето му за допуснато в обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,рефлектирало върху правата на обвиняемия.

Така констатирания порок в акта на прокурора има за последица неяснота в неговото съдържание, касаеща описание на съществени обективни признаци на престъплението, обосноваващи неговата правна квалификация, а това винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на обвиняемия да разбере в извършване на какво конкретно деяние е обвинен, да узнае обвинението в неговата цялост и пълнота, както и всички онези обстоятелства, които касаят неговата съставомерност,а от друга страна обвинителния акт ще бъде в състояние да изпълни своята процесуална роля.

По този начин обвинителния акт се явява изготвен в нарушение на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и не е в състояние да определи предмета на доказване в съдебната фаза на производството, респективно ограничава правото на защита на обвиняемия , понастоящем подсъдим в процеса, съответстваща и изградена на база предявеното му обвинение.

В обобщение,въззивният съд , се солидаризира с крайния извод на първоинстанционния съд за необходимост от прецизиране на повдигнатото обвинение, респективно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебна фаза.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1, предл. 1-во от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№705

5 от 08.08.2025 година, постановено в с.з.,проведено на 05.08.2025г. по НОХД №383 по описа за 2025 година на РС-Хасково, с което е било прекратено съдебното производство, на основание чл. 249, ал. 2 от НПК, а делото е върнато на РП-Хасково за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6