Решение № 185 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110130108 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Р. Б. Н., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **********************************, с присъединен абонатен № *****, съществуването на вземане за сумата от 1279,40 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 219,82 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.02.2025 г., сумата 17,98 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер н а 4,10 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2022 г. до 17.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10222/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **********************************, с присъединен абонатен № *****, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ******************** на потребители за битови нужди, които са в сила и 1 съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от

******************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б. Н., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва да е битов клиент на ТЕ за процесния имот. Оспорва да е собственик на апартамента. Счита за неустановено обстоятелството относно титуляря на партидата на процесния недвижим имот. Релевира се възражение за погасителна давност. Поддържа, че касателно плащане цената на главницата за дялово разпределение / ДР/ не бил предвиден срок за плащане. Оспорва да е била отправена покана до ответника за изпълнение на задължението си за плащане цената на ДР. Твърди, че сключеният между ****************** и ***********************, за изтекъл. Поддържа, че топломерите са негодни и не са минали метрологична проверка. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач ******************* не взема становище по исковата молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите 2 преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № ****, том VI, дело № ***/1974 г. и удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ************************,, че Н. М. и Б. Т. са придобили апартамент № 36, находящ се в ********************** в съсобственост. Видно от удостоверение за наследници, издадено на 17.11.2025 г. от ************* на Б. С. Т., починал на 21.06.2007 г., се установява, че в процесния период Р. Б. Н. е собственик по реда на наследственото правоприемство от баща си Б. Т. на ¼ идеална част от процесния апаратамент. По делото обаче не е представено удостоверение за наследници на Н. Т./ починала на 24.09.2024 г./ , а последната след смъртта на съпруга си Б. Т. е собственик на лично основание на ½ идеална част от апартамента/ виж нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № ****, том VI, дело № ***/1974 г./ и по наследствено правоприемство, заедно с Р. Н.

– дъщеря на Б. Т. съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН на припадащата му се ½ идеална част от апартамента – при равни квоти, т.е. по ¼ всяка от тях. Доколкото по делото не е доказано , че ответникът е единствен наследник на съсобственика Н. М., то съдът приема, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за 1/4 част от топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени 3 споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на ********************* от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са приети. По делото не е доказано, че в процесния период Р. Н. е била собственик на останалите ¾ от апартамента нито в лично качество, нито по реда на наследственото правоприемство от Н. М.. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените: изравнителни сметки и протокол за неосигурен достъп и главен отчет за процесния период, както и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № *****. За периода 05.2021 г. до 04.2022 г. отчетът е „на база“, поради неосигурен достъп , но показанията на уреда са занулени. За периодите 05.2022 г. – 04.2023 г. и 05.2023 г. до 04.2024 г. топлинната енергия за имота е определяна по реален отчет на показанията та 1 брой ИРРО, монтиран на 1 брой радиатор в имота, като 2 броя радиатори са демонтирани /затапени/. Вещото лице счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с Наредбата Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на *********************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима сума. За периода 05.2021 г. до 04.2022 г. , разходът за БГВ е определяне на база служебен отчет, поради неосигурен достъп при брой потребители – 1 брой с нормативно определен разход на топла вода за 140 л. за денонощие.

През периода 05.2022 г. до 04.2024 г. разходът е на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода с показания в куб. м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон.

Вещото лице установява, че дължимите суми за потребена топлинна енергия за целия процесен период е в размер на 2584,85 лева, от която 2053,17 лева – фактурирана стойност и 531,68 лева – стойност за доплащане от изравнителни сметки. Според вещото лице, общият топломер, монтиран в абонатната станция съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН като СТИ/ средство за търговско измерване редовно на всеки 2 години е преминавал метрологични проверки определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на 4 топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, съдът съобрази, че с решение на Съда на ЕС по дело № ****/–2023 г. / т. 56/ е прието, че Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ********************** и *********** *****, ******* и ******, ***********, т. 90—92). Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, искът е установен по основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да вземе установените от вещо лице по съдебно-техническа експертиза размери на вземането. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия в общ размер на 2584,85 лева. Доколкото искът е предявен за сумата от 1279,40 лева при спазване принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК и предвид изводите, до които съдът достигна за обема на отговорността на ответника/ т.е. за ¼ част/, то същата отговоря за сумата от 319,85 лева, а за разликата над тази сума искът подлежи на отхвърляне.