Определение № 288 от 26.05.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Свиленград, 26.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20265620100170 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.18, вр. с чл.4 от ЗЗДН.

Образувано е по молба от Ж. М. С. ********** срещу П. Д..

В молбата се твърди, че молителката Ж. е майка на С. Ж., нейният съпруг */***********, синът й — С живели заедно в едно домакинство. Синът на Ж. — С съжителствал и бил в интимна връзка с ответницата П. Д., които четири лица съжителствали заедно, в дома на молителката Ж.. В изпълнение на указанията на съда молителката чрез процесуалния й представител адв. Е. М. посочва, че се явява легитимирана да търси защита от свое име и срещу ответницата съгласно чл.3, т.9 от ЗЗДН.

Приложена е към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за верността на изложените в молбата твърдения.

Съдът, като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Представена е и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителят декларира истинността на изложените в молбата твърдения.

Целта на Закона за защита от домашното насилие е превенция и противодействие по отношение на посегателствата и всеки акт на насилие в пределите на семейството и дома.

По тази причина предоставяната защита е не на всеки пострадал и срещу всяко лице, извършило насилие, а само тогава, когато е налице домашно насилие. То се квалифицира като такова не само съобразно лицата, между които е извършено, по чл. 3 от ЗЗДН, но и с оглед естеството на акта, чрез който е обективирано, съгласно чл. 2 от закона, според който актът на насилие трябва да е обусловен от опредЕ. връзка между пострадалото лице и извършителя. Същата може да е родствена, семейна, бивша семейна връзка и приравненото на нея фактическо съпружеско съжителство. Липсата на такава връзка между страните е основание за извод, че насилието е извън рамките на семейството и дома и не е имало характер на домашно насилие, което да обуслови търсенето на защита по реда на ЗЗДН.

В настоящия случай молителката Ж. М. С. в лично качество претендира защита от домашно насилие, извършено от П. Д. - лице, за което се твърди, че синът на молителката се намира в интимна връзка и съжителстват в къщата на молителката. Между молителката и 1 ответницата не е налице родствена или семейна връзка, нито се твърди да е налице друга от посочените връзки, обуславящи възможността да се търси защита по този специален закон.

На следващо място от изложените в молбите твърдения, следва да се направи извод, че ответницата не попада сред лицата посочени в чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие. Този закон е специален и предоставя закрила само по отношение на актове на насилие извършени от: съпруг или бивш съпруг; лице, с което пострадалото лице се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ или низходящ на пострадалия; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което пострадалият се намира или е бил в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което пострадалият се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят на пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Нормата на чл. 3 от ЗЗДН е ясна и изчерпателно посочва лицата срещу чиито действия може да се иска защита по силата на този закон. По отношение на актове на насилие, извършени от лица различни от посочените в чл. 3 от ЗЗДН защита на накърнени права може да се търси по общия ред, но не и по реда на специалния закон. (В този смисъл Определение № 514 от 20.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 442/2010 г., IV г. о., ГК.) С оглед тези констатации съдът намира, че молбата е недопустима.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН, Районен съд Свиленград,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молба с вх. рег. № 4027/12.05.2026 г., подадена от Ж. М. С. ********** срещу П. Д. по реда на чл.18, вр. с чл.4 от ЗЗДН и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 170/2026 г. по описа на РС Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2