Акт от 27.12.2018, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ 165 ,том

1 ,стр. 165

Гр. Кула 27.12.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дияна

Дамянова - Цанкова с участието на секретаря Нели Йончева, като разгледа докладваното от председателя Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 316 от 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.И. ***, ЕГН ********** чрез адвокат и пълномощник Г.П.

***, със съдеебен адрес гр. Видин, ул. „ Александър Батемберг” № 2 против Министерството на земеделието и храните, булстат *********, гр. София, бул. „ Христо Ботев”, представлявано от Министъра на земеделието и храните с искане да бъде признато правото му на собственост върху недвижими имоти и ответника да му предаде владението върху същите, а именно: НИВА в землището на с. Срацимир, община Грамада, област Видин в местността „Върголия“ с площ от 4,92 дка, трета категория, съставляваща парцел № 36 от масив № 370; НИВА в землището на с. Срацимир, община Грамада, област Видин в местността „Крушака“ с площ от 11,10 дка, трета категория, съставляваща парцел № 63 от масив 150 и НИВА в землището на с. Срацимир, община Грамада, област Видин, в местността „Върголия“ с площ 8,27 дка, трета категория,съставляваща парцел № 2 от масив № 365. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на посочените имоти, като твърди, че е придобил правото на собственост върху тях през 2000г. по договор за покупко – продажба, сключен между него и С.Т.Т.от гр.

Кула, действаща лично и като пълномощник на сестра си И.Т.М. от гр. Видин, материализиран в Нотариален акт № 31, том I, рег. № 212, дело № 28 от 2000г. на нотариус Валентина Баракова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256, с район на действие РС – Кула. Твърди се също, че през 2014г. е узнал,че през 2002г. с пълномощно, за което твърди, че е неистинско, с № 1408/25.03.2002г., нотариално заверено от нотариус Цветанка Димитрова, б.ж. на гр. Видин, от името на двете сестри - С.Т.и

И.Т.М., Й.Б.П.е прехвърлил имотите на ДПФ срещу удостоверение за поименни компенсационни бонове. Ищецът излага твърдения, че ответникът владее процесните имоти без да има правно основание за това и не желае да ги освободи, след отправена покана от негова страна.

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който отговор се оспорва иска по чл. 108 от ЗС като същият прави възражение за придобиване на процесните имоти на оригинерно основание-изтекла придобивна давност, като излага твърдения, че е осъществявал непрекъснато владение върху процесните имоти, като е ползвал същите, отдавала ги е под наем и аренда на трети лица от 25.03.2002г., като твърди също, че от страна на ищеца не са предприемани никакви деяйствия по отношение упражняване на право на собственост през този период и оспорва твърдението на ищеца да му е отправял покана да освободи процесните имоти.

Ищецът не е взел становице по отношение на направеното от ответника възражение за придобиване на имота на основание изтекла придобивна давност.

Ищецът не се явява и не се представлява в съдебно заседание, а ответникът оспорва исковата молба и подържа направеното възражение за придобиване на процесните имоти на оригинерно основание-изтекла придобивна давност .

Съдът намира, че предявения от ищеца против ответника ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен съд, исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК. Искът е родово подсъден, с оглед цената на недвижимия имот, местно подсъден по местонахождението на недвижимите имоти като първа инстанция на настоящия първоинстанционен Районен съд – Кула, поради което съдът следва да се произнесе по материалното същество на спора между страните с настоящото първоинстанционно съдебно решение.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Видно от приетият по делото Нотариален акт № 31, том I, рег. № 212, дело № 28 от 2000г. на нотариус Валентина Баракова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256, с район на действие РС – Кула, вписан в Службата по вписванията гр. Кула с вх. рег. № 32 от 01.03.2000г. , акт 21, том I, дело 38/2000, партидна книга том VII, стр. 183, ищецът Т.И.л. е закупил от С. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Кула и от И.Т.М. от гр. Видин процесните имоти. От приетото по делото Решение № 08-06 от 25.03.2002г. на Поземлена комисия гр. Грамада е определено на наследниците на Трифон Спасов И., бивш жител *** правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи, часто от които са и процесните имоти. С Решение № 132 от 27.07.2018г., влязло в законна сила на 18.09.2018г. , по гражданско дело № 19/2018г. по описа на РС – Кула, посоченото решение на Поземлена Комисия – Кула е обявено за нищожно в частта, в която на основание чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Т.

С. И., бивш жител *** правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове, вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. С., а именно процесните три имота. Въз основа на посоченото решение на поземлената комисия, процесните имоти са причислени към държавния поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, което се установява от приетите по делото Скица № К01798/12.09.2017г., Скица № К018799/12.09.2017г. и Скица № К01800/12.09.2017г. на процесните имоти, издадени от Общинска служба „Земеделие” гр. Грамада. Видно от представените с отговора по чл. 131 от ГПК от ответника, неоспорени от ищеца и приети от съда по делото Договор за аренда № А – 126 от 15.11.2010 г. , с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. Кула дв. вх. рег. № 1667 от 21.11.2010г., акт 136, том 3, партиден № 20133 между Министерството на земеделието и храните в качеството на арендодател и „ Агрофаворит” ЕООД, БУЛСТАТ ********* в качеството на арендател, Договор за аренда № А – 331 от 23.06.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр. Кула дв. вх. рег. № 2119 от 09.07.2014г., акт 135, том 3 и Договор за аренда № А – 064 от 24.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. Кула дв. вх. рег. № 57 от 18.01.2011г., акт 55, том 1 между Министерството на земеделието и храните в качеството на арендодател и ЕТ „Деси – Светла Симеонова” ЕООД, ЕИК ********* в качеството на арендател, ответникът по делото е отдал под аренда процесните имоти, като следва: с посочения Договор за аренда № А – 126 от 15.11.2010 г. е отдал под аренда на арендатора „ Агрофаворит” ЕООД, БУЛСТАТ *********, за срок от 10 стопански години, от стопанската 2010/2011г., процесния имот с № 370036 в землището на с. Срацимирово, местността „ Върголия”, представляващ нива от 4,590 дка, трета категория; с посочения Договор за аренда № А – 331 от 23.06.2014 г. е отдал под аренда на арендатора ЕТ „Деси – Светла Симеонова” ЕООД, ЕИК *********, за срок от шест стопански година, считано от 2013/2014 стопанска година, процесния имот с № 150063 в землището на с. Срацимирово, местността „ Крушака”, представляващ нива от 11,100 дка, трета категория и с Договор за аренда № А – 064 от 24.10.2010 г. е отдал под аренда на арендатора ЕТ „Деси – Светла Симеонова” ЕООД, ЕИК *********, за срок от десет стопански година, считано от 2010/2011 стопанска година, процесния имот с № 365002 в землището на с.

Срацимирово, местността „ Върголия”, представляващ нива от 7,383 дка, трета категория.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищците следва да докажат кумулативното наличие на три предпоставки: че са собственици на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът владее или държи вещта без правно основание. Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.

На първо място, ищецът е доказал, че е собственик на процесните имоти съгласно Нотариален акт № 31, том I, рег. № 212, дело № 28 от 2000г. на нотариус Валентина Баракова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256, с район на действие РС – Кула, вписан в Службата по вписванията гр. Кула с вх. рег. № 32 от 01.03.2000г. , акт 21, том I, дело 38/2000, партидна книга том VII, стр. 183, ищецът Т.И.Л. е закупил от Славка Трифонова Тошева, ЕГН ********** от гр. Кула и от И.Т.М. от гр. Видин процесните имоти. Този нотариален акт не е оспорен от ответника. На второ място, от страна на ответника не е налице отричане, че владее процесните имоти и към настоящия момент, дори напротив, твърди именно това обстоятелство.

На трето място, ответникът владее имотите без правно основание.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице и трите кумулативно дадени предпоставки на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск-имотите са собственост на ищците, владеят се от ответника, но се владеят без правно основание.

По отношение направеното възражение на ответника за придобане на процесния имот поради давностно владение, съдът намира следното:

Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. В конкретния случай, ответникът, с цитираните вече от съда договори за аренда между ответника в качеството на арендатор и трети лица, доказа, че от 2010г. владее процесните имоти с № 370036 в землището на с. Срацимирово, местността „ Върголия”, представляващ нива от 4,590 дка, трета категория и с № 365002 в землището на с. С., местността „ Върголия”, представляващ нива от 7,383 дка, трета категория, а от 2014г. имот с № 150063 в землището на с. С., местността „ Крушака”, представляващ нива от 11,100 дка, трета категория, като отдава същите под аренда на трети лица с посочените договори. По делото не бяха ангажирани доказателства ответникът да владее процесните имоти от датата, за която твърди, а именно 25.03.2002г.

Обствоятелството, че същите са причислени към държавния поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявеното за нищожно Решение № 08-06 от 25.03.2002г. на Поземлена комисия – Грамада, не е доказателство, че ответникът е владял същите от този момент. В случая обаче не е налице вторият елемент от фактическия състав на придобиването на имота по давностно владение – изтичането на определен от закона срок.