Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5695 от 25.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16371/2017
Вид
Решение № 5695
Подписан
25.07.2019
Състав
АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр.

София, 25.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А. при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16371 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Я.К. твърди, че на 09.07.2017 г. в с.

Златна Панега е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Рено Рапид“ с рег. № ********, който при движение с несъобразена скорост е изгубил контрол над автомобила и блъснал ищеца, който се движел като пешеходец. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, като освен това ищецът сочи, че инцидентът е имал и негативни последици от емоционално естество, както и по отношение начина му на живот. Ищецът твърди, че е направил и разходи за лечението си в размер на 2 238 лв. Твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, като посочва, че той му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. Въпреки това, с оглед претърпените от ищеца вреди и поради продължаващите му страдания, той иска ответникът да му заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 2 238 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на ответника за предявената претенция до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Г.з.“ ЕАД оспорва исковете. Признава фактите, от които произтича основанието на отговорността му, т.е. че процесното ПТП е настъпило на сочените от ищеца дата, място и по посочения начин, включително че причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва размера на претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди, като счита същата за завишена. Твърди, че е изплатил обезщетение за тази претенция на ищеца в дължимия, според ответника, размер от 30 000 лв. Оспорва и дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че необходимостта от заплащане на разходи за лечението на ответника се дължи на това, че той не е заплащал здравноосигурителни вноски. Възразява и че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на процесното ПТП, като твърди, че ищецът се е движил по платното за движение, въпреки наличието на тротоар, при това по посоката на движение на автомобила, като е бил под влияние на алкохол. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с оглед на представеното решение от 16.05.2018 г. на РС – Тетевен, че на 09.07.2017 г. в с. Златна Панега е настъпило ПТП, в резултат на което на ищеца Я.К. са причинени телесни увреждания. Процесното ПТП е причинено от поведението на водача на л.а. „Рено Рапид“ с рег. № ********, който е нарушил задължения си съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си с пътните условия, не е избрал скорост, която да му позволи да спре при възникване на опасност, не е осъществявал непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил и не се е отнесъл с достатъчна предпазливост към ищеца, който се е движел като пешеходец, особено като се има предвид напредналата възраст на ищеца.

Следователно налице е противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и съгласно решението на наказателния съд). Това поведение е довело до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са настъпили увреждания за ищеца. Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение на претърпяните от него вреди във връзка с причинените му увреждания.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, както и съгласно представеното решение на наказателния съд, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил цялостна контузия на тялото, счупвания на костите на лявата подбедрица и на втори шиен прешлен. Макар че в показанията си свидетелката М.М.(която е съпруга на сина на ищеца) посочва, че ищецът е претърпял и спукване на черепа, както и травми на лявата ръка, наличието на тези увреждания не може да се приеме за установено по делото, тъй като за тях липсват данни в представената медицинска документация, както и в заключението на експертизата. Напротив, в представения резултат от образно изследване от 10.07.2017 г. (л. 45 и сл. от делото) изрично е посочено, че няма данни за черепно-мозъчна травма. Травмите на лявата ръка могат да се свържат с общите наранявания по тялото на ищеца, но липсват данни в медицинската документация за по-значителни контузии в областта на ръката, за които споменава свидетелката. Следва да се съобрази обаче, че свидетелката е възприела състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, поради което от показанията й се установява непосредственото му състояние, а именно че вследствие на удара ищецът е бил в безсъзнание.

Според вещото лице и съгласно показанията на свидетелката М.М.след първоначално оказаната на ищеца помощ в болницата в гр. Ловеч, ищецът е настанен за лечение в болницата в гр. Плевен, където е лекуван в продължение на 11 дни, а също така е опериран кракът му, като е поставен пирон, който към момента не може да бъде изваден поради здравословното състояние на ищеца. Следва да се отбележи, че няма данни за притискане на гръбначния стълб на ищеца, т.е. за неврологични усложнения вследствие на шийната травма, поради което му е поставена шийна яка за период от 2 месеца. През време на престоя си в болницата ищецът е изпитвал силни болки, което е налагало да приема и обезболяващи медикаменти. Тези силни болки са продължили и след изписването на ищеца от болницата, когато е продължил лечението си в домашни условия. В показанията си свидетелката не уточнява каква е била продължителността на болките на ищеца, които са основно в областта на врата, рамото и крака. Според медицинската експертиза тези болки са съпътствали цялото първоначално възстановяване на ищеца, което е продължило около 9 месеца, като са били особено интензивни пред първите 2-3 месеца, както и през началните 2 месеца на рехабилитацията, в които случаи ищецът е следвало да приема и болкоуспокоителни медикаменти.

От заключението на вещото лице и от показанията на свидетелката се установява и че първоначално ищецът не е можел да се предвижва, като е имал нужда от чужда помощ и при всекидневното си обслужване. След като вече е започнал да става в рамките на първите 6 месеца след инцидента ищецът е можел да се предвижва само с патерици (според вещото лице) и то с чужда помощ (според свидетелката). Дори и след това обаче подвижността му не се е възстановила съществено, като се има предвид, че и към момента се нуждае от чужда помощ (според показанията на свидетелката), макар и в по-намален обем, а също така година и половина след инцидента все още не е възстановен изцяло кракът му, като предвижването му става с една патерица при 50% натоварване на левия крак (според вещото лице). Според свидетелката и вещото лице фрактурата на шийния прешлен все още води до затруднения при движението на главата, която не може изцяло да се завърта, а също така и до болки в рамото. Продължават и болките в местата на травмите, макар и не постоянни, като това отново налага употребата на болкоуспокояващи медикаменти в моментите, в които ищецът изпитва болка. Като цяло възстановяването на ищеца е забавено, което може да се отдаде и на възрастта му – той е на 70 години към момента на процесното събитие.

Освен посочените физически уреждания следва да се съобрази както нормалният стрес, който преживява човек при участието си в ПТП, така и цялостното негативно отражение на събитието и на получените от него увреждания на емоционалното състояние и начина на живот на ищеца. Според показанията на свидетелката М.М.непосредствено след инцидента емоционално ищецът е бил в лошо състояние, което и до сега не може да се подобри съществено, тъй като ищецът, поради сериозните ограничения в предвижването си, трудно и рядко напуска дома си и съответно е ограничил контактите си само до най-близките му хора. Освен това ищецът все още изпитва затруднения в полагането на грижи за себе си, а също така не може да се грижи и за съпругата си, която е болна и за която преди процесното събитие е полагал грижи.

Като се съобразят посочени по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца физически увреждания, техния характер, продължителността на възстановяването на ищеца, което все още е непълно, преживените страдания в емоционален план, значителните смущения в начина на протичане на живота на ищеца, както и наличието на трайни последици от уврежданията и към настоящия момент, като се вземе предвид и моментът на настъпването на процесното ПТП през 2017 г., в който момент ищецът е бил на възраст 70 години, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 70 000 лв.

По делото са представени фактури, както и касови бележи, и вносна бележка за заплатени от ищеца суми във връзка с лечението му. Фактурите и платежните документи са от 10.07.2017 г., 11.07.2017 г. и една фактура (с касова бележка) от 24.07.2017 г.

Според представените медицински документи ищецът е опериран в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, гр. Плевен на 11.07.2017 г. Именно от тази болница е издадена и фактурата от същата дата, в която е посочено, че се отнася за медицинско изделие на стойност 1 980 лв., а във вносната бележка за заплатената от ищеца сума от същата дата допълнително е посочено, че се отнася за имплант. Както е посочено в заключението на медицинската експертиза, а също и в епикризата от УМБАЛ „Д-р Г. С.-“ ЕАД и в оперативен протокол от същата болница от 11.07.2017 г., при извършената на ищеца операция е поставен интрамедуларен пирон. Като се има предвид, че разходът от 1 980 лв. е заплатен в деня на операцията на болницата, където тя е извършена, като е посочено, че се отнася за медицинско изделие – имплант, следва да се приеме, че именно за поставения на ищеца пирон е заплатена посочената сума, т.е. разходът е свързан с лечението му. Действително вещото лице по медицинската експертиза заявява при разпита си, че цената на този консуматив е около 700 лв., което свързва и с представената по делото фактура (с касова бележка) от 27.02.2018 г. за сумата 704,20 лв., в която е посочено, че се отнася за лекарствени средства. Въпреки това обаче няма други данни по делото, от които да се приеме, че фактурата от 27.02.2018 г. отразява цената на поставения на ищеца пирон, а не тази от 11.07.2017 г. Доколкото последната фактура е непосредствено свързана с операцията, а в нея изрично е записано и че се отнася за посоченото медицинско изделие, следва да се приеме, че заплатената цена за поставения на ищеца пирон е именно 1 980 лв.

Другите разходи от общо 200 лв., съгласно фактурите от 10.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 24.07.2017 г., също се отнасят до медицински изделия и консумативи, като вещото лице по медицинската експерти е посочил, че те са необходими и са във връзка с лечението на ищеца. Като се съобрази, че разходите също са извършени в периода на лечението на ищеца и непосредствено след това (болничното лечение е продължило до 22.07.2017 г.) следва да се приеме, че тези разходи също са направени във връзка с лечението.

Неоснователно е възражението на ответника, че разходите във връзка с лечението на ищеца, биха били заплатени от НЗОК, ако ищецът е бил здравно осигурен. Вещото лице е посочил, че използваните при лечението медицински консумативи и изделия не се заплащат по клиничната пътека, финансирана от НЗОК. Поради това заплащането на тези разходи от ищеца е неизбежно свързано с лечението му. Освен това по делото няма данни ищецът да не е здравно осигурен, а доколкото не се претендират разходи за извършената операция (с изключение на медицинското изделие), за направените изследвания и за болничния престой, може да се приеме, че ищецът е здравно осигурено лице и последните разходи са заплатени от НЗОК.