Определение № 756 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500725 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. И.Н., против Разпореждане № 2154/22.01.2025г. по ч.гр.д.№ 21173/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 2388/09.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. М., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д. А. М. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С Разпореждане № 1049/10.01.2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като заявителят е следвало да изложи обстоятелства във връзка с това погасявани ли са от страна на 1 кредитополучателя суми по Договор за паричен заем № 3520259 от 07.05.2019г. и ако са погасявани - за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер. Указано му е, че при неизпълнение на указанията в посочения тридневен срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 7557/21.01.2025г., с която се излагат доводи, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Счита, че доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Поддържа, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че в случая заявителят основава искането си по договор за паричен заем № 3520259 от 07.05.2019г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Установено е, че уговореният ГПР е в размер на 48,14 % и общата дължима по кредита сума е в размер на 320 лв., но същите са некоректно посочени, тъй като предвидената в договора неустойка неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.

На следващо място, Районният съд мотивира, че съгл. чл.4 от Договора в 3-дневен срок от сключването м, заемателят се задължава да осигури едно от посочените в текста обезпечения – две физически лица – поръчители или банкова гаранция, които да отговарят на предвидените условия, като според ал.2, при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 115,04 лв. Затова, тази неустойка представлява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включена в ГПР. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния 2 размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Районният съд е наложил извод за недействителност на сключения договор за кредит.

Посочва, че при тези данни приложима е разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, заявлението подлежи на отхвърляне изцяло, тъй като кредиторът, въпреки дадените указания, не е уточнил дали има погасяване на суми по договора за кредит и ако са погасявани – за какви по вид задължения са отнесени и в какъв размер.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 7557/21.01.2025г. за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, основава искането си по договор за паричен заем № 3520259 от 07.05.2019г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Към заявлението не е представен описания в т.12 – Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 01.02.2024г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането по Договор № 3520259/07.05.2019г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940.

Тъй като по делото не е представен договор за цесия, не е ясно дали заявителят има качеството на кредитор. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на 3 заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

За пълнота на изложението, обосновани са изводите на Районния съд, затова, че с договора е въведена за заплащане неустойка в размер на 115,04 лв., съгласно ал.2 във вр. с ал.1 от чл.4 на Договора. Тъй като ГПР е определен в размер на 48,14 %, а общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8, е в размер на 320 лв., се налага извод, че не е ясно дали и сумата 115,04 лв. е включена.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В процесния случай Районният съд е изправен пред необходимост да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това е невъзможно поради неизпълнение на указанията на заявителя.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 2154/22.01.2025г.

484/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5