Решение № 4184 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110214350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „***“ ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор А.В. чрез юрисконсулт М. срещу наказателно постановление № *** /14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „***“ ЕАД с ЕИК *** е наложена "имуществена санкция" в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.

68в вр. чл. 68д, ал. 1 предл.1-во от ЗЗП.

В депозираната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, намира, че е издадено при съществено процесуално нарушение, като се твърди, че става въпрос за един единствен потребител, а не за група потребители. Твърди да не са засегнати множество потребители от действията на дружеството-жалбоподател. По отношение размера на санкцията, счита, че същата е завишена. Прави оплаквания, че дружеството е действало добросъвестно. Намира, че случаят е маловажен, като от дружествотожалбоподател са изразили готовност да компенсират потребителя.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от юрисконсулт М., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения и оспорва свидетелските показания на актосъставителя. В допълнение са представени писмени бележки със сходни аргументи, като изложените в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт М., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В Комисията за защита на потребителите (КЗП) постъпила жалба с вх. №Ц-032526/26.02.2025 г. на потребителя С.К. срещу „***” ЕАД с твърдение за проведен на 10.01.2025 г. телефонен разговор със служител на оператора. По време на разговора била предоставена невярна информация от служител на жалбоподателя относно дължимостта на сума в размер на 150 лв. за закупено крайно устройство при прекратяване на договор преди края на неговия срок поради едностранно увеличение на цените на предоставените услуги от страна на „***” ЕАД. Към жалбата е приложена и кореспонденция между потребителката и представител на дружеството писмена кореспонденция. Видно от същата след подаден сигнал до доставчика на мобилните услуги, „***” ЕАД дава противоречива информация на потребителя по отношение на това дължи ли разликата в цената на крайно устройство или не, посочвайки, че при взето устройство тя се дължи (абзац втори от отговора), като впоследствие се твърди устройство да не е взето (абзац трети от отговора). В отговора било посочено и допълнително, че до изтичане на срока за отказ от услугата без санкция за потребителя, това не било сторено.

С цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с писмо изх. №Ц03-2526/03.04.2025 г. е предоставена възможност на дружеството за изразяване на становище по жалбата и са изискани от него документи, свързани с възникналия спор. Становището на „***" ЕАД заедно с относимата документация по случая постъпили в КЗП с писмо вх. №1403-2526/11.04.2025 г.

В рамките на образуваното производство по случая е установено, че между К. и „***” ЕАД (понастоящем „***” ЕАД) е съществувало договорно правоотношение, обективирано в сключен на 15.06.2021 г. договор с предмет възмездно предоставяне на мобилни услуги с номер *** при условията на абонаментен план „Smart М+”, с първоначален срок до 15.06.2023 г. Със сключването на договора е закупено от потребителката субсидирано крайно устройство със сериен номер ***.

На 30.03.2023 г., между потребителя и оператора е сключено споразумение за ползване на мобилна гласова услуга с номер ***, с което е изменен абонаментният план на „Smart L” и удължен срокът на предходния договор до 01.04.2025 г. При сключването на споразумението не е закупувано от потребителката субсидирано крайно устройство.

Във връзка с инициирана от оператора промяна на цените, на 06.01.2025 г. са изпратени до потребителката уведомителни съобщения със следното съдържание:

• до номер ***: „Здравейте, от 08.02.2025 г. увеличаваме месечния абонамент с 2 лв. с ДДС за мобилни услуги. Имате възможност да закриете услугите без санкции до 07.02.2025 г. включително. При взето устройство дължите отстъпките за него. www.vivacom.bg/price25”;

• до електронна поща на потребителката: Здравейте, от 08.02.2025 г. увеличаваме месечния абонамент с 2 лв. с ДДС за мобилни услуги. Имате възможност да прекратите договора, сключен за основните услуги, за които има приложени промени в месечните абонаменти, без допълнителни санкции до 07.02.2025 г. включително. При закупено устройство, дължите предоставените отстъпки за него.

На дата 03.04.2025 г. номер *** е пренесен в мрежата на друг оператор, в резултат на което договорът за съответната мобилна услуга бил прекратен.

2

За целите на производството е изискан и получен аудиозапис от проведения на 10.01.2025 г. разговор между потребителя и служителя, обслужващ телефона за контакт с клиенти „***“. В присъствието на свидетел длъжностно лице на КЗП е прослушало аудиозаписа от проведения разговор, като същият е обективиран в Констативен протокол №2783607/19.06.2025 г Установено е, че потребителката е получила от служителя на оператора информация, че дължи сума в размер на 150 лв. за възстановяване на получените отстъпки за крайно устройство в случай, че прекрати договора си предсрочно, независимо от предоставената възможност до 07.02.2025г.

Потребителката депозирала и жалба чрез платформата на дружеството за сигнали, като получила описания по-горе отговор.

Според представеното от дружеството становище, по време на обаждането от дата 10.01.2025 г. поради техническо несъответствие е предоставена информация за ползвана отстъпка по предходен договор за услугата.

Едва в своите писмени сведения до КЗП търговецът заявява, че К. ще бъде компенсирана чрез сторниране на задълженията за номер *** за периода от 15.12.2024 г. до прекратяването на договора на 03.04.2025 г.

При проверката в КЗП било прието, че се касае за нелоялна търговска практика и бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ***, съставен на 09.07.2025 г. от В. Н. С., на длъжност главен експерт в дирекция НКНТП в Комисия за защита на потребителите ЦУ – София.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № *** /14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „***“ ЕАД с ЕИК *** е наложена "имуществена санкция" в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 предл.1-во от ЗЗП.

Съдът установи така описаната фактическа обстановка на база приобщените по делото гласни доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля С., както и въз основа на писмените доказателства по делото – входящ сигнал, кореспонденция между жалбоподателя и потребителя, становище от *** ЕАД, договор за съобщителен и услуги, допълнително споразумение, констативен протокол от 19.06.2025г., заповед от 05.02.2018г., заповед от 17.10.2025г., заповед от 11.08.2025г.,

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел С., доколкото същите са логични, пълни, вътрешно непротиворечиви, а същевременно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и в частност с писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява как е протекла проверката, както и констатациите по отношение на комуникацията между представители на жалбоподателя и потребителя.

Видно от предоставения констативен протокол, действително на потребителя с категоричност и многократно е съобщено, че дължи сумата от 150 лева при прекратяване на договора едностранно поради увеличение на цените на услугите, което според служителя, обслужващ телефон ***, е разликата в стандартната цена на крайното устройство и отстъпка.

Видно от предоставената кореспонденция между потребителя и търговеца чрез платформата му за сигнали, отговорът на *** ЕАД не се твърди техническа грешка при предоставянето на информацията от служител на дружеството, а отговорът е уклончив и не съдържа отговор на поставените от потребителя въпроси и оплаквания и от него не става ясно дължи ли се претендираната от служителя сума и ако не – защо е била претендирана.

Видно от писмените материали, както и от отговора на търговеца до КЗП, договорът на 3 потребителя е прекратен след изтичането на неговия срок и не предсрочно поради едностранното увеличение на цените на услугите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. НП е издадено от компетентен орган съобразно предвиденото в чл.233, ал.2 от ЗЗП – ръководителя на съответния орган, в случая КЗП, като е налице и нарочна заповед за заместване №6796 от 11.08.2025г. поради ползване на платен годишен отпуск.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговеца от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.