Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.06.2021, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
202/2020
Подписан
29.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 279 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е№26 гр. Видин, 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. П.

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. М. 2.

Д. В. при участието на секретаря

Н.К. и в присъствието на прокурора от ВОП В.Н., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. ВНОХД № 202 по описа за 2020 на ОС – Видин, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 347/21.10.2020 година, постановена по НОХД 1490/2020г. година, Районен съд - Видин е признал подс. Л.П.Я., роден на ***г***, обл. Видин, ул. „*” № *, българин, с българско гражданстов, със средно образование, кмет на с. Делейна, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2018г. в с. Деленйна, обл. Видин, се заканил на А.Г. ***, с престъпление против неговата личност - убийство, отправяйки следната реплика „Марш от тука, ще ти отрежа главата”, насочвайки и доближавайки до главата му работеща моторна резачка за дърва, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Й. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание същия текст му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подс. Я. е осъден и да заплати на А.Г.Й., с ЕГН: **********, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 03.10.2018 г. до окончателното изплащане, като останалата част на гражданския иск, до пълния му размер от 10 000 лева, е отхвърлена.

С присъдата контролираният съд се е произнесъл и по разноските.

В срока по чл.

319 НПК присъдата е обжалвана от подсъдимия. Счита крайния съдебен акт на първоинстанционния съд за неправилен, тъй като от анализа на доказателствената съвкупност не се установява вината му.

В срока по чл.

319 НПК присъдата е обжалвана от ЧОГИ Й., чрез адв. Цецо И..

В срока по чл.

319 НПК не е постъпил въззивен протест или въззивна жалба от друга страна в производството.

В срока по чл.

322 НПК не е постъпило писмено възражение от страните.

По реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на делото в тази инстанция не предполага провеждане на съдебно следствени действия, необходими за разкриване на обективната истина.

В хода на въззивното съдебното следствие подсъдимият Л.П.Я., въпреки предоставената му възможност, не се възползва от правото си да дава обяснения.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение оспорва жалбите, тъй като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна.

В хода на съдебните прения адв. И. – повереник на Ч. Ж. /дъщеря на А. Й./ – излага подробни аргументи защо счита, че присъдата следва да бъде потвърдена и моли въззивният съд да обсъди тезата, изложена в подадена жалба, досежно размера на гражданския иск и наложеното наказание.

В хода на съдебните прения адв. А. – защитник на подс. В. – излага подробни аргументи защо счита, че присъдата следва да бъде отменена.

Подсъдимият Я., в лична защита, посочва, че целият му живот е преминал в органите на местната власт и никога не е влизал в пререкания, с когото и да било от селото.

При предоставена последна дума на подсъдимия Я., на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, същият моли за справедливо решение.

Видинският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Въззивният съд намира, че е изправен пред хипотезата на чл. 335, ал. 3 НПК. Това е така, защото веднъж с Решение № 83 от 11.11.2019 г. по ВНОХД № 137 по описа на ВОС за 2019 г. делото, предмет на разглеждане в настоящото производство, е върнато на ВРС заради констатирането на абсолютно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Вследствие делото е разпределено на нов съдебен състав, чийто краен акт обаче страда от същия порок – липса на мотиви. Текстът, претендиращ да изпълнява ролята на своеобразен анализ на доказателствената съвкупност, е следният: „Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите А.Г. Й., Б. Й. А., Б. К. К., Е.А.Ж. и Ц. М. А., както и от приетите писмени доказателства. Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.“ Горепосоченото категорично не представлява доказателствен анализ. В тази връзка следва да се има предвид, че дори всички доказателствени източници да са еднопосочни, подобно бланкетно и декларативно обобщение е абсолютно недопустимо. Наличието на подробен правен анализ не може да компенсира доказателствения такъв. Предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК, въззивната инстанция не трябва да връща делото за ново разглеждане, а да го реши по същество.

Видинският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подс. Л.П.Я. е роден на ***г***, обл. Видин, ул. „*” № *, българин, с българско гражданстов, със средно образование, кмет на с. Делейна, неженен, неосъждан.

На 03.10.2018 г. преди обяд св. А. Й.помолил свой съселянин - св. Б. А. да отидат двамата в двора на бившето училище на селото и А. със своята моторна резачка да нареже един изсъхнал паднал бор, за да може Й. да направи подпалки за медицинския кабинет. Св. А.се съгласил, двамата отишли и с моторната резачка за дърва А. нарязал падналото дърво на парчета, след което седнали на един бордюр да починат. Резачката оставили на земята пред себе си. В този момент в двора на училището дошъл подс. Я. - кмет на селото.

Приближил бързо до тях, крещейки на висок глас „Какво правите тук, нямате право“. Навел се, взел резачката от земята, запалил я и я насочил към гърдите на св.Й..

Последният много се изплашил, започнал да трепери и успял да се изправи на крака като се дърпал назад. Тогава обв. Я. насочил работещата резачка към главата му с думите „Марш от тука, аз ще ти отрежа главата“. Подс. Я. повторил заканата няколко пъти, докато гонел св. Й. от двора на училището. След тези действия, Подс. Я. изгасил резачката, взел я със себе си и си тръгнал. Св. Й. също се прибрал в дома си, като бил силно уплашен и разстроен, не се чувствал здравословно добре и непрекъснато мислел, че действително обв.Я. в онзи момент би могъл да му отреже главата с работещата резачка.

На 03.10.2018 г. около 17.00 ч. по телефона на св. Ж. - дъщеря на св. Й. се обадила майка й, която била неподвижна и здравословно не добре, като й казала, че баща й - св. Й. бил излязъл от дома им около 11.00 ч. и все още не се бил прибрал. Св. Ж. тръгнала веднага с личния си автомобил, тъй като се притеснила за баща си, който бил възрастен човек - на 85 години и с влошено здравословно състояние. Пристигайки в дома на родителите си, св. Ж. заварила баща си да лежи в леглото като същият видимо не изглеждал добре - бил зачервен и целия треперел. Разказал на дъщеря си за случая като повтарял, че действително подс. Я. би могъл да му отреже главата, тъй като резачката работела и била насочена близо до главата му. Споделил, че обвиняемият на няколко пъти повторил „Ще ти отрежа главата“. Разказвайки за случая, баща й изпитвал емоция на страх, на безпокойство от случилото се. След този случай поведението на св. Й. се променило, затворил се в себе си, през повечето време лежал, нямал желание да върши нищо. Когато ставало въпрос за случая, изпитвал отрицателни емоции, ръцете му започвали да треперят.

Здравословното му състояние се влошило и св. Ж. го завела на лекар.

Горепосочената фактическа обстановка се основава на следния доказателствен материал:

- гласни доказателствени средства –показанията на св. А.

Й., св. Б.А., св. Б.К., св. Е.Ж., св. И. К. и св. Ц. А.;

- писмени доказателства – справка за съдимост.

На първо място защитата твърди, че по делото не е събрано нито едно пряко доказателство. Този извод не може да бъде споделен от въззивната инстанция, тъй като в хода на първоинстанционното производство е разпитан св. А. – очевидец на инкриминираното деяние, а показанията на св. Й. /пострадал/ са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК. Фактите, възпроизведени чрез тези показания, са преки доказателства, защото доказват обстоятелства от предмета на доказване без помощта на други доказателства и същевременно да първични, защото свидетелите излагат свои непосредствени възприятия. Коментираните гласни доказателства са логични, досежно обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние и неговият механизъм. Св. А. и Св. Й. безпротиворечиво заявяват, подс. Я. е насочил запалена моторна резачка към главата на св. Й. с думите „Ще ти отрежа главата“, като това негово поведение е било породено от факта, че двамата свидетели нарязали на трупчета паднало дърво в двора на училището.

Показанията на св. Й. и св. А. се подкрепят и от показанията на св. Ж. и св. К.. Действително възпроизведените от тях гласни доказателства са производни, тъй като не са възприели случващото се между подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата, а са научили за него от св. Й. /неин баща/ и св. А.. Азбучно известно е обаче, че една от основните функции на производните доказателства е да служат за проверка на първичните. Тъй като в настоящия случай е налице пълна корелация между показанията на св. Й., св. А., св. Ж. и св. К., въззивният съд намира, че следва да ги кредитира с пълно доверие, досежно посочените обстоятелства.

Защитата твърди, че са налице две групи гласни доказателствени средства – тези на полицейските служители К. и А.и тези на св. Й. и св. А.. Посочва се, че е налице дълбоко противоречие. Настоящият състав на въззивния съд не констатира противоречие между показанията, поради което счита, че не са обособени две групи гласни доказателствени средства. Показанията на полицейските служители са косвени. Те потвърждават, че действително е имало конфликт между св. Й. и кмета – подс. Я., заради рязането на въпросното дърво в двора на училището. Самостоятелно те не биха могли да изяснят обстоятелствата от предмета на доказване.

В тази връзка защитата поставя въпроса защо св. Й. не е заявил веднага пред компетентните органи страха и притеснението, които е изпитал, а го е направил 45 дни по – късно. Твърди, че този факт също води до противоречие в показанията. Въззивният съд намира изложеният довод за напълно безпочвен, защото св. Й., св. А., св. Ж. и св. К. еднопосочно пресъздават чувството на страх, което е изпитал св. Й. като последица от инкриминираното деяние: започнал да трепери, не е смеел дълго време да стои сам вкъщи. Показанията в тази им част са в пълен синхрон и с житейската логика, като се има предвид внезапността на поведението на подсъдимия, съпроводено с обстоятелството, че пострадалият е бил възрастен и с претърпени два инсулта.

Във връзка с всичко изложено, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че действително основните свидетели по делото – св. Ж., св. К. и св. А. са роднини на пострадалия Й.. Ноторно известно е обаче, че само поради тази причина не могат a priori да бъдат дискредитирани. Те трябва да бъдат обсъдени както по отделно, така и съвкупно, след което да се направи оценка на доказателствената им стойност. Предвид, че вече нееднократно се спомена, че същите са логични, последователни и безпротиворечиви както поотделно, така и помежду си, въззивният съд няма причина да не ги кредитира с доверие.

На следващо място, относно обясненията на подс. Я., дадени пред състав на първоинстанционния съд, разглеждал делото за първи път, същите не са приобщени по реда на чл. 317, вр. чл. 279 НПК, респ. не следва да бъдат коментирани.

Като заключение на доказателствения анализ, съдът намира, че е необходимо да бъде отбелязано, че не е събрано дори едно доказателство в подкрепа на защитата, в резултат на което обвинителната теза остава неразколебана.