Решение № 363 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШ.Е

№ 363 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002102148 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. Я. чрез пълномощника му адвокат И. Д. против решение № 71 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1609 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 262677 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 15325/2020 г. на Районен съд - Пловдив са отхвърлени предявените от А. Я. Я. против М. Г. Н. иск за сумата 8267 лв. и против Д. И. С. иск за сумата 8267 лв., представляваща припадащата им се част от стойността на извършения ремонт на покрива на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба, както и исковете за законна лихва върху главниците за периода 1.08.2019 г. – 18.11.2020 г. в размер на по 1093.08 лв. за всяка от ответниците.

М. Г. Н. и Д. И. С. чрез пълномощника си адвокат И. Н. признават, че въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение за уважаване на иска против първата от тях за сумата 1444.95 лв. и против втората за сумата 919.80 лв., а в останалата част оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.

1

С определение № 1036 от 6.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по уважения против М. Г. Н. иск за сумата 1444.95 лв. и по уважения против Д. И. С. иск за сумата 919.80 лв., а в останалата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали по въпроса „длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане на отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от един от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата и длъжен ли е съдът сам да определи правното основание на възникналите между страните облигационни отношения, като изхожда от твърдените от ищеца факти“ изводите на съда противоречат на решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., І г. о. и решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г., І г. о. и посочените в тях решения на ВКС.

Данните по делото са следните:

Исковете са основани на твърденията, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, като всеки притежава по 1/3 ид. ч. от общите части.

В началото на 2018 г., поради появилите се течове от покрива на сградата и лошото му състояние, се наложило да бъде извършен цялостен ремонт на същия, като ответниците проявили пълно бездействие и ищецът възложил на вещо лице извършването на оглед и изготвянето на експертно становище. В това становище експертът описал най-необходимите ремонтни работи, като ги оценил на сумата от 24800 лева. Собствениците М. Н. и Д. С. не предоставили средства за ремонта, поради което ищецът, след като го възложил и бил извършен, го заплатил изцяло. Поискал е всяка от ответниците да му възстановят припадащата й се част от 8267 лв. и обезщетение за забава от по 1093,08 лв. за период от 01.08.2019 г. до 18.11.2020 г.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили, че притежават по 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, поради наличието на четвърти съсобственик от месец март 2018 г. и поддържат, че ищецът първо е следвало да предприеме процедурата по чл. 48 ЗУЕС за одобряване на извършената работа и вземане на решение за възстановяване на средствата от общото събрание на етажните собственици. Позовават се и на липсата на документи за извършения ремонт и за плащания и възразяват, че описаните строителни работи не са извършени или са извършени некачествено и следва да бъдат премахнати.

Първоинстанционният съд е уважил предявения против М. Н. иск за сумата 3819.09 лв. и предявения против Д. С. иск за сумата 3756.06 лв. и е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер от 8267 лв. за всяка ответница и за обезщетение за забавено плащане за периода 1.08.2019 г. – 18.11.2020 г. в размер на по 1093.08 лв. за всяка от ответниците.

Ищецът е подал въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, М. Н. срещу частта, с която искът против нея е уважен над сумата 1444.95 лв., Д.

И. С. Н. срещу частта, с която искът против нея е уважен над сумата 919.80 лв.

2

Въззивният съд е констатирал, че ищецът поддържа, че покривът на сградата е бил амортизиран и всички извършени ремонтни работи са били необходими.

Съдът е приел за установено въз основа на договор за доброволна делба от 18.12.2001 г., че сградата се състои от първи етаж с две жилища и гараж № 3, собственост на М. Г. Н., втори етаж с две жилища и гаражи № 1 и 2, собственост на Д. И. С. и мансарден етаж и магазин със склад, собственост на А. Я. Я.. С нотариален акт от 21.03.2018 г. Д. С. е продала на В. И.

Т. северното жилище на втория етаж. Посочил е, че съгласно чл. 40, ал. 1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

Съдът е обсъдил свидетелските показания и експертните заключения относно извършения от ищеца ремонт на покрива и е приел за недоказано, че се касае за необходими разноски, а ищецът самоволно и без съдействието на специалист, който да констатира наличието на теч, неговото точно местоположение, причината за него и начина за преустановяването му, е разглобил изцяло или отчасти покривната конструкция и е подменил изцяло керемидите с друг вид, несъвместим с преходния вид керемиди, като не е установено и дали преди ремонта е имало хидроизолация, в какво състояние е била същата и какво е наложило полагане на нова, а в случай, че преди това не е имало хидроизолация, разходите за поставяне на такава се характеризират като полезни, но не и като необходими.

По тези съображения Окръжен съд - Пловдив е счел, че исковете с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС се явява изцяло недоказани.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК:

Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по уважения против М. Г. Н. иск за сумата 1444.95 лв. и по уважения против Д. И. С. иск за сумата 919.80 лв. е процесуално недопустимо, като постановено по отношение на влязъл в сила съдебен акт. Във въззивната жалба на ответниците изрично е посочено, че атакуват решението на районния съд само за разликата над тези суми, а съответно за тях решението на Районен съд - Пловдив е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Следователно в тази част въззивното решение следва да се обезсили, като се прогласи за влязло в сила първоинстанционното решение.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

В практиката на ВКС по решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., І г. о. и решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г., І г. о. (и посочените в тях решения на ВКС) е дадено тълкуване, че определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряването на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба, но и в съответствие на установеното по делото, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, както и че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, като ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхно знание и непротивопоставяне, 3 може да претендира на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.

Това тълкуване дава отговор на поставения въпрос и се възприема от настоящия съдебен състав.

По касационната жалба:

В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 1444.95 лв., претендирана от М. Н. и над 919.80 лв. претендирана от Д. С. въззивното решение противоречи на тълкуването в практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване.

Правилен е изводът на въззивния съд, че сградата е в режим на етажна собственост с повече от три самостоятелни обекта и управлението на общите части се урежда от ЗУЕС.

Необосновани и в нарушение на материалния закон са останалите изводи на съда.

Претенцията на етажен собственик, направил разноски за общи части, почива на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Нормата на чл. 41 ЗС въвежда общото правило, че етажните собственици участват в разходите по поддържане, възстановяване или подобряване на общите части съразмерно с дела си от тях. Същото правило е въведено и с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС. Неспазването на изискването на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС необходим ремонт на общи части да се извърши от етажен собственик без взето решение на общото събрание, но след уведомяване на управителя и ако общо събрание не е свикано в едномесечен срок, не лишава извършилия ремонта от правото да претендира обезщетение от останалите етажни собственици за настъпилото неоснователно обогатяване. Отношенията може да се уредят доброволно по реда на чл. 46, ал. 6, изр. второ ЗУЕС (по решение на общото събрание одобрените суми да се възстановят или да се прихванат от дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, ако такъв е създаден) или по съдебен ред, чрез предявяване на иск.

Последователно проведеният в позитивната ни нормативна уредба принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване означава, че етажен собственик може да претендира не само разноските за необходим ремонт, но и всички други разноски, които е направил за общи части и които са довели до обогатяване на другите етажни собственици (независимо дали чрез спестени от тях разходи или поради увеличаване стойността, респ. използваемостта на общите части, а оттам и на самостоятелните обекти в сградата) и без взето решение на общото събрание. Ако е налице решение на общото събрание за извършване на ремонта, но разходите са направени от един или някои от етажните собственици, тогава правната квалификация на иска е чл. 30, ал. 3 ЗС тъй като останалите етажни собственици са дали съгласие за ремонта на обща част. Ако решение на общото събрание липсва, тогава правната квалификация е по чл. 61 ЗЗД. В този смисъл е и тълкуването в практиката на ВКС, например по решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г., ІV г. о.

В пряко противоречие с практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е и изводът на съда, че след като не е доказано, че предприетия ремонт на покрива е необходим, то това е основание изцяло да се отхвърли иска. Съдът не е изпълнил 4 задължението си да квалифицира и уреди отношенията от неоснователното обогатяване в съответствие с установените по делото факти.

Изцяло необоснован е и извода, че по делото не е установена необходимостта от ремонт на покрива. Наличието на течове по стените в апартамента на ищеца се установяват от показанията на свидетелите П. и Г., а са документирани и в снимковия материал към първоначалното заключение на вещото лице Р.. Свидетелят Г. установява и че част от обшивката и гредите, които ищецът свалил при ремонта на покрива, били мухлясали.

Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/183d4954-c0d4-4c18-962b-65f84a72ae93