Определение № 31218 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31218 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110155013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.№***************************за изменение на Решение № ************г. по делото в частта за разноските. Сочи се, че определеното на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Ж. С. Ж., рег. №**********, адвокатско възнаграждение в размер на 466.30 евро не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и се иска неговото намаляване. В случая процесуалния представител на ищцата е депозирал искова молба с банкетни твърдения за неравноправни клаузи на сключения договор за кредит - не са посочени конкретни твърдения и клаузи; не е представен нито направено искане по чл.190 ГПК за представянето му от ответника. Споразуменията за разсрочване на задължението са представените от ответното дружество, а изпълнителните дела - изискани и приложени служебно. Излагат се доводи, че в случая е представена безплатна правна помощ, чийто размер се определя от съда и не се прилагат безусловното разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв. По същество молбата се оспорва като неоснователна с доводи за фактическа и правна сложност на делото, както и се поддържа, че присъденият хонорар е съобразен с цената на иска и положения от адвоката труд.

Искането е допустимо. Когато страната е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това, че смята същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото по чл.

248 ГПК/ Определение № 583/20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2130/2021 г. на ВКС, III г. О , Определение № 416/20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на ВКС, II т. о., Определение № 809/03.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5621/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 325/29.05.2014 г.

1 по ч. т. д. № 1250/2014 г. на ВКС, II т. о./

Съдът намира исканията на страната за неоснователни.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Производството е образувано по искова молба от В. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес г*************** съдебен адрес: :***************** оф. 2 чрез адв. Ж. Ж., срещу „******************“ ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес за управление:

**************************, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите, предмет на изпълнителен лист от 15.12.2010г., издаден по ч.гр.д. № *************/2010г., по описа на СРС, **************, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***************г., при ЧСИ **********, рег. № ********** а именно:9025,44 лева неизплатена главница по Договор за кредит от 22.02.2008 г.; 1413,58 лева - договорна лихва за периода 20.11.2009г. - 29.11.2010г., както и 208,78 лева разноски за държавна такса и 275,27 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните 2 разноски за адвокатско възнаграждение.

При исковете по чл. 439 ГПК правната и фактическа сложност се определя не само от цената на иска, а от настъпилите юридически факти спиращи и прекъсващи давността по образуваните изпълнителни дела.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по делото, като по делото са проведени 4 о.с.з., изискани и изследвани са две изпълнителни дела, назначена и излсушана е ССчЕ, която е изследвала плащания за период от повече от 15 години.

Видно от издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №**************в същата липсва каквато и да е дори бланкетна преценка за неравноправния характер на договорни клаузи. Ето защо съобразно практиката на СЕС- решения по дела С-869/19, С-600/19, С693/19, С-831/19, С-725/19, както и на националната такава - Определение № 1246/07.12.2023 г. по т. д. № 489 по описа за 2023 г., I Т.О. на ВКС, не е налице сила на присъдено нещо, пораждаща се от заповедта и по конкретно липсва единият от елементите на силата на пресъдено нещо- забрана за непререшаемост на спора. В този смисъл изложените доводи за наличието на за неравноправен характер на договорни клаузи са разгледани в настоящото производство, което е усложнило делото от фактическа страна.

Така в процесния случай спорът значително надвишава обикновената хипотеза на чл.

439 ГПК, в които ищецът се позовава на изтекла погасителна давност след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ето защо съдът намира, че съобразно принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 466.30 евро не подлежи на корекция.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молба с вх.

№ *************************************************

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3